Първият директор на СУ „Св. Св. Кирил и Методий“ се ражда и умира на една и съща дата – 11 октомври, дъщеря му бе гост на поклонението
СТРЕЛЧА. Тази седмица СУ „Св. Св. Кирил и Методий“ в Стрелча отбеляза 115 години от рождението и 75 години от кончината на първия директор на училището Богдан Овесянин. Това е псевдоним на Тодор Кръстев Натов, роден на 11 октомври 1908 г. в Панагюрище.
Учениците от 5, 6 и 7 клас се поклониха пред гробната му плоча в боровата гора и почетоха паметта му с едноминутно мълчание. Преди това кратки биографични данни за живота и делото на Тодор Натов припомниха седмокласничките Ния Орцева и Румяна Костова.
След тях кратко слово за баща си произнесе Бисерка Натова, дъщеря на първия директор на Стрелчанската гимназия. Настоящият директор на училището Ганчо Грозев обърна внимание на уважението и почитта, които е имал Богдан Овесянин сред жителите на Стрелчаи начина, по който те са го изпратили в последния му път.
Когато е на 8 години, Тодор Натов остава сирак, тъй като баща, който е учител, му умира. Грижите за трите осиротели деца поема майката – учителката Ташена Натова. Бедността и несгодите в детските и юношеските години на Тодор Натов не убиват голямата му любознателност. Той се увлича от художествената литература и чете произведения на родните поети и писатели Иван Вазов, Алеко Константинов, Пейо Яворов, Пенчо Славейков. Още когато е в 7 клас заедно с още четирима свои съученици редактира ученическия вестник „Знание”.
По време на средното си образование в педагогическите училища в Панагюрище, Казанлък и Самоков Тодор Натов е пленен от произведенията на руските и западноевропейските класици. След средното си образование записва „Славянска филология” в Софийския университет, който завършва през 1933 г.
Учителства в София, Разлог, Свиленград и Копривщица. По време на Втората световна война поетът е мобилизиран и изпратен в Югославия. След края на войната изминава стотици километри пеша, за да се върне в България. Поема ръководството на току-що създадената гимназия в Стрелча, където умира през 1948 година на 11 октомври.
Първия му стихове са публикуваните в списание „Наковалня”, където му дават прозвището Богдан Овесянин. Освен в списание „Наковалня” по време на студентските му години негови стихове са публикувани в „Студентски вестник”, „Звезда и други литературни издания.
В творчеството на Богдан Овесянин значително място заема патриотичната тематика. Той посвещава част от стиховете си на героите от Априлското въстание, като ги озаглавява „Оборище”, „Райна Княгиня”, „Байрактарят”, „Тутевият двор”, „Войводата”, „Ботевата чета”, „Милин камък”.
Към средата на 30-те години на миналия век Богдан Овесянин започва да пише стихове за деца. Сътрудничи в детски и юношески вестници и списания като „Барабанче”, „Славейче”, „Светулка”, „Детски свят”, „Детски живот”, „Звънче”, „Пламъче” и други.
Издава редица книжки за деца: „Здравей”, „Янка войвода” „Бойко козарчето”, „ Снежна приказка”, „Горо ле, горо, зелена”, „Сърцето говори”, „Един учител разказва” и др..
След смъртта на Богдан Овесянин сборници с негови стихове са издавани няколко пъти.
Павлина ЛАЛЕВА
