На фона на случващите се събития в Близкият Изток, Африка и Украйна, ще поговорим с писателя и журналист Илиян Кузманов. Той е човек, който прави едни от най-различните и аргументирани анализи последните години, а в момента в Лондон съвместно с местна организация създадоха аналитичен хъб, хвърлил ръкавицата на Belingcat. Илиян завършва Право в България, История и Икономика в Канада, както и има сертификати по Международни финанси и Политика от Университет в Берлин. Той е член на обществото на хора с изключително висок коефициент на интелигентност МЕНСА, както и първият български писател, влязъл в Топ 20 на Амазон. Целта на това, което прави Илиян в Лондон, е да се бори с дезинформацията и интелектуалния саботаж.
Илияне, защо е страшна дезинформацията? Защо това не е просто „различно мнение” във времето на демокрация?
Живеем във време, в което дезинформацията е сериозна заплаха за демократичните общества, тъй като може да манипулира общественото мнение, да подкопае доверието в институциите и да наруши стабилността на държавата. Разрастването на онлайн платформите и бизнес моделите, които са насочени към привличане на вниманието, засилват разпространението на дезинформация, превръщайки я в належащ проблем, нуждаещ се от специално внимание. Пропагандата, дезинформацията и фалшивите новини имат потенциала да поляризират общественото мнение, да насърчават насилствения екстремизъм и речта на омразата и в крайна сметка да подкопават демокрациите и да намаляват доверието в демократичните процеси. Когато някой ни каже, трябва да имаме избора да чуем и другата страна и да изберем, това е първата стъпка към дезинформацията. Защото демокрация и свобода на словото не означава че е ок, например издателства да продават антисемитска и отричаща холокост литература? Или да продаваме книги с идеологията на Ал Кайда?
Смяташ ли че в България има недостатъчен контрол върху това, което достига до хората? Все пак, много се говори, че в момента имало голяма цензура от либералните медии.
Точно обратното, смятам че в България в момента няма абсолютно никакъв филтър, които да защитава публиката от това, което достига до тях. В действителност бяха спрени няколко руски телевизии с началото на войната в Украйна, но това във времето на YouTube и Telegram не означава абсолютно нищо. Това което виждаме е така наречени специалисти и анализатори, всички академици, хора на образованието, със силно про Руски и Китайски позиции. Виждаме професори и академици, по всички национални телевизии, възхваляващи БРИКС и новия многополярен свят. Преразказващи руските телевизии как Израел не трябва да убива деца и за дойните стандарти на Запада. Смятам че ние не разбираме света, в който сме попаднали, точно поради това, че анализаторите, професорите, нашият интелектуален елит, са хора останали от едно друго време, с явно доста сериозни обвързаности с едни други режими, с които ние де факто сме във война.
Какви качества трябва да има един анализатор?
Анализаторът трябва да умее да борави с информацията и да я предоставя обективно и лишен от емоции и пристрастия. Само погледни нашите анализатори, които са изпълнени с емоции и се опитват да играят върху страховете и инстинктите на българската публика. Обикновено речника им е на доста ниско ниво, почти шаманско говорене, изпълнен с обиди и квалификации, лишен от каквато и да е структурирана рационална и критична мисъл. Творческото мислене няма нищо общо с изкривяването на фактите и подвеждането на публиката. Творческото мислене е основно умение, което играе решаваща роля при решаването на проблеми и иновациите. Това включва способността да се генерират идеи. Способността за генериране на широк спектър от идеи, които подлежат на експериментиране. Това означава че ние имаме способността за манипулиране на идеите по необичаен начин. Не на последно място в творческото мислене е качеството на идеите. Това е способността да се правят нестандартни връзки и да се очертават нови възможности. Друг важен момент е, че в света на сериозния анализ обективността играе решаваща роля при вземането на решения. Тя гарантира, че решенията се основават на факти и доказателства, а не на лични пристрастия или субективни мнения. Това което наблюдаваме днес в България, с една гръмогласна група журналисти, обявили се за своего рода пропаганда, но в действителност играят на емоциите на публиката представяйки се за жертви на режим, а в действителност обслужват чужди интереси.
Да добавя, че освен творческо мислене, добрият анализатор притежава дизайнерското мислене. Това е методология за решаване на проблеми, която произхожда от областта на дизайна, но е намерила приложение в различни области, включително и в академичните среди. Това е структуриран процес, който насочва екипите да мислят като дизайнери, насърчавайки креативността и генерирайки практически решения.
Пропаганда извън интернет троловете?
Това е само заблуда, която ни кара да свалим гарда. Ще дам за пример Ковид и Пандемията и цялата истерия около ваксините, атаката върху медии, държавност и демокрация. Истерия, която умело, без даже да разберем, ей така уж между другото се използва, за да създаде една скептична, анти западна, огромна група хора у нас… Ние без да осъзнаваме, слушаме тези, използвани от крайно дясното в Европа столетия назад, идеи и на никой не му прави впечатление. Вземете идеята за "дълбоката държава". Исторически, произходът ѝ е от края на XVIII в., когато пруският лутерански пастор Йохан Хайнрих Шулц обвинява евреите, че се отделят от по-големите общества, в които живеят, за да образуват "държава в държавата" ("Staat im Staate"), управлявана от собствени религиозни закони. В прословутия антисемитски трактат "Протоколите на сионските старейшини" идеята за еврейска "държава в държавата" върви ръка за ръка с концепцията за еврейския световен заговор. "И двете тези теории лансират идеята за съществуването на тайна група, която работи по свои собствени правила, отделно от мнозинството"
Ти говориш и за културен саботаж, какво означава това?
На пръв поглед, това което ни се говори за домашното насилие и пътните инциденти, че са проблеми, които могат да се решат с промяна на закони и по-строги наказания. Каквито и закони да се променят, глоби да се налагат, няма да има ефект, защото проблемът е в културните възприятия. Ние например не осъзнаваме, че насилието и ужасните шофьори индиректно са последица от политическото жонглиране с крайно дясната концепция за Алфа Мъжкарите воини. Същите проблеми ги имат всички традиционни патриархални общества.
Самоограничението е един от най-важните лакмусови тестове за разграничаване на хората от другите социални животни. Основните човешки лидери, както от миналото, така и от настоящето, често не успяват да се справят с това. Вместо това, особено когато мобилизират страните си за война, което се случва с Русия от идването на Путин (случи се с нацистка Германия, както и в общества подложени на постоянни военни конфликти), тези лидери се състезават за отличието "алфа-самец", най-високопоставеният индивид често е определян като алфа. По този начин се строи едно пирамидално, военизирано общество, базирано на доминиране, подчинение и изпълняване на заповеди. Отнесено към хората, това обозначение разговорно се прилага към доминиращите (умствено или физически) мъжки индивиди на върха на йерархията на социалния статус, които имат по-голям достъп до власт, пари и партньорки, които печелят чрез физическа сила, сплашване и господство. Алфа обикновено се описва като "истински мъж". Също така той се възприема като мъжкар, воин, издръжлив човек, лидер, човекът, към когото другите гледат за мотивация и вдъхновение, често с нотка на ревност. В повечето случаи алфа е социално агресивен, този, пред когото бетите и тези, които са още по-ниско в йерархията, играят подчинена роля. В такива общества са валидни правила, като "оцеляването на най-приспособения", "яж или бъди изяден", "всичко е позволено" и "куче яде куче".
Най-могъщите от тези съвременни подставени лица имат една обща черта, която ги обединява повече, от която и да е политическа доктрина. Те са расисти, религиозно не толерантни и преди всичко ксенофоби, които правят всичко възможно да прочистят страните си от всичко чуждо, независимо от цената на демокрацията и човешките права. Руският президент Владимир Путин и унгарският министър-председател Виктор Орбан споделят общо пренебрежение към западните либерални ценности, включително към по-всеобхватна имиграционна политика.
Най-фрапантният пример за културен саботаж, който последно ти е направил впечатление?
Скоро попаднах на едно предаване в YouTube на едно от най-големите имена в нашата психология, бях просто втрещен. А ти ме питаш за цензура в медиите, та ние нямаме в медицината – професия, влияеща директно на нашия живот. Въпросният авторитет, формиращ мнение на публика и обучаващ специалисти, в рамките на половин час изказа доста стряскащи тези. Той говореше за това, че човек трябва да има възможност да чуе две мнения, и да реши кое повече му харесва. Говореше за отричане на егоизма и прегръщането на колективното самосъзнание, присъстваше носталгия по социализма, колективния спорт и нескрита омраза към Запад и Капитализъм. Но фрапантното бе, че въпросният специалист се оказа най-големият привърженик на творчеството и методите на Кастанеда. Кастанеда е роден през 1925 г. и пристига в Съединените щати през 1951 г. от Перу. Създава деструктивен култ на базата на хипи истерията в САЩ. Обвиняван е за склоняване на членове към самоубийства, наркотици, сексуална експлоатация, като най-известен е с използването на наркотични вещества за достигането на определени психични състояния. Не съм сигурен колко журналисти са проверили това, когато са позволили да се говори публично с такава възхвала за него.
Кастанеда е нереализиран артист, учи скулптура в училището за изящни изкуства в Лима и се надява да се реализира като художник в САЩ. Част от психологическите техники, които използва са пълен контрол върху последователите, основно жени, всички подстригани с къси прически (колко познато и актуално звучи, нали) и принуждавани да изпълняват това, което лидерът им нарежда. Както и професор Уилям У. Кели, ръководител на катедрата по антропология в Йейл, каза: "Съмнявам се, че ще намерите антрополог от моето поколение, който да смята Кастанеда за нещо друго освен за умен измамник. Това е измама и със сигурност дон Хуан никога не е съществувал като нещо подобно на фигурата от книгите му. Може би за мнозина това е забавна бележка под линия за доверчивостта на наивни учени, макар че за мен си остава тревожно и непростимо нарушение на етиката." Кастанеда е известен и с философията си за "заличаване на личната история" тоест личностна дефрагментация и унищожаване на индивидуалността и личната воля. На последователите били разказвани постоянно променящи се истории за техния произход, като на хората било казано да отрежат семействата си. Кастанеда го изтъква за похвала, отбелязвайки: "Когато наистина го направиш, казваше ми дон Хуан, те умират мигновено, сякаш мачкаш бълха - а те са само бълхи." Преди да влязат в най-вътрешния кръг, поне някои последователи са доведени до емоционална и финансова зависимост. А последствията са много разрушени съдби и не едно самоубийство. Кастанеда е бил "маниак на тема контрол", последователите често са били освобождавани от тревогите, свързани с вземането на решения, стигайки до това че Кастанеда е ръководил сексуалния живот на вътрешния кръг в големи подробности. Все пак ние не трябва да забравяме, че тоталитарните култове, са в основата на тоталитарните режими. Това, в което ние живяхме повече от 45 години, бе тоталитарен култ, който вземаше решение за всеки аспект от индивидуалния живот на хоратаи не трябва да позволяваме по никакъв начин позитивното представяне на тази система, обявена за престъпна.
Добрата журналистика изисква нещо елементарно, да направиш проверка не само на фактите, но и на това, което гостите ти проповядват, откъде е повлияно и представлява ли опасност за обществото, в което живеем. Да не забравяме, че Кастанеда е роден 30-те години на миналия век във фашистко Перу (на Виктор Раул Хая де ла Торе (APRA), борещо се срещу "старите либерално-демократични идеи", регион който в последствие приютява една плеяда немски национал-социалистически лидери. През бурното десетилетие на 30-те години на миналия век политическата конкуренция в голяма част от западния свят се определя от нарастващото предизвикателство на фашизма към либералната демокрация и комунизма. В Латинска Америка този конфликт няма динамиката на Европа, тъй като в региона липсват икономическите, социалните и психологическите условия, които са направили възхода на фашизма в Европа възможен. Въпреки това, фашизмът има много елементи, които се харесат на големи сектори от латиноамериканските общества. Антикомунизмът, антикапитализмът, милитаризмът, защитата на националното единство и чест, закрилата на семейството и други традиционни ценности, връщане към етно корените и етно мистицизъм са изключително привлекателни сред интелектуалци, политици, представители на управляващите класи и военни, търсещи решения на дълбоките кризи, породени от Голямата депресия. Фашизмът изглежда им предлага панацея за националните проблеми, както и възможност да се присъединят към едно „велико“ движение, което със сигурност ще смаже всички, които биха се опитали да му се противопоставят.
Илияне, защо това е важно днес?
Ще дам исторически пример свързан с това, което се случва в момента в Израел. Реакцията на Русия е подобна на тази на СССР, представяне страданията на беззащитният онеправдан народ на Палестина и зверствата на прозападните колониалисти. Безспорно СССР е в основата на арабските антизападни национални движения, поставени след края на Втората световна война. Ролята на СССР във войната от юни 1967 г. между Израел и заобикалящите я арабски страни продължава да бъде предмет на ожесточени спорове. Някои учени твърдят, че Москва е започнала войната, за да укрепи позициите си в района и да увеличи зависимостта на арабските страни от съветската помощ. ХАМАС днес използва радикална реторика, силно повлияна от определени процеси в Европа. Като отправя различни традиционни, нацистки и антисемитски обвинения, хартата на ХАМАС се опират на митологията на прословутите "Протоколи на сионските старейшини" - антисемитски фалшификат, поръчан от Руската царска тайна полиция в първите години на ХХ век и преиздаван многократно след това, напоследък в многобройни арабски издания. В член 22 от конституцията на ХАМАС се говори конкретно за еврейски (или ционистки, думите изглежда се използват като взаимнозаменяеми) контрол върху медиите, финансите, масонството и т.н., и гласи, че евреите са отговорни за Първата и Втората световна война. Реторика, която до голяма степен днес се застъпва от Путинската пропагандна машина, дори и у нас. И ще напомня реакцията на Русия и нейните рупори в България, които на фона на огромната трагедия, първо осмиваха ехидно израелската армия, а след това започнаха умело да съжаляват палестинското население, страдащо от Израел, превръщайки нещастията и смъртта в пропагандно оръжие против либералната демокрация и свободата, която имаме.
Изключително важно е когато анализираме определени събития и процеси е да взимаме историята, най-вече тази на идеите. Да проявяваме критично мислене, да внимаваме, какво четем, кого слушаме и на кого вярваме. Смятам че трябва да имаме много сериозен медиен и правен филтър, който да не позволява радикализъм, хомофобия, ксенофобия, ислямофобия, расизъм и омраза.
