Чествахме 115-годишнината от обявяването на независимостта на България и пак сме погълнати от рутината на делника. Пещерецът Михаил Такев е вътрешен министър в правителството на Александър Малинов, което осъществява тази независимост. Той също е и ръководител на македонската организация в Пещера, която трасира един от каналите за връзка с неосвободените земи. Кой е Михаил Такев? Предлагаме ви откъс от алманаха „Осемте хилядолетия на Пещерския край“, издаден от „Биовет“ АД, с автор покойният акад. Веселин Хаджиниколов:
Отстрани на днешната градска градина в Пещера, близо до местния съд, някога се намираше малко правоъгълно място, заградено с колове и бодлива тел. Като деца играехме често наоколо, удивявахме се на това чудновато пространство и разпитвахме родителите си за него. Тогава научих, че там е бил убит пещерският гражданин Михаил Такев.
През 30-те години, когато движението в града се засили, заграденото място беше изчистено, проектираният паметник, който трябваше да се постави на него, не се появи. Близо
до лобното място на Такев се издигаше величествено известният пещерски кавак,
чийто дънер бе широк около 5 метра, а клоните му обхващаха необикновено голямо пространство. По онова време под това величествено дърво бе поставен неголям бюст на Такев. Подобен паметник бе направен и в София на малко площадче с градинка на ъгъла на ул. „Солунска“ и „Ангел Кънчев“. На него стоеше скромният надпис „Михаил Такев“. Постепенно и самото площадче започна да се назовава така. Въпреки всичко това малцина знаеха кой е бил Такев, а и между тях, както и между историците, съществуваха противоречиви оценки за този виден политик.
Тези оценки, диаметрално противоположни, продължават да се споделят
и до наши дни. За отрицанието към политика Такев допринесоха твърде много и различните партийни пристрастия, свързани с оценката на известното Войнишко въстание през 1918 г., наречено още Владайско.
Михаил Такев е роден през 1864 г. в Пещера в малка къщичка, в западната покрайнина на града, намираща се зад някогашната баня. Родителите му били обикновени пещерски труженици, занимаващи се със селскостопанска дейност. И до днес в града съществува фамилията Такеви, която не се различава от другите обикновени пещерски родове. Представител на тази фамилия, инженер по професия, неотдавна бе за малко време кмет на града. Не е известно с какви средства Михаил Такев е получил висшето си юридическо образование още в края на XIX век във Франция. Още през младежките си години, когато партийният живот в България е твърде беден и неразчленен,
той се включва в редовете на Либералната партия
на Петко Каравелов, представителка главно на дребната и средна буржоазия. Към тази партия вероятно го е насочил неговият трудов произход, а също тогавашните руски и западни либерални веяния. Такев е един от съратниците на големия български общественик и политик Каравелов. През 1896 г. основното крило на партията формира Демократическата партия. В началото на XX век Каравелов умира, а лидерското място в партията заема Александър Малинов.
Такев и сега е сред най-близките хора на новия партиен ръководител
Няколко години по-късно, след кратко участие в коалиционно правителство с прогресивно-либералите на Драган Цанков, Демократическата партия чрез изборна победа съставя самостоятелен кабинет. Тя ръководи непродължително време съдбините на България, когато неин княз е Фердинанд (1908 – 1911 г.). Това е напрегнато време за страната, което бележи навечерието на двете Балкански войни през 1912 – 1913 г. Правителството на Демократическата партия се възглавява от Александър Малинов, а вътрешното министерство е поверено на Такев. През 1908 г., опрян на своето твърде популярно правителство,
княз Фердинанд обявява Независимостта на България,
като прекратява нейната васална подчиненост на Турция, прокламирана от Берлинския диктат. Същевременно България се провъзгласява за царство, а нейният монарх – за цар.
Продължително време актът на обявяване на Независимостта на България и на издигането ѝ в по-висок държавен ранг се пренебрегваше от историците. След отпечатването обаче на две самостоятелни монографии от професорите Цветана Тодорова и Петър Горанов на това събитие започна да се отделя все по-голямо внимание... По този начин не само се запълни съществена празнота в нашето минало, но се и издигна авторитета на правителството на Демократическата партия и лично на Михаил Такев, осъществили акта на Независимостта.
И наистина,
обявяването на Независимостта на България бе не само важен, но и твърде смел момент
от нашата нова история. С него бе отменена позорна клауза на Берлинския договор за страната ни, продължи се процесът на нашето освобождение, започнал с победата на руското оръжие във войната с Турция (1877 – 1878 г.); създадоха се много по-благоприятни и по-свободни условия за българските правителства да контактуват с другите държави, да сключват спогодби и договори с тях, да установяват политически, стопански и културни връзки с всяка страна.
По време на войните Демократическата партия, в ръководството на която все по-голяма роля играе Михаил Такев, се намира в положение на
активна опозиция,
като се обявява против военното обвързване на България с Централния блок, начело с Германия. И когато през лятото на 1918 г. става все по-ясно, че заедно с поражението на Германия България ще претърпи нов погром, цар Фердинанд възлага отново управлението на държавата на тази партия. В новото правителство, възглавено от Александър Малинов, Такев заема пак отговорния пост на министър на вътрешните работи. При тогавашната историческа обстановка този пост
донесе големи беди не само на България, но и на своя титуляр
През септември 1918 г., снабдени лошо с храна, облекло, оръжие и боеприпаси, притиснати от по-многобройните френски войски на южния български фронт, увлекли се от призивите на социалисти и земеделци да напуснат фронта, българските войници изоставиха своите оръдия и укрепени позиции и тръгнаха към София, за да отмъстят на виновните за войната. По това време на Такев се пада лошия жребий като министър на вътрешните работи да употреби въоръжена сила срещу своите недоволни сънародници, изпълнени със справедлив гняв,
и да пролее невинна българска кръв
Този факт бележи образа и делото му с негативен знак в съзнанието на поколенията.
По въпроса за причините и последиците на Войнишкото въстание през 1918 г. и сега едни историци отричат напълно необходимостта от противодействието на въстаналите войници и на техните лидери Райко Даскалов и Александър Стамболийск. Други, по-обективни и по-трезвомислещи, смятат, че напускането на фронта от войниците ни е изиграло пагубна роля за нашата страна. То е оголило югозападната ни граница, дало е възможност на многобройни френски сили да навлязат в страната, да окупират столицата и да поставят българското правителство в крайно неизгодно положение при сключването на Солунското примирие и на Ньойския мирен договор.
Ако българските войски не бяха напуснали фронта, заявяват въпросните историци и интелигенти, тогава и българското правителство не би било поставено на колене. В такъв случай на България не биха били наложени новите жестоки ампутации на нейната територия…
Макар в тези разсъждения да има уязвими места, в които се подценява въпроса за съотношението на бойните сили, в тях има и рационални моменти.
В контекста се очертава по нов начин и значението на Такев
Нужна е корекция в оценката на поведението му от есента на 1918 г. Големият политик и държавник не е действал сам и произволно, а в съгласие с целия Министерски съвет и с монарха, който наскоро след това напуска страната. Ако има някаква вина, тя не е лична…
***
През 1920 г., още в разцвета на своите сили, Михаил Такев бе убит от свои съграждани, принадлежащи към левицата на БЗНС, и отмъщаващи за разгрома на Войнишкото въстание, приписван и до днес от някои историци лично на Такев. В последствие за този несъмнено голям политик и държавник започва все по-малко да се говори. Малко са останали съвременници на Такев, които могат да разкажат нещо за него. И аз по време на неговото убийство съм бил малко дете. Но после съм слушал от баща си, който не само познавал Такев, но според думите му, бе имал тесни връзки с него и разказваше ласкаво за неговата личност, за таланта му на политик и оратор, за сърцето му на добър човек.
Акад. Веселин ХАДЖИНИКОЛОВ
