Едноименното дружество към СОСЗР знае как се случи чудото „Родопската Шипка”
СВЕЖЕН-ПАЗАРДЖИК.На 12 август представителна група на дружество "Полк. Владимир Серафимов " от Общинския съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва-Пазарджик посети родното село на своя патрон – Свежен. Традиционно те поднесли венец и цветя, отдали почест със знамето и се поклонили пред паметника на героя от Балканската война, останал в историята с боевете, известни като Родопската Шипка. Посетили музейния комплекс… Това не е просто едно от многото посещения на нашите запасняци и резервисти в последните около 10 години. А ритуал. На 12 август (по стар стил) 1860 г. в с. Аджар (тогава) е роден Освободителят на Родопите.
„Ние бяхме инициаторите да се направи музеен комплекс“, горд е о.р. подп. Трифон Калпаков, председател на общинската организация на СОСЗР Пазарджик. „Уникална е направената реставрация на къщата и комплекса – възстановени са 40-метров тунел за бягство, долапите, скривалището, отворите за пушки, оджака, осветлението… “В началото като отидохме – беше само къщата. И не бе в особено добро състояние. Стара, с изоставен двор.
Имаше само един надпис, а ключът го държеше съседът
Ние оправихме алеята, насадихме дървета и поехме някаква идея, че ще го превърнем в музей – и кметът Христо Енкин (сега е кмет на община Брезово) имаше същия замисъл, но ние му предадохме ентусиазма си. Ние положихме началото с полагането на почит към полк. Серафимов. За пръв път местните видяха хора, дошли от съвсем друг район, които тачат техния земляк-герой. И се почувстваха горди. И сега участвахме с „жива сила”, занесохме и един венец с надпис от дружество „Полк. Серафимов“ – Пазарджик“, казва о.р. подп. Калпаков.
„И ние самите
постепенно се заразихме от нашия патрон
като членове на дружество „Полк. Владимир Серафимов“, допълва председателят на дружеството о.р. полк. Траян Янъков. „Ако питате защо патрон ни е полковник Серафимов, трябва да се върнем в 2013-а. Тогава бяхме „Тракийски воин”. Но тракийски воин звучи много общо. И на отчетно-годишно събрание единодушно решихме да сменим патрона. Някой подхвърли името на полк. Серафимов. Не знаехме много за него, макар че и двамата с подп. Калпаков сме служили на 10-15 километра от паметника-костница. Тогава сме се чудели, че паметникът не е довършен. Не знаехме, че лично полковникът е казал: „Ще го довършим, когато си вземем от Гърция нашето…“.
„Аз служих в Смолян. Клетвите ги правехме на паметника. Имахме срещи с колегите от Варшавския договор и винаги ги качвахме там, обръщахме внимание на тоя недовършен ръб от едната страна. Но след като избрахме нашия патрон се задълбочихме. Започнахме да изучаваме живота му, да търсим спомени“, намесва се о.р. подп. Калпаков.
Така зачестили ходенията в Свежен и местни хора им разказвали спомени
И те вече знаят защо Освободителят на Родопите е победил в тази решаваща битка.
За това сега пак разговаряли домакините и групата от двайсетина човека, облечени във фланелки с лика на патрона на дружеството. Горди под знамето, носено от знаменосеца о.р. капитан Лазар Миланов. Пазарджиклии са възхитени от уредничката на музейния комплекс Елка Генова. Тя пък е впечатлена от ентусиазма на гостите, които неведнъж са ходили и на празника на Смолян - на освободителната за района дата 21 октомври.
Тогава е 1912-та.
Годината, която бележи апогея на българското единение
Народът тогава празнува започването на Балканската война, която трябва да осъществи така жадувания блян – национално обединение. Доброволци отвсякъде се стичат, за да станат част от войската, която трябва да осъществи този блян. В Средногорието след обявяването на мобилизацията, формираният още на 19 януари 1889 година. Двадесет и първи средногорски полк бързо нараства от две в четири дружини. За негов командир е определен полковник Владимир Серафимов. Пред полка е поставена задача да пробие турските части в Родопите, след което да настъпи към Егейско море до разгрома на противника.
Вестта за началото на войната заварва полка до град Чепеларе
След пламенна реч на командира войниците потеглят в определените им направления. Военните действия се оказват изключително успешни и българите бързо овладяват Смолян, Устово и Райково и редица други по-малки селища в Родопите. След близо 10-дневни боеве, в които турците губят всички тези важни селища, те решават да предприемат обходен маньовър от Рудозем към Устово и да влязат в голям, решителен бой с българите. В този момент нашето командване преценява, че ще е най-правилно частите на полковник Серафимов да се оттеглят от освободените селища и да се укрепят край Рожен преди турската атака. Разбирайки тази заповед, полковник Владимир Серафимов заявява:
„Да се отстъпи? Не! Никога! Аз няма да отстъпя на противника селата, в които вчера бях посрещнат като освободител! Не! Нито поглед назад! На току-що освободения роб, робството не ще върна пак! Вярвам в несломимата мощ на моя полк! През трупа ми трябва да се мине, пък тогаз!…“
Войниците са уморени от усилените походи. На 21 октомври, след безсънна нощ под открито небе, дружините на 21-и Средногорски полк започват съдбоносния за целия Родопски отряд и за българските села в Смолянско бой. Те имат срещу себе си основните сили на противника, който ги превъзхожда многократно. Пет турски атаки са отбити с много жертви за неприятеля, но той продължава да напира. Както ще опише ситуацията един участник в сражението:
„Отпред аскер, назад – срам, отгоре – дъжд.”
Но 21-и Средногорски полк не отстъпва. Срещу него се насочват частите на Явер паша, чиято численост надхвърля 4 пъти войници на полковник Серафимов, които наброяват 5000. Ожесточените боеве започват на 19 октомври и продължават до 21 октомври, като се водят на връх Кавгаджик (днес Средногорец). Полковник Серафимов е на бойното поле през цялото време. По-късно очевидци си спомнят, че
турците успяват да убият два от конете, които язди полковникът,
но това така и не го отказва да стои на първа линия. Под напора на българските войски турците отстъпват в безпорядък. Освободени са Родопите, а местното население е спасено от неизбежно клане. Бойният подвиг на средногорци влиза в аналите на войната като „Родопската Шипка“. Връх Кавгаджик е преименуван на Средногорец, а село Аламидере на Полковник Серафимово.
Тук се намесва о.р. полк. Янъков:
„Преди боевете полковникът се обърнал към бойците: „Момци, ние тук сме дошли да освободим Родопите! Тук или ще умрем, или ще освободим. Който има някаква причина да не го прави – три крачки назад!” И с белия кон обикалял пред строя. Обърнал се. Никой не бил помръднал. И ние взехме
това негово завещание като наш девиз: „Нито крачка назад!”
Чували сме една легенда, която може и да е истина – свършват патроните, бойците ранени. Още малко и край. Като на Шипка. И той отива при оръдията и сам дава команда: „Пълни! Зареди! Огън”. Бегом по траншеята при следващото – „Пълни! Зареди! Огън!”… И при следващото… Артилерията гърми. Турците се видели в чудо. Ранените българи в лазарета в Алами дере чуват оръдията. Не знаят какво става горе, но започват да викат „Ура!” – за да подкрепят другарите си. Една разбита наша група от Разлог – чува това „Ура!” – ориентира се и се присъединява…
Някой ще каже – Божия промисъл. Не – героизъм!
И той – на бял кон отпред. Турците раняват коня и той пада. Санитари търчат да го превържат, но първата му работа е да вдигне казашката сребърна сабя, която получил като отличник във Военното училище. И пак ги повежда с бял кон. Пак му улучили коня, който се откроявал. И пак отказва да го превържат, а хуква напред. А суеверните турци започват да викат:”Шейтан! Шейтан!” Дявол! И отстъпили. Други разказват как един от неговите командири казал: „Г-н полковник, няма да ни бъде!” А то там е било голо място. „Абе дай да изиграем едно мъжко хоро” – казал полковникът. И те заиграли. И получили заряд. Турците не вярвали на очите си. А те ги подгонили чак до река Арда“.
„Много е въздействащо.
Това е място за силни
И аз имах чувството, че полковникът е богопомазан, затова е бил боготворен. Самата природа му помага – Родопската Шипка. Господ му е дал мотивацията и 2-3 божествени случаи – идващата група от Гоце Делчев, санитарния пункт долу. Те са избрали първо по-здравите, които могат да ходят и да носят оръжие. А когато боят става решаващ, и ранените се надигат – кой както може. Героизмът е заразен. Тези три странични моменти са оказали решаващо въздействие“, смята и о.р. подп. Калпаков.
От СОСЗР-Пазарджик ходили преди дни и в Стара Загора, на среща с техния Съвет. И там им разказали за кланетата от 19-21 юли 77-а.
„Спомена се за Карлово, Калофер и Свежен. Трагедия! Ние малко знаем за това. Изклани са 46 000 души в тоя район и Старозагорско. За Свежен са над 1600. Реки от кръв“, казва и о.р. подп. Калпаков. Тогава Серафимов е юноша. А на 13 години посичат баща му – даскал Гено, който е трети братовчед на Левски (Апостола тук е идвал неведнъж). Това му остава рана доживот. Свежен е опожарено. А е било напредничаво село - имали договор с Османската империя да правят ханджари. Тук се е заселила
част от войската на Иван Шишман, която придружава сестра му Кера-Тамара
при предаването на турците при Марино поле, засрамена от позора… Борчески край! А когато Серафимов е станал герой, хората са му повярвали. Той е бил командирът не само на свободата, а и прехраната, сигурността, всичко… Разказвал съм за дядо Али от Чокманово – съседното село. На живо този около 90-годишен старец ни е разказвал – и на бойците, дето сме ги качвали горе, как през 1912-а е бил младеж. Чудели са се на коя страна да захванат – при турците или при българите. По-будните българо-мохамедани отишли при полк. Серафимов, който вече е на позиция за решаващата битка. Дядо Али и другите са му казали, че могат да му помогнат - ще се представят за бежанци и вечерта ще отидат в окопите на турците и ще ги изколят. И го правят. Така турците са изгонени чак до днешен Рудозем…“
Полковник Серафимов е пазарджишки зет
От дружеството правили опити да търсят в архива бащината фамилия на съпругата му, да намерят и къщата, но ударили на камък. Сега ще търсят Валди Тотев от рок легендите „Щурците“, който е внук на дъщерята на полк. Серафимов – Лиляна.
„Полковникът имал 4 дъщери – всички големи красавици. Обект на ухажване на балове. Принц Кирил на един бал отива да се задява с Лиляна. Полковникът обаче изневиделица го хваща за ухото. „Моето момче, ако имаш намерения към дъщерята, ще се представиш първо на бащата”, разказват от дружеството. При друг случай принц Кирил се явил в строя с островърха каска на Бисмарк. Полковникът отива и му сваля каската: „В българска войска с български калпак!” А на Фердинанд лично отказал да му стане ординарец с думите: „Аз съм войник, не съм салонен офицер“. Праволинеен, принципен, не сервилничи на силните на деня. Описали сме множеството му ордени, медали, синята лента. Имаме три табла със стари нови снимки…
По нашия пример тръгнаха и другите дружества
– да изучават своите патрони, да си правят табла, да ги популяризират… Сега на бележити дати с нас са ентусиасти в униформи като Стоян Бързев и дъщеря му Мария-Магдалена, Нейчо от Равногор. Един земляк от Пищигово сам си шие дрехите – потури, калпаци, това е заразително… На книга сме много. Преди КОВИД бяхме 142. Сега сме 76. За съжаление поне по 3-4 души си отиват всяка година”, споделят резервистите.
Най-възрастен е Илия Спиридонов, който на 27 март навършил 90. Без бастун е на първа линия, навсякъде. А пазарджишкото запасно войнство ходи нам ного места - на лобното място на Георги Бенковски, на Булаир, на Велийца… В Свежен посетили и лобното място на Хаджи Димитър на връх Кадрафил, където разговаряли с проф. Пламен Павлов.. На 22 септември се събират на Добра вода за 115 години от обявяване на Независимостта, а на 6-7 октомври пак са на връх Велийца – за 111 години от обявяването на Балканската война.
Тодор ГРОЗДЕВ
