Други

Ветрен – родното място на Страхил войвода

  14.09.2023 08:49             
Ветрен – родното място на Страхил войвода

В календара на 620–годишната история на Ветрен той е съвременен европейски град в последните 20. Това е повод за организиране и честване на редица събития тази година, първото, от които беше на 7 май, когато на площада жителите и гостите на Ветрен празнуваха кръглите годишнини. Сега предстои тържествено честване и откриване на паметник на Страхил войвода (с автор проф. Стефан Лютаков) благодарение на инициативния комитет, кметството, НЧ  „Христо Смирненски-1904”, Община Септември и много граждани, фирми, организации и учреждения.

‘’Мой Ветрен, мое родно село

Моя стряха, в разцъфналото Средногорие.

Рожба на минавал главен път,

И по него твоята история ’’

Проф. Лютаков извая скулптура на Страхил войвода

Ветрен е селище със стародавни традиции

и богато историческо минало. В него отеква грохота на керваните по стария римски Траян друм. Тук се е извисявал мечът на Самуила над ромеите. Люлка на народния закрилник Страхил войвода. Оттук започва политическият път на земеделския трибун Александър Стамболийски. Ветрен е откърмило много будни синове в борбата за църковна и национална независимост и е дало свидни жертви. Вярата е крепяла ветренци през годините, за което говорят четирите махленски църкви и седем параклиса съградената през 1840 г. голяма общоселска църква.

Има имена, които отекват в историята и оставят дълбока следа в сърцата и паметта на редица поколения. Такова име е Страхил войвода. Роден във Ветрен в средата на 17 век. А ветренският район има своята специфика. След падане на България под турско робство през 1396 г. султан Мохамед I създава дервентджийски селища в главния диагонален път, свързващ Западна Европа с Ориента. Като най-прав, къс и пряк път, минаващ диагонално на Балканския полуостров,

е пътят Траян друм

Със султански указ – Танзимат, възниква дервентджийското село Ветрен, имащо важно стратегическо местоположение. Жителите му са имали за задача охрана на пътя и всичко преминаващо по него: поща, кервани с товари, войска, пътници и др. Освен да конвоират керваните, ветренци е трябвало да осигуряват храна, пренощуване на пътниците, а за добитъка - сено и зоб. Да бъдат в услуга на царските хора. За целта се построяват ханове - гостоприемници, кръчми - Копановия, Чавдаровия, Петкиния и на края на селото е бил Бонджовия хан. Животът на дервентджиите е бил изложен винаги на смърт, въпреки че по закон са имали право и са носели оръжие. Те са освобождавани от някои данъци и повинности, имали право свободно да изповядват своята религия, да строят църкви.

Затова ветренци са едни измежду най-будните в Пазарджишко

В турските архиви най-много сведения след Пазарджик има за село Ветрен, то е по-старо от Пазарджик (възникнал в 1772 или в 1485 г.) и се споменава в 1405 г. За живота, поминъка и нравите на ветренци научаваме от пътешествениците Герлах, Рамберти, Ламартин, Иречек, от писатели като Вазов, а от местните - поп Константин, Стефан Карчев, Георги и Петър Лютакови, Чолакови и др. Описани са като хора открити, дружелюбни, честни и трудолюбиви. Уважаващи свещениците си и християнската религия. Зачитащи родителите, семействата и жените си. Занимавали се със земеделие и животновъдство - и с доходно лозарство и винарство.

Важният Траян друм

И пътя, и „Траянова врата“, се приписват на римския император Траян /97- 117 г./. Това е съоръжение с необходимите стражеви кули, мостове, арки и станции, построено с труда на местните траки. ‘’Траянова врата’’ пък разделя Тракия от Илирия - теснина, състояща се от две кули, между които от двете страни се издига и препречват пътя огромна дебела стена и голяма врата, висока 16 м и широка 10 м, пред която винаги стояла стража. Това крупно пътно–военно съоръжение, като най-красивата част на целия път, привлича вниманието и подклажда фантазията на редица пътешественици.

Траянови врата“ е свидетел на много исторически случки и събития

като битката на Самуил при река Яворица на 17 август 986 г. Оттук са минавали кръстоносци, богомили, императори... Дълго време проходът е изпълнявал своето предназначение за закрила от разбойничество. Но започва упадъкът на турската империя, която води постоянните войни с поляци, унгарци, австрийци, руси, италианци. Появата на епидемии от холера, чума и др. отслабват държавата. Разбойничеството придобива застрашителни размери. Тук, на Паланката, са идвали разбойници от Молдова, Унгария и Трансилвания, убивали и ограбвали пътниците в теснините. Понякога турските стражи се съюзявали с тях. Недалеч от Паланката има една местност – Мъртвилото, където са убивани пътниците. Кърджалии, даалии и други разбойници са ограбвали населението и селата.

За закрила на населението се заражда хайдутството.

Един от най-прочутите войводи е Страхил

Предвождал е многобройна дружина от 200 души. Негов байрактар е бил Атмаджа (Ястреб), родом от с.Баня, Панагюрско, който също е увековечен в народните песни. Страхил бранил не само района на родното си село от татари и разбойници, а и Пазарджик, и Родопите. Бродил е и в Стара планина и Пирина. Бил е във заимодействие с хайдутина Кaрпoш – водачът на българското освободително въстание в северна и североизточна Македония, както пишат турските хронисти Дефтедар и Рашид. Османската власт се опитва да се справи с хайдутските дружини и изпраща силни подразделения, но

хайдутите винаги се измъкват успешно

В началото на септември 1689 г. създават „Свободна територия” в географско – историческата област Зние поле в Трънската долина. В обширен район от София до Пирoт и Ниш. Султан Сюлейман II издава заповед за залавяне и наказания. Тази война взема цвета на турската войска. От Пазарджик тръгват 700 войника (табаци, облечени в кожени дрехи) и нито един не се връща жив. След като австрийските сили завладяват Ниш, се спускат на юг и превземат турските крепости от Пирот до Скопие, Призрен и Щип. Подтиквани от австрийците и водени от хайдутите, българите в тези земи въстават.

Страхил по това време воюва с дружината си в района на Кюстендил

Османският историк Силяхдар, като пише за войната между Австро-Унгария и Турция през 1689-1690 г., пише: „Съобщено е, че неверникът, именуван Сравил (Страхил), рая на Йеникьой (Ветрен), кааза Татар Пазарджик, е развял байрак и заедно с 200 хайдути нападнал пътници и оплячкосвал някои села. Разпратени са заповеди до каазите Фелибе (Пловдив) и Татар Пазарджик за набиране опълчение, определени са двама началници и 50 бостанджии и два отряда делии и гюнлю на великия везир и бе заповядано заловените да бъдат незабавно наказани.“

С помощта на австрийци и маджари Страхил превзема кюстендилския гарнизон с 4000 души отряд. Султанът иска да привлече на своя страна хайдутите - предлага им щедър подкуп, амнистия и земите в Кюстендилско и Македония. Но те отказват и превземат Крива паланка и Куманово. Войводата Карпош влиза в контакт с австрийския император Леополд I - като титуляр за българската корона след падането на Видинското царство, и с негово одобрение се обявява за крал на Куманово и васал на императора (който му изпраща кралски калпак и официални писма, потвърждаващи властта му в освободените земи).

На свой ред Страхил войвода получава званието генерал в австрийската армия

и е назначен за войвода на въстаниците и хайдутите в Ниш. Австрийците се оттеглят от освободените земи и въстаналите българи са останали без защита. Идват редовна турска войска, еничарски части и 30 000 души татарска орда начело със Селим Герай хан. Проходите при Кюстендил, Крива паланка и Куманово са превзети и опожарени. Голяма част от въстаниците са пленени, в това число и самият Карпош. В края на 1689 г. той е набит на кол при моста на Скопие (днес там има паметник). Потушаването на въстанието е свързано с масово потурчване на нашите земи, а многобройно българско население бяга във Влашко, Австрия и Банат.

Страхил успява да се спаси,

но семейството му е отведено в робство. После следите му се губят, за да се появи след време като участник в хайдушки действия в тила на Руско–турската война през 1711 г.  Според предание, в Цариград е бил заловен чрез измама и умъртвен.

Ние, ветренци, сме хора с отколешни традиции, бит и култура. Нашите предци са знаели и помнели, затова са ни разказвали миналото. За паметта на падналите във войните за национално освобождение признателното ветренско население изгражда паметник в центъра на селото.

За увековечаване паметта на този величествен хайдутин – Страхил войвода, сега е въздигнат паметник в негова чест. Това ще е нашата признателност, прошка и дълг за закъснялата отдадена почит.

Атанас ДОБРЕВ

 


Свързани
Последни новини
Анкета
Обяви

ИЗВЪРШВАМ ВЪТРЕШНИ ШПАКЛОВКИ, ГИПСОКАРТОНИ, БОЯДИСВАНЕ, МАШИННИ МАЗИЛКИ. 0886136673

ПРОДАВАМ МОСКВИЧ АЛЕКО, 35 000 КМ, 2500 ЛЕВА, 0895 46 32 34

ТЪРСИМ ДОМАШНА ПОМОЩНИЦА ЗА С. МАРКОВО. ПРЕДЛАГАМЕ БЕЗПЛАТНА ХРАНА И НАСТАНЯВАНЕ. 2000 ЛЕВА ЧИСТО. 0877 355 131 - ЕЛЕНА
Всички