Вратарят е убеден, че през този сезон ще надградим в класирането
ПАЗАРДЖИК. Разговаряме с капитана на „Хебър” Петър Дебърлиев. 32-годишният страж на „зелените”, който дойде на стадион „Г. Бенковски” през лятото на 2017-а и се превърна в един от най-преданите играчи на тима. Пловдивчанинът е пазил мрежите и на „Любимец”, „Ботев” (Гълъбово), „Оборище” (Панагюрище), „Гигант” (Съединение), „Пирин” (Разлог) и столичния „Септември”.
- Петре, след суперлативите за играта ти срещу ЦСКА сега търпиш критики за гола срещу „Черно море”. Това сигурно влияе на психиката?
- Футболът е игра на грешки. Този мач така се случи, че не се намесих по най-добрия начин в дадената ситуация. Допуснахме гол и в крайна сметка загубихме мача. С годините футболистите се научават много по-бързо, много по-лесно, да приемат допуснатата грешка, да не им влияе. Така с една идея по-лесно се преодоляват тези моменти.
- „Хебър” като цяло не бе на ниво във Варна. Защо не ни се получиха нещата?
- Наистина не се представихме според възможностите си. Нямам обяснение защо стана така. Бяхме разучили противника, треньорите ни бяха казали всички слаби и силни места на „Черно море”. Просто не се получи нашия замисъл. Абсурд е да сме ги подценили. Ние сме още много ниско в йерархията на елитната група, за да си позволим подценяване на когото и да е. Но трудно се играе на „Тича”. Това им казах и на момчетата след мача – не е срамно да се загуби там, по-скоро притеснителен е начина, по който се случи това. Но ще си вземем поуки и в следващите мачове ще се представим по-добре.
- Ти каза сега, че „Хебър” ще изглежда по различен начин спрямо миналия сезон… Кои са причините, според теб, това да се случи?
- Няколко са. Може би най-съществената е треньорът Любослав Пенев. Той промени коренно доста неща – като структура в клуба, като задължения, дисциплина… Наистина много различно се работи при него. Той дава една увереност на футболистите, че разчита на тях, едно спокойствие. А това пък позволява на момчетата да се представят по-добре. Другото – този сезон вече имаме представа за какво става въпрос в „А” група. И футболистите, и ръководството. Имаме представа за обстановката, за отборите. Също имахме и по-структурирана програма за подготовка и самата подготовка беше по-добра.
- Вече седми сезон си в „Хебър”. Мислел ли си, че толкова време ще останеш тук?
- В интерес на истината преди толкова много години – не съм го очаквал. Навсякъде в България не е обичайно един футболист да престоява толкова време в един клуб. Още повече, в клуб с амбиции. Понеже „Хебър“ винаги е имал амбиции – да израства, да се качва в по-горна група… Когато един отбор има такива амбиции, текучеството на футболисти е голямо, затова се радвам, че толкова години успях да остана в клуба и да бъда част от този прогрес.
- Като погледнеш назад, кое в клуба те впечатлява най-силно?
- Няколко неща са. Но най-силното от тях е визията на кмета. Г-н Тодор Попов имаше визия за развитието на клуба още когато бяхме посредствен отбор във „В“ група. Той дойде в съблекалнята и каза, момчета, този отбор ще влезе в „А“ група, ще играе в елита, но има още стъпки, които трябва да се извървят, ние ще ги направим плавно. Това бяха неговите думи и нещата се случиха точно така.
- Има ли какво още да се желае като условия?
- Винаги има накъде да се развива даден клуб. Даже „Лудогорец“, който има 15 естествени терена, със сигурност търси начин да се подобрява. Ние също имаме много да се развиваме спрямо европейския стандарт за отбор в първа лига. Но за България мога смело да кажа, че имаме перфектни условия. Момчета, които идват от други отбори от „А“ група, уверяват, че ние сме в Топ 5 на отборите от „А“ група в България, които разполагат с такива комплексни условия – фитнеси, терени, сауна, масажи, възстановявания… Нищо не ни липсва, само трябва да мислим за футбол.
- Сега ще мислим за „Берое“. Ще прилича ли този мач на последния със заралии, когато си подпечатахме визите за още един сезон в първа лига?
- Много се надявам да изживеем подобна голяма емоция. Тогава залогът беше огромен. Сега сме още в началото на първенството, нещата са сравнително спокойни във всички отбори. Надявам се да изиграем един добър мач, да покажем, това, което можем и за се поздравим с победа. Имаме нужда от домакинска победа, от първи успех за сезона, за да зарадваме феновете. В последните кръгове те бяха зад нас, повярваха ни, че немислимото, което беше според цяла България първите месеци, се случи и ние се спасихме.
- Да те върна на мача на спасението. Как го видя отвътре? „Берое“ можеше да ни вкара поне два гола, които ти спаси... Все едно някаква магия се случи накрая?
- Реално мача с „Берое“ ние го изиграхме с една доза спокойствие – бяхме сигурни, че отиваме най-малкото на бараж. Според мен и всички мои съотборници, най-възловия мач беше със „Септември“. Тогава, мисля, се случи магията. Десетина минути преди края на мача изравниха. Математически не, но теоретично бяхме изпаднали при този резултат – 1:1. (Бел. ред., Но вкарахме два бързи гола за 3:1.) За мен това беше Мача на мачовете. И оттам нататък наистина си повярвахме, че може да останем в „А“ група. Взехме си мача във Враца и след като вече имахме опцията и за бараж, разполагахме с едно спокойствие, което ни даде нужния комфорт, който нямахме последните два месеца. Така се завъртя колелото, че последния кръг ние можеше да играем с една идея по-ниско напрежение от последните мачове. Зимата, ако някой ни беше питал: „Момчета, искате ли бараж?“, всички щяхме да вдигнем по три ръце – ако имахме. Но тогава такова беше положението, такива бяха точките. И с„Берое” вече можехме да се надиграваме, отпуснати, да покажем, че вече сме се сработили, че сме се понаучили кой какво да прави на терена. И това се видя от хората – лицето на „Хебър“ беше коренно различно в последните 3-4 кръга на шампионата. Но да, „Берое“ имаха възможност да го спечелят. Дузпа имаха, за мен малко пресилена – момчето се спря, потърси контакт, но както и да е… Емоцията в края на мача беше незабравима.
- Ти неведнъж бе избиран за „Играч на мача“. Имаш ли любимо спасяване?
- По-скоро нямам. Наистина, имам доста спасявания, които ме карат да съм радостен и горд, но работата на отбора в заключителната работа през сезона беше много по-важна от моята. Вратарят в мача се вижда, когато направи спасяване – едно, две три… Но благодарение на моите съотборници аз съм имал едно или две спасявания вместо петнайсет. Те ограничиха съперниците в последните кръгове.
- А как избра да станеш вратар?
- Малко случайно. Аз съм юноша на „Локомотив“ (Пд). Когато бяхме деца, подборът беше по-късен, около четвърти клас започваше за моя набор’91, сега децата ги избират още от детските градини. Аз не бях фен нито на „Локо“, нито на „Ботев“, но в „Локо” ми беше по-удобно за транспорт. Имахме само един вратар в отбора – може би всеки се изреди през вратата, а на мен ми хареса, защото не се тичаше толкова. В моите представи за футбола като дете, не знам защо, липсваха единоборства. И още в началото като играехме на една сгурия, при един сблъсък паднах и целият се изжулих – и си казах: „Това не е за мен. Ще бъда вратар – там не те блъскат и ритат…“ И в годините все повече ми харесва моя пост.
- А конкуренцията в efbet Лига? Има ли вратари, на които се възхищаваш, вратари, на които предричаш голямо бъдеще?
- Да, има вратари, на които се възхищавам по една или друга причина – не искам да ги казвам, за да не обидя някога. Има и млади български момчета, които, ако продължават да работят по начина, по който го правят досега, мисля, че ще излязат зад граница и имат светло бъдеще. Всички ги знаем. Дюлгеров, Шейтанов, Дани Наумов, Вуцов… Сега да не ги изреждам всички, но това са млади момчета, на които се дава шанс в националния отбор. Но има и други момчета като Сашо Любенов, който също е под 30 и има какво да показва – на него съм му пожелал да стигне националния отбор. България има добри вратари, въпросът е да им се даде шанс.
- А имаш ли сантимент към някой от съперниците ни? Примерно „Локо“ (Пд)?
- Сантимент не, но бих казал, че с една идея ми е по-приятно да играя срещу тези отбори. Аз съм бил в „Септември“, бил съм и в „Локо“. Определено има тръпка в мен да се представя възможно по-добре, но сантимент не бих казал. Понеже аз преди 15 години съм напуснал школата на „Локо“ – тогава не се развиха по най-прекрасния начин за мен. Не пазя лоши чувства към тях, но наистина има тръпка в мен да се представя по-добре.
- Видимо не си активен във Фейсбук, но явно обичаш риболова…
- Да. Социалните мрежи ги ползвам просто за връзка с моите приятели. Риболовът е нещото след футбола, което обичам да правя в свободното време. Така че всяка една свободна минута и свободен ден, ако мога да съм за риба, ходя. Смело мога да кажа, че съм доста запален по това хоби. Ние сме група хора, ходим заедно, търсим водоеми с по-големи риби, за да се усъвършенстваме. Малко над любителското ниво сме, мога да кажа, така че се случва и да хванем някоя по-голяма риба.
- Съпругата ти Дарина не се ли мръщи на това твое хоби?
- Не, не, тя напълно разбира напрежението, което има в нашата професия - когато една твоя грешка проваля целия отбор, а залогът е изключително голям. Тя е много окей за това аз да имам хоби, да отпускам сред природата.
- Твоята прогноза - ще остане ли „Хебър” за трети пореден сезон в елита и в историята?
- Винаги съм бил оптимист за бъдещето на „Хебър“, даже когато никой не ни броеше за живи. Нееднократно съм казвал и на нашите фенове, че ще се спасим. Тази година мога да кажа същото. Ще направим всичко възможно не само да се спасим, а и да надградим в класирането. Ако е рекъл Господ, да се спасим много по-рано и да гледаме нагоре към таблицата. Да, моята прогноза е: „Хебър ще се спаси“.
Дочо ЧАНЕВ
