Рисуването ме предизвиква всеки Божи ден, признава художничката
ПЕЩЕРА. Как изглеждат възрожденски къщи, нарисувани с вино, чай и кафе? Можете да ги видите в галерия „Проф. Веселин Стайков“ в родопския град в новооткритата експозиция на художничката от Габрово Дида Бочева. Тя показва за първи път свои творби. Изложбата е под надслов „Възрожденски дух“ и включва 30 живописни платна. Използвана е смесена техника и впечатляващ колорит от вино, кафе и чай. Картините са с различни размери – 8 на 6 сантиметра, 11 на 15 сантиметра, 30 на 40 сантиметра, 40 на 60 сантиметра и други. Разговаряме с художничката.
- Г-жо Бочева, как се случи така, че творбите Ви стигнаха до родопския град?
- Поканата на галерия „Проф. Веселин Стайков“ е от миналата година, но много ангажименти ме възпрепятстваха да покажа работите си пред публика в Пещера. Пак заради заетост не участвах в откриването на експозицията - заради изложба в Жеравна само ден преди пещерската. Съжалявам за отсъствието си, обещавам до края на събитието да посетя града и да се срещна с галеристката Митка Млячкова, на която благодаря за поканата и за усилията й да организира представянето на изложбата. Надявам се на бъдещо сътрудничество с галерията. Последните дни отказах изложби в Казанлък и в бургаска галерия.
- Кажете повече за техниката, с която изписвате тези възрожденски къщи?
- Темата е красотата и неповторимостта на възрожденската архитектурна къща от различни етнографски региони на България – Старопланинската, Странджанската, Средногорската, Родопската и други. Техниката е акварел, масло, туш, вино, кафе и чай. Докато рисувам, мисля как да пипна цветовете с нетрадиционни, непознати методи на изображението в картините. С перо и туш очертавам фините линии и детайлите, а виното, кафето и чаят предават особена разцветка, нов живот и нов свят на творбата.
Използвам тъмни вина като мерло, които във времето променят цвета си. Едни тонове са в тъмен оттенък, други – в по-светъл, трети – в кафеникав. Това свойство на червения елексир прави картината за притежателя различна от първоначалния й вид.
Кафето с кафявия си цвят кара възрожденските къщи да изглеждат състарени. То ги доближава до автентичния им първообраз. Към кафето прибавям какао, карамфил и ванилия, подсилващи цветовата гама.
Окраската от билковите чайове зависи от това колко време растенията са престояли във водата, като цветовете са от зелено към оранжево и тъмночервено, зависи какъв цвят ми е необходим.
Посетителите могат да възприемат по различен начин картините, даже и като апетитни.
- Откъде е интересът Ви към старите къщи?
- Израснах в габровското село Сенник. Познавам селските къщи и живота в тях. Като дете там рисувах с въглен от огнището и избирах най-големите. Плочниците, оградите, плевнята и камъните се изпълваха с нарисувани от мен картини. Баба ми се опитваше с менчето с вода да ги измие, но те не се заличаваха лесно. Това ме връща в отминалото време, любовта към старините продължава и сега.
Най-важно за картините е тяхната автентичност. Постигам я с наблюдаване на архитектурата и множество фотоси. С времето опитът ми помага да не се връщам към снимковия материал. Сега сама решавам какъв тип сграда да изобразя върху белия лист. Надявам се зрителите да разпознават от кой край на страната са къщите, повечето от които съществуват реално. Издирвам и в запустели села между дърветата и храсталаците, за да откривам чардаците, покривите, еркерите и дуварите. И да ги рисувам.
- С какво Ви предизвиква рисуването?
- То е вид самоизразяване. При говорене се намират най-точните думи, при музиката – най-звучните ноти, а художникът създава и показва най-стойностните си творби. Рисуването е моят живот. То ми носи удовлетворение и радост. Защото е мисловен процес – да предизвикаш себе си, да търсиш красивото и да го пресъздаваш в картини. Започвайки, знаеш как ще изглежда завършената творба. Случва се да правиш корекции, докато си кажеш: „Харесва ми!“.
Самоук художник съм повече от 25 години и това е моята сбъдната мечта. Нямам художествено образование. Исках да уча в художественото училище в Трявна, но родителите ми го намериха за несериозно образование. Но не съжалявам. Благодаря на Бога за дарбата, която ми е дал, и вярвам, че няма да я наруша и изкривя. Това съм аз – с емоционалното и духовното възприятие и използване на моите изразни средства.
Като дете рисувах с лявата ръка. На изложба в детската градина баща ми забелязва, че нарисуваните от децата зайчета гледат надясно, а моето – в обратната посока. Сега ползвам и двете си ръце, което улеснява работата ми с четката.
- Коя ще е следващата Ви тема след възрожденските къщи?
- Морето с безкрайната му шир и красота. Вълнуват ме изгледът на крайбрежието, ветроходните лодки, каравелите, плисъкът на вълните, изгревът и залезът на слънцето. Цветовете на водата постоянно се променят, даже и от облаче, надвиснало над морето. Отраженията на камъните, сутрешната мъгла, морската пяна, дюните също заслужават да влязат в картините ми.
- До следващата изложба.
Дида Бочева е родена в Габрово. Завършва Висшия технически университет в родния си град. 12 години преподава там специалностите „Компютърни системи и технологии“ и „Програмиране и използване на изчислителни системи“. През 1998 г. се премества да живее във Варна, където продължава да рисува. Приета е в Дружеството на варненските художници. От 2014 г. отново е в Габрово, разочарована от опустелия град и затихващата културна дейност. Тя, въпреки всичко, намира възможности да твори изкуство.
Освен възрожденски къщи, рисува пейзажи, портрети, натюрморти, графика, животни. Опитва и стенопис. Нейни творби са собственост на почитатели от Турция, Русия, Израел, Чехия, САЩ, Австрия.
Пенка МИХАЙЛОВА
