Така се случи в живота ми, че още като дете започнаха срещите ми с артисти.Те продължиха и когато като журналист завеждах във вестници отделите за култура и написах стотина очерци и интервюта с артисти. Едни от най-паметните през 2021 година издадох в книгата „Театрисимо – 101 срещи в светана Мелпомена“, а между тях са и интервютата ми със звездите Григор и Мартина Вачкови.
Случи се така, че с Мартина Вачкова живяхме няколко години в един и същи блок в Пазарджик, където работех като журналист. Чувствахме се като съседи близки. Затова съм я интервюирал няколко пъти и тя никога не ми отказваше това съседско предимство. Мартина има рожден ден съвсем скоро, на 29 юли. А ако беше жив татко й, днес щеше да е на 91… Сега си спомняме за емблематичния труженик от сцената и екрана Григор Вачков, който си отиде незаслужено рано от този свят… Прибавям към спомена за него тези две мои ексклузивни интервюта с бащата и дъщерята за читателите на "Знаме".
- Живеем днес в много тежко време. При други народи този преход от социализъм пак към капитализъм стана цивилизовано, ако може въобще да се говори за някаква цивилизованост в такива процеси, при които изгарят милиони човешки съдби. Но при нас – от прехода не се получи нищо. Изглежда сме много див народ?
И това, за което не може да се спори дори, е че в съвременната ни политика бяха и продължават да бъдат не най-свестните българи и българки. В политиката ни влизат хора с хитри задни намерения и затова у нас хората се отвратиха от политиката. Затова и там, сред политиците, сред дамите от тази професия, не моите герои и героини, там не са хората, които мога да уважавам, харесвам и обичам! Мисля даже, че в днешната българска политика и честен човек да влезе по някакво чудо, и той ще се оцапа! Все повече разбирам, че там, във върхушката, никой не мисли за нас, почтените труженици от всяко поприще в България.
Обикновените хора са оставени да се спасяват сами, кой как може, поединично дори. И да ти го кажа – редно е и ние да им го върнем със същото – като просто ги наградим с презрението си. И като загубим всяко уважение към всички във върхушката, извисили се с пари и служби през мътния преход, но снизили се катастрофално в духа…
Никой от журналистите не ми е задавал още въпроса, с който ме питаш. Къде щеше да е баща ми в нашия злощастен преход? Каква позиция щеше да заеме? От коя страна на барикадата? Всъщност аз този въпрос съм си го задала отдавна и отдавна имам отговор за него:
Аз видях какво стана с Йордан Радичков, най-близкият приятел на баща ми.
Знам и каква е съдбата на един голям комунист като големия артист и човек Стойчо Мазгалов, знам и за съдбата на Валери Петров и на много още честни хора.
Аз смятам, че когато трябва, когато е време разделно, трябва да заявиш честно и смело позициите си. Затова мисля, че моят баща като честен човек щеше да е много отчаян и разочарован от делата на свои бивши „другари“, потресен от това, което се случи в малката ни България.!
И баща ми не би участвал с роля в този пошъл спектакъл на прехода!
Денчо ВЛАДИМИРОВ
