Имаше голяма еуфория в Белград, но опитвах да я задържа и да се концентрирам
Велинградчанинът Петър Мицин, който на 17 август ще навърши 18, се носи на крилете на еуфорията. Скромното момче влезе в историята и като първия български плувец със световен рекорд, и като първия с три европейски титли. И то от един шампионат. Пепи постигна феноменалния успех на 400 м свободен стил на европейското първенство за юноши и девойки в Белград, закова хронометъра на 3:44,31 мин., финиширайки с половин басейн преди останалите. Предишният стандарт при юношите беше на австралиеца Мак Хортън с цели 2 секунди над нашия (3:44.60 мин) от 2014 г., който стана олимпийски шампион на 200 метра в Рио през 2016 г. Постижението на велинградчанина е също нов европейски рекорд за юноши и нов рекорд на европейските шампионати, освен национален. Рекордът на Мицин бе единственият световен на шампионата в Белград. Мицин спечели две сигурни квоти и има три покрити норматива за игрите в Париж догодина.
Петър Мицин е най-горещото и актуално име в българското плуване през последната година и половина. Едва на 17 вече беше участник на световно и европейско първенство при мъжете. Стана осми в света на 25-метров басейн, давайки тон като най-младия в щафетата 4 по 200 м св. стил в Мелбърн през декември 2022-а. Специалистите се чудят кое е по-лесно за Мицин – лекотата, с която се движи в басейна, или скоростта с която подобрява рекорди. Те прогнозираха, че изключително гъвкавият в раменете и глезените Мицин тепърва ще ни радва. „Силен, мощен, издръжлив, поливалентен, все още експериментиращ в търсенето на „неговата“ дисциплина – 200 м бътерфлай, 200 или 400 м св. стил. На делфина състезателят на Николай Вакареев и „Вихрен” (Сандански) бе на 11 стотни от медал на европейски първенство за юноши в Букурещ 2022. На двете кроулови дисциплини държи националните рекорди. Добър е и на съчетаното”, пише тази пролет списанието за младежки спорт „Бъдеще“ под заглавие: „Осмото място в света е само началото“.
Разговаряме с Петър Мицин него часове след завръщането му в Сандански.
- Петре, поздравления за този успех! Какво е да ти звънят през пет минути журналисти и да те награждава министър? Чувстваш ли се звезда?
- Ами да, има го и това чувство, но гледам да не се главозамайвам, да смогна да отговоря на всички и да се отблагодаря за вниманието.
- Каза, че не си очаквал такъв успех, След първата титла еуфорията помогна ли ти? Имаше ли еуфория?
- Да, наистина отидох за норматив. След първата титла, а и след това, имаше доста голяма еуфория. Гледах да я запазя вътре в мен, да не съм толкова разсеян, за да съм изцяло концентриран. Опитвах да се съсредоточа максимално върху дисциплините, върху финалите, на които плувах, и да се раздам максимално.
- Чест ти прави, че не си забравил откъде си тръгнал и го заяви… На какво те научи Йорданка Пенина? Светла й памет…
- Бог да я прости. Тя ме научи на много неща. Благодарение на нея станах дисциплиниран, научих се да полагам много труд и да бъда упорит, да проявявам търпение, когато очакваните резултати не идват. Кака Данче за мен стана втора майка. Успя да ме накара така да заобичам плуването, че то да стане мой начин на живот. Повечето качества, които съм изградил като плувец, дължа именно на нея. Ако не бях започнал да тренирам в ПК „Белмекен” при нея, не знам какво друго щях да правя. Е, явно щях да наблягам в училище на учебните предмети. Но нещата с плуването се получиха благодарение на моята треньорка и на родителите ми, които ме записаха в клуба и ме мотивираха да продължавам да плувам.
- И те са спортисти, нали?
- Да, майка ми Таня е тренирала лека атлетика, а баща ми Петър – ски бягане. Те ме подкрепят. В Сандански работим отлично с моя личен треньор Николай Вакареев – той не само ме тренира, но и бащински ме подкрепя и съветва. Отлични са и условията за тренировки – 50-метров басейн с минерална вода. Дай, Боже, да вървим напред и нагоре!
- Заради теб от Федерацията казаха, че българското плуване влиза в ново измерение. Ти участва на няколко европейски, на световно, където направихте историческо 8-о място на щафета. Твоето поколение показва завиден прогрес. Започва ли новото измерение?
- Мисля, че напълно е възможно това да се случи. Съотборниците ми от националния отбор показват много, а след последните ми резултати са нахъсани да тренират още повече. Сега има едно момче, много добър мой приятел, той е от Сандански – и също се пуска на тези дисциплини – 200, 400, 800, даже на 1500. С него също тренираме заедно – било в Сандански, било в София, било на лагери. Плуваме един до друг и взаимно си помагаме, мотивираме се...
- Съотборникът ти Антъни Иванов критикува федерацията… Как е атмосферата в националния отбор?
- Добра е. Приятели сме с момчетата от националния, гледаме да се мотивираме един друг за състезания, за тренировки.
- Май е по-трудно да се изкачиш до четвъртия етаж вкъщи, отколкото да преплуваш 400 метра на състезание?
- Ха-ха, не мисля.
- Като виждаш прогреса си, дали пък не можеш да спечелиш медал от олимпиада, ако тя беше след 6 месеца?
- Ами не съм сигурен. Може би ще са ми малко 6 месеца. Колкото по-дълъг период за подготовка имам, толкова по-добре, защото това ще ми дава сигурност, че ще успея да подобря резултатите си. Това съм го осъзнал през годините на тренировки – колкото повече се трудиш, толкова по-лесно вървиш напред. Че трудът и старанието ти ще бъдат възнаградени рано или късно. И вярвам, че мога да спечеля медал от олимпийските игри в Париж догодина.
- Ти подобри световния рекорд на австралиеца Хортън, който малко след рекорда си стана олимпийски шампион. Изглежда едва ли не нещо, вързано в кърпа – медал за Петър Мицин. Дай, Боже!
- Дай, Боже!
Дочо ЧАНЕВ
Успя ли Мицин отпразнува успеха? Как ще протече подготовката му преди световното за юноши в Израел през август? На кои дистанции ще набляга повече и защо? Четете в цялото интервю в книжния ни брой.
