Още търсим правилния път за нашата комуникация – успяхме да я изградим в Краков
КРАКОВ. Новината, че сестрите Стефани и Габриела Стоеви спечелиха златни медали в бадминтона на Европейските игри в Краков, Полша, и така повториха успеха си от 2015-а в Баку, зарадва цяла България. Това бе и второто ни злато на игрите след Станимира Петрова в бокса. Състезателките на „Бадминтон скуош клуб Пазарджик“ и трикратни европейски шампионки на двойки жени (през 2018, 2021 и 2022 г.) бяха посрещнати на летището и бяха поздравени първо от треньора на пазарджишкия клуб Неделчо Кесов.
В Краков Габриела и Стефани постигнаха на финала лесен успех над дебютантките Дебора Жиле и Черил Зайнен (Нидерландия) с 21:7, 21:17 за 38 минути и така се поздравиха с шеста поредна победа в шест мача от турнира.
След успеха българките се изкачиха с четири позиции и към момента са 14-ти в световната ранглиста при двойки жени. Те са и най-предно класиралата се европейска двойка – пред тях са представителки на Китай, Южна Корея, Япония, Индонезия, Тайланд и Малайзия.
"Ние сме сестри, ние се караме за всичко. Но когато излезем на корта, се опитваме да не го показваме", сподели Стефани Стоева пред журналисти на летището, и после добави, че именно Габриела й дава най-мощната психическа подкрепа. Двете наистина действат като добре смазана машина. Шампионките с удоволствие дадоха интервю за читателите на „Знаме“ и поздравиха всички приятели в Пазарджик.
Поздравления за титлата, момичета! Коя беше най-трудната битка за златото?
Г: Като цяло полуфиналът беше най тежкият на игрите. Който биеше там, ставаше първи, но бе хубаво, че успяхме да постигнем обрат над съперничките от Франция Марго Ламбер и Ане Тран (със 17:21, 21:14, 21:12 за 84 минути, б.р.). Но всеки мач имаше значение.
Бяхте фаворитки за титлата, но така напрежението със сигурност е било по-силно?
Г: Имаше си напрежение, няма спор - все пак всички гледат теб и очакват да биеш, а пък противниците - всеки иска да те победи.
С: Напрежението истински се появява от четвъртфинала, когато започнат директните елиминации и когато знаеш, че си на победа от медала. Важното е да го преодолееш и да се бориш за целта си.
Имаше ли подводни камъни по пътя към титлата извън игрището? Разбрахме за контузия на Габриела по време на състезанието…
Г: Имаше си, да. Контузията се появи много преди състезанието - успяхме с помощта на нашия физиотерапевт Янислав Петков и треньорът ни Петя Неделчева да я стопираме за известно време, за да може да съм на 100 процента готова за игрите. Разбира се, след полуфинала болката се появи отново и на финала беше най-тежко… Но стиснах зъби и трябваше да оцелея още един мач.
- Сега си осигурихте точки за Световната ранглиста. Стискаме палци бързо да се върнете в Топ 10. Колко е трудно да се задържиш там?
Г: Много е трудно, тъй като има много турнири, а и идват прекалено нови и нови двойки - особено от Азия. И всеки иска да се докаже.
С: Трудно е, но не и невъзможно. Постоянството е ключът, както и мотивацията. Не трябва да се отказваш.
В Нант и Банкок не сполучихте, за разлика от игрите в Краков, които са през 4 години. Напипахте явно оптималната форма?
Г: Не бяха едни от най добрите ни турнири имахме си и наши спречквания, но говорихме с нашия екип и си казахме, че трябва да стиснем зъби за игрите. Не сме лесни характери, не му е лесно на нашия треньор Косьо (Константин Добрев - бел. ред.) Защото по време на тренировки много се караме и той успява да ни събере. Предизвикателство за него е това.
С: Все още търсим правилния път към нашата комуникация. Успяхме да изградим за игрите правилната комуникация и успехът е налице. Сега важното е да я задържим и да вървим в една посока.
Какво, освен световното в Копенхаген, ви предстои до края на годината и какви са шансовете да ви видим на трета олимпиада?
Г: Игрите бяха основата цел пред нас засега. След тях идва другата цел – световното, и ако успеем да вземем медал и оттам, ще е страхотно. При нас квалификацията за олимпиадата е много дълга и имаме още много време докато се определи кой е класиран.
С: Важното е сега да погледнем върху здравето си и контузиите. Да започнем една оптимална подготовка за световното и да сме добра форма за Копенхаген.
7. Имахте върхове и спадове в кариерата. 2018-а беше супер успешна за вас, а през 2022-а спечелихте турнира в Базел. Има ли успех, който е особено ценен?
Г: Всеки един успех за мен е ценен, тъй като знам какво е коствало, за да го постигнем.
С: Така е. Всеки един успех има своята важност. Това, че мога да радвам близките си още и да мотивирам малките деца да тренират този спорт, е много по-ценно за мен.
Какво е чувството да играеш на олимпиада? На игрите в Токио малшанс ви попречи да продължите след първата победа…
Г: Чувството е уникално - това е различен форум и, разбира се, е уникално да представяш държавата си.
С: Наистина е уникално изживяване да бъдеш на състезание с всички най-добри състезатели. За да се бориш за медалите на олимпиадата трябва голяма борбеност и желание.
Познавате със съперничките от Топ 10 – има ли взаимни симпатии с някои от тях или професионализмът не позволява такова нещо?
Г: Мисля, че всеки уважава всеки в нашия спорт. Е, ясно е - в корта сме съперници, но извън корта си оставаме приятели и познати.
С: Покрай спорта успях да създам много приятелства, което само може да ме радва.
Разкажете малко повече за подготовката си. Подготвяхте се в чужбина?
Г: Преди време беше в чужбина, но след КОВИД-пандемията изцяло се върнахме в България и тук си продължаваме да играем и подготвяме и към момента.
Годината е особено натоварена и заради олимпийските квоти. Ще имате ли време за релакс?
Г: Календарът ни е доста натоварен и се опитваме просто някой път да се отдалечим от залата и бадминтона. Не за друго, просто, за да могат нашите тела умове да си починат напълно.
С: За мен почивката е да бъда със семейството ми, с приятелите и кучето. Това са хората, които ме зареждат с положителна енергия.
(Бел. ред. Родената през 1994 г. Габриела и с една година по-малката Стефани намират време и за учене - и двете са студентки. Габриела учи журналистика в УНСС, а Стефани - за треньор по бадминтон в НСА.)
Благодаря ви. Бъдете здрави и да ви гледаме в Париж догодина!
Дочо ЧАНЕВ
