Дори и най-старите пчели действат с мисъл и в перспектива за поколението си и бъдещето
За любовта към пчелите и работата с тях ще поговорим с Илиян Кишишев, пчелар с няколко пчелина от Пазарджик, който от невръстна възраст се занимава с тях и производните им продукти. Как той се справя, какво го подтиква да продължава и какво е неговото виждане за природата?
- Здравейте, г-н Кишишев, как се роди любовта ви към пчелите?
- Здравейте, приятно ми е да сме тук, сред природата, и да ви разходя сред пчелините си. Любовта ми към тях идва от доста ранна детска възраст, тъй като и моят дядо беше пчелар. Един вид се получи наследствена любов и грижа към тях.
- Kъде беше първият ви пчелин?
- В село Жребичко. Той беше и на моят дядо лека му пръст. В него преди са работели и моите вуйчовци, но сега съм само аз.
- От малък се занимавате с тези ценни насекоми, какво ви дава стимул да продължавате напред?
- Това е любовта ми към пчелите, удоволствието да виждам как работи този организъм и резултата от положените грижи и труд. Но нека не пропускаме семейството ми, жената с която живея, както и нейното семейство, които ме подкрепят и надъхват винаги да се боря за напредък.
- Колко струва тази любов към тях и продуктите които създавате с тях?
- Това е едно скъпо удоволствие с множество разходи, труд, пот и често големи разочарования поради някакви несъзнателни грешки или натравяне на пчелите от трети лица.
- Споменахте натравянето на пчелите, как се справяте с пръскането на хербициди, пестициди и инсектициди от кооператорите около вас?
- Никак, както аз, така и колегите ми търпим загуби и се надяваме на добросъвестността на земеделците - да не ползват забранени химикали и препарати, които освен нашия бизнес и поминък, тровят и почвите, и водите. Като казват старите хора, сега не се вижда, но на по-късен етап ще се усети.
- Какви според вас са приликите и разликите между пчелите и хората?
- Труден въпрос. По-скоро мога да кажа разликите отколкото приликите (смее се). Пчелите са организъм със строго определена позиция в семействата си, те работят по 24 часа и се чувстват най-щастливи, именно когато работят. Най–просто можем да си представим кошера като една държава, в която цялото население си предоставя взаимна помощ. Примерно, както сега е сезона на роенето - дори и най-старите пчели действат с мисъл в перспектива, както за засилване на поколението си, така и за идните сезони.
- Какви медоносни растения има около вас и с какво друго им подпомагате?
- Аз имам пчели на няколко места, както ще видите сами. Около пчелините ми има основно билки - много държа на това. Има акация, липа, слънчоглед, както и различни видове бодил и трън. Помагаме за тяхната паша и със специално насети медоносни растения - фацелия и лофант, като имаме предвид, че фацелията е едногодишна култура, която се ползва за био торене. Ето примерно на пчелина ми в местността Средореките в село Братаница на площ от 16 дка има насято именно това растение - като освен паша, на по-късен етап то ни осигурява и торене на почвата около нас.
- Какво бихте посъветвали хората, които искат сега да почнат да се занимават с този сектор от земеделието?
- Ако не обичате природата и пчелите, по-добре не започвайте! Пчеларството е сектор, в който не трябва да очаквате бързо и лесно забогатяване. Именно по този причина и много желаещи, които са стартирали, се отказват на доста ранен етап. Често обичам да казвам, че пчеларите сме вечните оптимисти и то си е така де (смее се).
- Благодарим ви. Какво би казал един пчелар на читателите на „Знаме”?
- Благодаря ви и аз. Какво да кажа ли? Ами може би една древна индианска поговорка ще е перфектна, тъй като знаем, че пчелите изчезнат ли, не след дълго ще ги последваме. Индианците казват, че ние наследяваме земята от дедите ни, но да не забравяме, че я вземаме назаем от децата ни. За да цениш живота, трябва да тръгнеш от онези малки, прости, но и безценни неща, а какво по-просто от това да не ни излиза от ума , че природата и земята са ни съхранили до днес. Хора, нека не я рушим!
Доротея НИКОЛОВА
