Няма друг български политик, който в продължение на век да е честван от своя народ
Навършиха се 100 години от трагичната гибел на великия водач и идеолог на БЗНС, патриархът на българското селско движение, великият реформатор, войникът на мира, най-страстният парламентарен борец и народен трибун Александър Стоименов Стамболийски. По традиция ПП „Обединени земеделци“ организира поклонение на Янини грамади пред паметта на големия българин.
На 4 септември 1915 г. на аудиенция при цар Фердинанд се явяват представителите на парламентарните групи на опозиционните партии в състав: Александър Стамболийски (БЗНС), Александър Малинов (Демократична партия), Иван Евст. Гешов (Народняшка), д-р Данев (Цанковистка), за да протестират и склонят царя да запази неутралитет в Първата световна война. Стамболийски произнася своята пламенна реч в защита на българския народ:
„Не предприемайте нищо сериозно без свикване на парламента и без общонароден кабинет, който да прецени всичко представлявайки всички течения в обществото, да успокои страната и да възроди оная вяра в народа, без която той не може да твори своята съдба, а може преждевременно да превърне собствената си земя в касапница и гробница. Не забравяйте, че народната душа е раздвоена и днешното правителство най-малко е в състояние да я сплоти и да я направи способна за подвизи и съдбоносни дела. Тая раздвоена душа може да обърне страната по-скоро в арена на метежи и бунтове. Това решение ще ви коства не само короната, но и главата.”
Стамболийски е обвинен в оскърбление и закана спрямо държавния глава, подстрекателство, против обществения ред и е
осъден на смърт
Предлагат му да я отменят само срещу писмена декларация, че одобрява курса на външната политика и военната акция. Той отказва. Заменят я с доживотен строг тъмничен затвор от страх пред бунтове в армията. Хвърлен е в затвора на 15.09.1915 г.
Прогнозите му за войната и последствията от нея обаче се сбъдват. Така се стига до неговото освобождаване на 25 септември 1918г. От този, който го е вкарал в затвора - цар Фердинанд. Притиснат от събитията, монархът го моли да преговаря с разбунтувалите се войници от обявената Радомирска Република.
Стамболийски, Ал. Димитров, Д. Георгиев и Григор Бояджиев в Централния затвор /Снимка Държавен архив/
Правейки анализ на изминалите събития,
земеделският водач казва:
„Аз скърбя само за това , че въпреки всичките ми искрени старания и рисковани борби , не можаха да бъдат спрени войната и погромът. Но и за това не е мой грехът. Този грях преди всичко тежи върху съвестта на всички видни политици на България от разни групи, па тогаз на самия народ. Ако всека политическа група беше определила жертва за народа и отечеството само по един от първите си хора , нито войната, нито погромът щяха да бъдат възможни. Инстинкта за лично самосъхранение у всички политици и депутати погуби най-високия им дълг към народа и родината. Никой не предприемаше да се пожертва за общото благо, а всеки предприемаше да запази живота и спокойствието си, та макар всичко около него да загине. В тоя трагичен момент за първи път видях дебелия егоизъм и големия фалш в човешката душа. Малцина са ония ,които действително са готови да се жертват за своя народ и отечество, мнозина са треперковци и скъперници към изпълнението на своя дълг, а смели и алчни към правата на власт и други всевъзможни облаги. Истината е , че България пострада и се изправи пред своя гроб, защото нейните политически и държавни мъже са борци на думи, но не и дела, защото нямаше от тях хора, които да се жертват за нея.”
Александър Стамболийски като министър-председател, заедно с Димитър Станчов и ген. Михаил Савов в Париж през 1922 г. /Снимка Национална библиотека "Св. св. Кирил и Методий"/
През 1919 г. Стамболийски е вече министър-председател
на едно смесено правителство, но само година по-късно образува собствен кабинет от земеделци, обявен на 15.04.1920 г. Основните държавни опори във веруюто на Стамболийски са: народовластие и морал, просветна политика, мир, принципите на външната политика, труд, социални икономически реформи. Той се доказва като реформатор, организатор и политик от първа величина.
Приети са 316 закона
Най-известни от тях са: Закон за референдума и истинското самоуправление в общините, Закон срещу кражбите и корупцията, Закон за опазване на полските имоти, гарантиране на покупко-продажбата на родната земеделска продукция, Закон за търговията със зърнени храни (тя е поставена под държавен контрол), Закон за трудовата повинност (задължителна трудова повинност за младежите и девойките, както и временна повинност за мъже от 20 до 50 г., прилагана при природни бедствия, висока реколта и пр.). Със законите за държавните земи и трудовата поземлена собственост максималния размер на обработваема земя се определя на 300 дка, съобразно броя на членовете на семейството.
Проведе една безкръвна аграрна реформа, която утвърждаваше социална справедливост
Неоспорим факт е, че по това време близо 1 милион бежанци от Беломорска Тракия бяха оземлени. Построиха им се къщи с помощта на трудовата повинност и материали от общините. Той успя да активира целия трудов потенциал на българския народ - селяните обработваха земята, занаятите се развиваха, промишлеността набираше скорост.
ПП "Обединени земеделци" и техните партньори от "Продължаваме промяната" и "Демократична България" на Янини грамади
Българският лев имаше златно покритие
Търговията процъфтяваше. По това време в световната преса имаше заглавия: „България работи за разлика от съседните балкански държави”.
В областта на образованието и културата с изменение и допълнение на Закона за народното просвещение правителството въвежда задължително и безплатно прогимназиално образование. Построени са 401 нови училищни сгради. Построени са 467 нови начални училища.
През 1923 г. броят на прогимназиите е 1572
В Софийския университет се откриват нови 4 нови факултета, Държавното рисувално училище се преобразува в Художествена академия, музикалното училище в Държавна музикална академия. Открива се Софийската народна опера. Иван Вазов е удостоен със званието народен поет.
През 1922 г. е въведена правописна реформа, приети са закони за детската литература, за поощряване на родната литература и изкуство и за авторското право.
Стамболийски схващаше обществото като съсловно обединено
в една цялостна и многообразна обществена сфера. Четирите съсловия са земеделско, промишлено, търговско и чиновническо.
Александър Стамболийски е държавник и политик от най-голяма величина. Той изгради, както философската, така и икономическата основа на земеделското учение. Философската основа на учението е, че биологичното начало (инстинктите) имат първостепенно значение при взаимодействието им с икономическия и психологическия фактори за човешкия прогрес. Вродените биологични инстинкти - храненето, размножаването и самосъхранението са „трите главни елемента в човешката натура и двигатели на индивидуалния и колективния човешки напредък“. Инстинктът за хранене обуславя икономическата борба, за самосъхранение - политическата, а за размножаване - любовта и семейството.
Стамболийски защитава частната собственост
БЗНС е за „равномерно при възможност разпределение на благата“ и за „дребна и средна поземлена собственост“. Земеделския съюз е против паразитството и експлоатацията“, „за определяне максималния размер на богатствата, които частните лица могат да притежават.“ Стамболийски предвижда изземване от държавата на придобитото по порочен път богатство. Иска националните богатства да се експлоатират от български компании. Според него, кооперацията свързва организационно в стопанския живот частното стопанисване, основано на личния интерес и колективното стопанисване - на чувството за общност.
Стамболийски беше републиканец
В навечерието на преврата той написа проект за изменение на Конституцията, от който става ясно намерението му за бъдещата републиканска форма на управление на страната. Копие от този документ притежавам в личния си архив, завещан от баща ми.
Стамболийски не можеше да бъде свален от власт чрез избори, защото завинаги беше спечелил любовта на народа. На последните избори на 22 април 1923 г. БЗНС си осигурява 212 мандата, БКП -17, а коалицията Конституционен блок - 15. В тези условия Военния съюз пристъпва към подготовка на преврат с лозунга „За да се освободи царя от дружбашкия плен“. На председателя на Народния сговор Александър Цанков, наречен по-късно „кървавия професор“, е възложено да състави правителство.
На 9-ти юни 1923 г. правителството на БЗНС е свалено с военен преврат
Стамболийски застава начело на съпротивата в Пазарджишко. С голям отряд тръгва от Славовица, Виноградец, Карабунар, Бошуля и пристига в предградията на Пазарджик в късния следобед на 10 юни. Може да завземе града, но отлага нападението за утрешния ден, което се оказва фатална грешка. През нощта от Пловдив пристига артилерия и на 11 юни отрядът е разбит.
Баща ми Стоян Радев Йончев беше един от главните организатори на съпротивата,
водейки отряд от 41 човека, той води сражения в селата на изток от града, Три водици, Хаджиево и Огняново до Пазарджик, където биват разбити. Осъден е на смърт като метежник, подбудител и съзаклятник, която присъда в последствие беше отменена с амнистия.
На 14-ти юни в 6 часа сутринта в с. Голак Стамболийски е заловен и предаден на новата власт. Същият ден вечерта
той и брат му Васил са садистично убити
и заровени в лозето на вилата му в Славовица. По-късно труповете са преместени в пясъците на Хасъ дере - приток на Марица. Официалната версия на военното министерство, е че бившият премиер е „убит при опит за бягство“. През 1946 г. костите му са пренесени в местността „Янини грамади“.
Целият свят беше потресен от кървавия преврат и зверското убийство на големия държавник. На 15.09.1923 г. във в-к „Toronto Star Weekly” големия американски писател Ърнест Хемингуей пише:
„Стамболийски бе свален от стари прогермански армейски офицери, рушветчии, политически интриганти, което в България означава – хора, поели достатъчно знания за да загубят способността си да бъдат повече честни”.
Цар Борис III и Стамболийски /Снимка Архивен фонд на БНР/
Защо успя този преврат?
Основната грешка на големия политик беше тази, че не извърши кадрови промени в армията. Остави старите офицери и генерали, клели се в името на царя. Тази грешка се оказа фатална.
Прословутата оранжева гвардия, за която толкова много е критикуван от неговите противници, които го наричат „диктатор“ – не сработи. Тя беше само една химера. В деня на преврата бойните ядра на оранжевата гвардия не се вдигнаха.
Стамболийски беше жертва на исторически обстоятелства, но никога няма да бъде забравен. Няма друг български политик, който в продължение на 100 години последователно да е честван от своя народ.
В края на 20-ти век група американски историци посочиха Александър Стамболийски за политик на столетието. Джеймс Баучър – британски журналист, дългогодишен кореспондент на в-к „Таймс” за Балканите, пише: „И до ден днешен единственият бюст на български политик в Музея на обществото на народите в Женева е този на Александър Стамболийски”.
Днес ние, неговите последователи, водейки и отстоявайки принципите и идеите на Земеделския съюз, можем да предложим успешни решения и да бъдем част от компетентно и реформаторско управление. Пътят, по който трябва да върви България, е към Европа и НАТО.
Самият Стамболийски мечтаеше за европейски съединени щати
Неговият ученик и последовател Г. М. Димитров организира първата българска натовска рота и призова да бъдат запазени местата в Европейския парламент за държавите от Източния блок, поробени от СССР, и понастоящем те заемат достойно местата си в Брюксел.
Пожелаваме на новото правителство успех по трудния път към Шенген и Еврозоната, да извърши съдебната и конституционна реформи, за да може икономиката и земеделското производство да направят своя голям технологичен скок. Ние бяхме заедно с управляващите на миналите избори и дадохме своя принос за стабилно правителство с мнозинство в парламента за икономическото развитие на страната, реформите и повишаване на жизнения стандарт на българина.
„Обединени земеделци“ призовават да се оставят зад гърба всички лидерски амбиции и пристрастия, противоречия и противоборства на лична основа, да положим максимални усилия и добра воля за консолидация на всички, които милеят за демокрацията.
Дълбок поклон пред светлата памет на Александър Стамболийски от всички земеделци и честни хора от Република България.
Инж. Емил ЙОНЧЕВ
Областен председател на ПП„Обединени земеделци” гр.Пазарджик
и зам.-председател на постоянното присъствие на ПП „Обединени земеделци”
