За Св. Йоан Предтеча (защото предсказал смъртта и възкресението на Спасителя) и Кръстител (защото кръстил Сина Божи във водите на река Йордан) църквата благодарно е отделила цели три празника в своя календар - раждането на Йоан (24 юни), деня след великото кръщаване на 6 януари (Ивановден) и Секновение (Отсичане главата на светеца) на 29 август.
За народа ни Св. Йоан (Иван) е един от шестимата братя юнаци, които си поделили света. Единствен той приел да кръсти младия Бог, защото при тази подялба между братята Св. Никола, Св. Илия, Св. Василий, Св. Петър и Св. Атанас на него се паднали кумството, побратимството, а също и богомолството. Това са и трите важни знака, които ще открием в многото приказки и песни, разказани и изпети за него. Свети Иван е роден на Еньовден, 24 юни (празникът на билките - магически и лековити), затова го наричат и Иван Бильовден.
На Еньовден звездите слизат на земята и баят на билките да са лековити
Окъпалото се слънце също им дава целебна сила. Затова рано пред изгрев се берат билки. Познават ги много жени, но най-добре ги знаят врачки и баячки. Билките се пазят за лек през цялата година.
От билките се сплита еньовски венец, през който през деня се провират моми и момци за здраве. За здраве младите се провират и под две дрянови дръвчета със завързани върхове.
Ако жените и момите си умият косите с вода, в която е накисната еньовска трева, няма да страдат от главоболие, а косите им ще бъдат гъсти и блестящи. Ако вържат ръж на кръста си, няма да ги боли при полската работа.
На този ден се берат и метли за къщите, за да няма „лоши духове и таласъми”.
Ако животните се намажат с масло, бито този ден при изгрев слънце, ще са здрави, ще дават мляко.
Момците палят огньове, а после ги прескачат, за да са здрави и силни през цялата година.
Брашното за празничната пита се бърка със зелена клонка.
Вярва се, че на Еньовден магьосници ходят по нивите и обират чуждото плодородие. Събличат се голи или по бяла риза, яхват кросно от стан или влачат след себе си престилка, с която събират росата, замесват с нея питка и като я сложат в собствения си хамбар, вярват, че и берекета оставят за себе си. Или откъсват двойните класове, които наричат цар или майка, а при вършитбата ги хвърлят в нивите си и очакват житото им да стане двойно повече. За да се предпазят, всеки стопанин зажънва в нощта преди Еньовден по няколко класа от нивата си. Като дойдат магьосниците - да я намерят обрана и да си отидат с празни ръце.
За да е берекетна годината, млади жени отиват на полето и ожънват една ръкойка, изплитат плитка от житото и по нея гадаят за здраве, женитба и плодородие.
