Еньовден. Ha 21 юни в 17:57 часа настъпи лятнoтo cлънцecтoeнe и с навлизaнeтo нa Cлънцeтo в знaĸa Paĸ зaпoчнa acтpoнoмичecĸoтo лятo. Изпратихме нaй-дългия дeн и нaй-ĸъcaтa нoщ в гoдинaтa. Но според народа ни именно на Еньовден „слънцето се обръща на зима“, затова се казва: “Еньо си наметнал кожуха, да върви за сняг”. На Еньовден (Яневден, Яновден, Иванден, Ивъндън, Иван Бильобер, Драгийка) Източноправославната християнска църква чества Рождение на св. Йоан Кръстител. Оттам идва и името на народния празник - Еньо или Яне са кратки форми на Йоан (Иван) - и често обредите и традициите на двата празника се преплитат.
Еньовден в Пазарджишка област традиционно ще се отбележи на много места, а на други, за съжаление, традицията вече прекъсна. Но ето, за 13-та година
в село Баня ще се проведе „Празник на минералната вода, здравето и плодородието 2023”
Събитието ще е на 24-ти юни от 11:00 часа в местността Манастирчето. По традиция кметът на селото ще връчи грамоти и награди на най-малките и най-възрастните жители. Ще оживее легендата за извирането на лековитите минерални води в селото. Гостите на празника ще могат да преминат през дъхав Еньовски венец от билки, ще измият очите си с „мълчана вода“, събрала тишината, светлината и красотата на звездното небе и изгряващото слънце, ще се насладят на празничната програма на самодейците. „Елате да се повеселим и заедно да опитаме от магията на лековитата вода и древните легенди”, призовават организаторите от НЧ „ Пробуда-1872”. Банци празнуват по този начин Еньовден от 2010-а г. насам с помощта на Община Панагюрище, местния бизнес и дарители и така се популяризират минералните лековити извори в селото, включително лековитото банско Аязмо.
В Стрелча ще има тематична вечер „Еньовден“
Събитието е част от Лятната културна програма на Общината и НЧ „Просвещение-1871“ – „Тематичен уикенд-2023“. Започва в 19:30 часа на лятната открита сцена в градския парк и е с участието на певческа група „Стрелица“. При лошо време проявата ще се състои в салона на читалището, уточняват организаторите.
Стане ли дума за самобитно празнуване на Еньовден, няма как да не споменем ентусиастите от велинградското пчеларско дружество „Пчела“ (днес се нарича „Клептуза“) и техни съмишленици от други градове, които спазваха стриктен ритуал. А именно, да посрещнат изгрева на слънцето на Еньовден боси по росата в подножието на връх Белмекен в местността Блатце, докато събират ароматни билки. Дори и в лошо време
млади и стари пчелари ходеха боси по голата откъм трева земя
и късаха, макар и зелени, билките, за да се спази традицията. После празникът се пренасяше в култовата вила „Юрий Лужков“, кръстена на бившия кмет на Москва. Вилата бе собственост на приятеля и спонсор на пчеларите – покойният Ангел Римпев, и продължи да ги приютява и след кончината му. Вилата е строена по руска технология от обли трупи
специално за тогавашния кмет на Москва, който бе запленен от велинградския мед
Инициатор на цялата тази работа бе пенсионираният учител по математика и физика и председател на „Пчела“ Никола Колев, също вече покойник. Колев разказваше пред наш репортер, че навремето дядото на Ангел Римпев дошъл от Америка доброволец за Балканската война, бил скътал злато, защото работел като златотърсач зад океана. След освобождението на Македония се върнал във Велинград и купил 200 дка земя именно между Куртово и подножието на Белмекен в местността Блатце, където сега е вилата.
“Нещо прекрасно е, пъдпъдъците пеят цяла нощ, а
светулките се щуркат
звездите се отразяват в големия варел с ледена планинска вода
Приказно е”, сякаш и днес нарежда непоправимият романтик и ентусиаст Колев, а думите му неслучайно напомнят на лековито баене. Всъщност варелът е известен и като Хладилника, защото звездите биват отразявани и от десетки бирени, ракиени и прочие изстудявани бутилки. Водата с ледената мастика по своему бе „мълчана“. Защото пчеларите не изневеряваха на друга една традиция - а именно, да не говорят за политика и политици.
И правилно - Еньовден е ден на билките. И ден на свети Йоан Предтеча (защото предсказал смъртта и възкресението на Спасителя) и Кръстител (защото кръстил Сина Божи във водите на река Йордан). Неслучайно църквата благодарно му е отделила цели три празника в своя календар - раждането на Йоан (24 юни), деня след великото кръщаване на 6 януари (Ивановден) и Секновение (Отсичане главата на светеца) на 29 август.
На Еньовден звездите слизат на земята и баят на билките да са лековити
Окъпалото се слънце също им дава целебна сила. Затова рано пред изгрев се берат билки. Познават ги много жени, но най-добре ги знаят врачки и баячки. Билките се пазят за лек през цялата година.
От билките се сплита еньовски венец, през който през деня се провират моми и момци за здраве. За здраве младите се провират и под две дрянови дръвчета със завързани върхове.
Ако жените и момите си умият косите с вода, в която е накисната еньовска трева, няма да страдат от главоболие, а косите им ще бъдат гъсти и блестящи. Ако вържат ръж на кръста си, няма да ги боли при полската работа.
На този ден се берат и метли за къщите, за да няма „лоши духове и таласъми”.
Ако животните се намажат с масло, бито този ден при изгрев слънце, ще са здрави, ще дават мляко.
Момците палят огньове, а после ги прескачат, за да са здрави и силни през цялата година.
Брашното за празничната пита се бърка със зелена клонка.
На Еньовден билкарите излизат сред природата на зазоряване, но
не берат всички билки, които ще използват през годината
защото всяка билка се събира в определен период от годината.
Вярва се, че на Еньовден магьосници ходят по нивите и обират чуждото плодородие. Събличат се голи или по бяла риза, яхват кросно от стан или влачат след себе си престилка, с която събират росата, замесват с нея питка и като я сложат в собствения си хамбар, вярват, че и берекета оставят за себе си. Или откъсват двойните класове, които наричат цар или майка, а при вършитбата ги хвърлят в нивите си и очакват житото им да стане двойно повече. За да се предпазят, всеки стопанин зажънва в нощта преди Еньовден по няколко класа от нивата си. Като дойдат магьосниците - да я намерят обрана и да си отидат с празни ръце.
За да е берекетна годината, млади жени отиват на полето и ожънват една ръкойка, изплитат плитка от житото и по нея гадаят за здраве, женитба и плодородие.
А свети Йоан пък за народа ни е един от шестимата братя юнаци,
които си поделили света. Единствен той приел да кръсти младия Бог, защото при тази подялба между братята Св. Никола, Св. Илия, Св. Василий, Св. Петър и Св. Атанас на него се паднали кумството, побратимството, а също и богомолството. Това са и трите важни знака, които ще открием в многото приказки и песни, разказани и изпети за него. Свети Иван е роден на Еньовден, 24 юни (празникът на билките - магически и лековити), затова го наричат и Иван Бильовден.
През 2019 г. във Велинград от този свят си отиде д-р Иван Иванов. Но той ни остави ценна книга, която определяше като „книгата на живота ми“ - “Лечебните свойства на растенията”.
Д-р Иванов често повтаряше: “Кой къде се е окучил, там се е научил”
и “За всяка болка има билка”. С първата фраза илюстрираше твърдението си, че най-полезни за човека са растенията на географската ширина, на която се е родил.
“Най-добре е всеки сам да набере билката, която му е нужна, защото в пакетираните в магазините и аптеките изобщо не се знае кога са набрани и как са съхранявани. Докосвайки се до билката, всеки разбира нейната сила. Затова е добре да не избирате лечебно растение от другия край на света. Наберете си билките от чисто място, което днес е сериозен проблем. Направете си венец от няколко различни растения и за себе си, и за дома си. Ние, хората, се смятаме за венеца на природата, но не е така. Природата е създала всичко и ние трябва да й се подчиняваме”, подчертаваше д-р Иванов в разговори с репортери на „Знаме“.
И тъй като утре е Еньовден, добре е, който има възможност
да си накъса и еньовче – билката на здравето и дълголетието
Легендата разказва, че постелята на Дева Мария е била постлана с еньовче. А то помага за лечението на епилепсия, краста, гърчове, нервно разстройство, има антиспазмично и диуретично действие. Използват се връхните съцветия на растението, което се бере от юни до септември. Суши се и на сянка, и на слънце. Почернява бързо и така губи аромата и целебните си свойства. Препоръчително е изсушеното растение да не се консервира за по-дълго от 3-4 седмици, препоръчва в книгата си д-р Иванов. Той е работил в горско стопанство “Беслет”, в Нормативно-изследователско бюро във Велинград, бил преподавател в Техникума по горско стопанство “Христо Ботев” в курорта (настоящата Национална професионална гимназия по горско стопанство). През 1972-а защитава докторска дисертация по генетика и селекция в Института за гората към БАН. От 1971-а до 1973-а е проектант в Алжир, а през 1976 -а преподава в Мароко. В периода 1987-1994-а е преподавател в университети в Алжир. Участва в много експедиции и извършва сериозна изследователска работа върху лечебните растения. Рецензент и автор на учебници за Лесотехническия университет.
Освен еньовчето,
комунига, вратика, чемерика и тинтява са другите предпочитани билки
Вият се на венец с червен конец върху черничева, крушова или ябълкова пръчка.
За да има плодородие, на празника млади отиват на нивата, ожънват една ръкойка и изплитат плитка от житото.
На Еньовден се гадае за здраве, женитба и плодородие.
Празнуват Енчо, Еньо, Еника, Еница, Йоан, Йоана, Йонко, Йончо, Йонка, Ян, Яни, Яне, Яна, Янка, Янко, Яница, Янин, Янина, Янита, Янета, Янис, Яниса, Янимир, Янимира, Янислава, Янизар, Янизара, Янил, Янила, Янилин, Янилина, Янидин, Янидина, Яник, Янек, Янико, Яника, Яно, Яньо, Янчо, Калоян, Ена, Една, Ивет, Ина, Инна, Инка, Даян, Даяна, Деница, Диян/Диан, Дияна/Диана, Деян/Деан, Деяна/Деана, Биляна и имена на билки. В списъка на имената са включени всички, етимологично свързани със старобългарското тълкуване на Еньовден като Еднажден или езически - Летен Игнажден.
„Знаме“
