Нашият шампион вика за Джокович и се радва за рекорда на сърбина
ПАРИЖ-ПАЗАРДЖИК. Да си част от „Ролан Гарос“ е преживяване, което остава за цял живот. Откритото първенство на Франция донесе с рекордната 23-та титла от Големия шлем за Новак Джокович и докато Карлос Алкарас не планира да си взима почивка от Тура заради възникналите физически проблеми, които го спряха в полуфиналната битка срещу Ноле, и вече гледа към сезона на трева и предстоящия АТР 500 турнир в Куинс на 19 юни, за да набере скорост преди Уимбълдън, а Джокович подари купата си на най-вярната си фенка, ние говорим със Стефан Гърев. Първата ракета в мъжкия отбор на „Бадминтон скуош клуб Пазарджик“ разказва от първо лице емоциите от преживяното на трибуните на корт „Филип Шатрие“ в Париж.
Новак Джоковиач пренаписа историята
и излезе еднолично начело по брой титли от “Големия шлем”, след като спечели 23-тата си титла и трета от “Ролан Гарос”. На финала при мъжете поставеният под номер 3 в световната ранглиста Джокович си върна първото място след като пренаписа историята като надделя срещу Каспер Рууд със 7:6(1), 6:3, 7:5 за 3 часа и 16 минути. Така сърбинът стана тенисистът не само с най-много “мейджър” трофеи в историята на мъжкия тенис, но и вече единствен с поне три триумфа във всеки от четирите надпревари – „Австралия Оупън“, „Ролан Гарос“ „Уимбълдън“ и откритото първенство на САЩ. "Купата на мускетарите" му беше връчена от последния френски шампион на "Ролан Гарос" - Яник Ноа, а сред ликуващите фенове на трибуните бе и Стефан. Спортът е в кръвта му не само заради
многото шампионски титли в бадминтона у нас в различни възрасти
и медалите от чуждестранни турнири. Гърев е внук на заслужилия майстор на спорта Георги Бояджиев – Боята. Покойният треньор на ВК „Хебър“ е шести на олимпиадата в Токио с националния отбор по волейбол през 1964 г.
„Беше страхотно и неповторимо преживяване! Отидох там благодарение на работата – реално бях фен, но и в работен ангажимент“, казва Стефан Гърев, който е част от екипа на известен сайт за спортни залагания. По удо не му се е наложило да дава автографи във френската столица, макар че много прилича на Даниил Медведев.
„От нас се искаше
Да заведем петима клиенти да гледат полуфиналите и финалите на „Ролан Гарос“
Бяхме голяма група от всичките пазари, на които сме – моята компания е гръцка, но имаше клиенти от България, Румъния, Гърция и Чехия.Централата на фирмата ни е в София, но като цяло аз работя хоум офис от Пазарджик. Сега обаче се озовах в Париж. Обичам тениса, следя и доста спортове и бях изключително щастлив от удалия се шанс - такава възможност наистина се случва веднъж в живота.
Аз съм си привърженик на Джокович, подкрепях го напълно
Вярно, че на полуфинала имаше много фенове на Алкарас, а и мачът бе доста равностоен. Даже испанецът беше тръгнал да го взима, но контузията промени нещата. Поради стекли се обстоятелства не можахме да догледаме напълно мача, но много се радвах за победата на Джокович. На полуфинала феновете в по-голямата част викаха за Алкарас, но след този мач нещата се промениха и на финала повечето си бяха за Ноле.
Все едно всичко бе написано той да го спечели и да направи рекорда
И той го направи! Да ти кажа, Рууд на живо срещу Джокера - не изглеждаше чак толкова огромна разликата между двамата. Но Джокович в решителните моменти си изигра по-добре мача. Което, разбира се, не значи, че Рууд не играе на изключително добро ниво. Просто се пренатовари и това му изигра лоша шега. Така се получи, че не успя да си вземе малките моменти, за да си реши двубоя.“
Стефан и компания били на мачовете на мъжете. Макар той да не е голям фен на женския тенис, признава, че следи топ тенисистките и без да има фаворит симпатизира на Елена Рибакина.
„Мачовете на мъжете бяха предостатъчни като зрелище. Емоцията е невероятна!
Стадионът е огромен. Кортът „Филип Шатрие“ е около 14 000 зрители
като капацитет – отделно имаше много хора, които в комплекса наблюдаваха мача на големия монитор. Самият комплекс е много обширен. Публиката е доста темпераментна и шумна, макар да изглежда обрана и дисциплинирана, когато съдията помоли за тишина. Атмосферата е уникална. Полуфиналите и финалът бяха на „Филип Шатрие“ - нямах възможност да посетя „Сюзан Леглен“ – втория по големина корт, който също изглежда доста внушително, но може би друг път...
Питаш дали видях знаменитости? Бяхме до Килиан Мбапе и Златан Ибрахимович.
Ние бяхме на горната тераса, която е над техния ВИП-сектор. На излизане сигурно имаше поне 2000 човека, които ги чакаха за автограф, да ги видят, чуят, пипнат… Ибрахимович поне обърна внимание на феновете. Помаха им. Докато Мбапе просто се изниза, нахлузил качулката и навел главата…“
Това е първото подобно тенис преживяване на Гърев. Казва, че преди не е присъствал на тенис турнир – дори на нашия АТР „София“.
„Емоцията е невероятна. Разликата от това, което виждаме на телевизора, и играта на живо, е огромна.
Зрителят не може да усети бързината, интензитета и силата на удара
Не може да види и почувства и много други детайли. Но всичко става много бързо. Съдията го чувахме, защото по микрофона гласът му звучи в целия комплекс, но самият Джокович какво му казваше не можахме да разберем. Но видяхме, че прави психологически игри на моменти – разтягаше се, все едно, че е схванат. Не виждахме неговия щаб, но видяхме, че и към тях се обръщаше по време на играта... У Джокович ми харесва балканският манталитет, балканската жилка, донякъде прилича на нашите спортисти. И стилът му на игра. Той доминира в момента с невероятна издръжливост.
Както казваме разговорно - „куче“ е
Много силна психика има – знае точно кога да се вдигне и да не прави грешки, да е максимално прецизен и да не загуби нито една фатална точка. И Алкарас е същият – независимо, че е малък на години. Просто се пренави. Във втория сет започна да печели мача, но може би това пренавиване беше причината за физическото неразположение.
Гърев имал големи очаквания за Григор Димитров.
„По начина, по който се разви схемата, очаквах да го видя на полуфинал. Но за жалост не можа да направи топ мач срещу Александър Зверев. Самият Зверев и за него не може да се каже, че беше на много високо ниво. Но мисля, че Гришо се представи много слабо в мача срещу руснака. Надявам се да се вдигне и да ни зарадва следващия път“, казва Стефан, който намира време за тренировките с „Бадминтон скуош клуб Пазарджик“. Старае се да поддържа форма в зала „Васил Левски“ поне два пъти седмично – затова и треньорът Неделчо Кесов разчита на него за вътрешните шампионати при мъжете. Стефан тренира и още не мисли за сватба, макар че има сериозна приятелка.
„Сватба? Е, още е рано. Бъдещето ще покаже. Но пък ако пак ми се удаде възможност за тенис от Големия шлем, няма да му мисля. Ако трябва да избирам, това ще е Уимбълдън, разбира се“.
Дочо ЧАНЕВ
