Последният Първи е причината да ги има много знакови сгради в града и областта
На 31 май Борис Димитров щеше да навърши 88 години. Рождената му дата си спомниха негови приятели, които го изпратиха от този свят през октомври 2022-а. За тях той е човек, който може да скъса заповед за намаляване на плана и за разпределяне на количества и в 7 часа сутринта да спре камиони с продукция на „Млечна промишленост“, за да остане за гражданите на Пазарджик. Да спори с началници в София за благото на окръга и с риск за кариерата си, или пък –
погълнат от работа, да забрави да вземе от детската градина дъщеря си
Но пък да издейства включване в списъка с 6 младежки дома в страната и на Пазарджик, въпреки категоричния отказ от ЦК на ДКМС – като намира „стрелчанска връзка“ с бившия секретар на Централния комитет Геро Грозев (към момента първи зам.-министър на МВнР). И го издейства докато спори с местни първенци, че е по-добре да има такъв дом вместо 10 младежки клуба в кварталите. Впрочем Димитров среща отпор на местно ниво и когато работи за изграждане на спортната зала в Пазарджик – докато шефът на ЦС на БСФС Стефан Петров идва в Пазарджик, напълно неочаквано домакинът, тогавашният първи секретар на ГК на БКП, се възпротивява на идеята с мотива, че на града са му нужни жилища, училища и детски градини… Но Димитров ще ги построи и тях.
Кой е Борис Димитров
Родом е от Семчиново. Работи като нередовен учител и строителен работник. В периода 1962-1966 г. е първи секретар на Окръжния комитет на комсомола в Пазарджик, член на ЦК на комсомола и на ЦС на БСФС, където е избран за зам.-председател. Задочно завършва СУ „Св. Климент Охридски”, а после и ВПШ при ЦК на КПСС–Москва, с отличен успех. До март 1971 г. завежда отдел „Организационен” на ОК на БКП-Пазарджик, после е избран за секретар на ОК по организационните въпроси. От май 1976 г. до януари 1983 г. е първи зам.-председател на ИК на ОНС. Отговаря за образованието, а с образуването на съветите за народна просвета е и председател на обществени начала на Окръжния съвет за народна просвета. От декември 1982 г. е генерален консул и пълномощен министър на НРБ в Коми, АССР и след приключване на мандата на 18 ноември 1987 г. е избран за първи секретар на ОК на БКП в Пазарджик - до март 1990 г.
Негова е заслугата да ги има ОУ „Св. Климент Охридски“, ЕГ „Бертолт Брехт“, спортната зала, Зоната, плувния басейн „Балона“, покрития плувен басейн, базата на Спортното училище с възстановителна база на Юндола, бази за тенис, художествена гимнастика, конен спорт, спортни салони по селата, плувен басейн във Велинград…
Докато е първи зам.-председател на ИК на ОНС и председател на ОСНП в периода 1978-1980 г.
са усвоени над 12 млн. лв. за строителства на детски и учебни заведения,
работилници, столови, физкултурни салони. А през 1980 г. единствено Пазарджишки и Варненски окръзи усвояват лимитните капитални вложения за детското и училищното строителство, ще си спомни Васил Стоянов – зам.-директор на „Народна просвета“ и секретар на ОСНП. Тогава са разкрити 980 нови места в ЦДГ, 150 класни стаи и 200 места в пионерските лагери, а с капитални вложения – 250 места в ЦДГ и 48 класни стаи… За 4 години за материалната база на образованието в окръга е направено толкова, колкото за предишните 8-10 години
Димитров има чепат характер
и е особено взискателен – първо към себе си. Когато Министерски съвет отказва да включи спортната зала в държавния план за новата 1971 година… „Тогава направихме един маньовър – спомня си той в мемоарната книга „Последният ПЪРВИ на Пазарджик“. - Преработихме титулната страница на проекта за решение и прекръстихме формално наименованието на обекта – „Закрит спортен комплекс – 3-ти етап“...
Така залата е включена в държавния план за капиталово строителство и започва да се строи… Но Дража Вълчева, по него време първи секретар на ОК на БКП в Пловдив и кандидат-член на Политбюро, вижда публикации в пресата за първа копка в Пазарджик и веднага звъни на министър-председателя Станко Тодоров – иска обяснение защо залата в Пловдив е свалена, а в Пазарджик се строи. На Тодоров е обяснено, че в Пазарджик се строи „Закрит спортен комплекс – 3-ти етап“, без който е невъзможно използването на вдигнатите преди това спортни съоръжения тук. И така строежът е възстановен, а Пазарджик получава най-модерната за онова време зала в Южна България
„Вестта за смъртта на Борис Димитров ми донесе голяма болка
Отиде си един човек и приятел, с когото съм работила десетки години заедно, влагайки много всеотдайност и борбеност, за изграждане на поколения деца и младежи с добродетели. Болка за загубата, но и гордост, че съм обсъждала, спорила, решавала, много важни въпроси на онова бурно време“, признава пред „Знаме“ Гена Илиева-Игнатова - завеждащ отдел и секретар на ОК ДКМС (1958-68 г.) и ГК на БКП (1968-78 г.). „Борис Димитров беше ярък пример за Човек. Влагащ всичко от себе си:
упоритост, дързост, организираност, отговорност към себе си и към другите,
рядко трудолюбие във всяко дело, с което се захващаше и организираше заедно с другите. Още като секретар и първи секретар на ОК на комсомола изведе младежката организация на първо място в страната по участие в мелиоративното строителство (хиляди километри напоителни канали, микроязовири и др., от които днес няма и следа), първо място в младежкото бригадирско движение по залесяване, тераси за овощни масиви, строителство на пътища. Бяха първи в детските и юношеските спортове и туристическата дейност. По това време децата от нашия окръг заеха първото място по внасяне на средства от трудова дейност, събиране на вторични суровини и др. в националния щаб за възстановяване на кораба „Радецки” (1966 г.) и за провеждане на патриотични инициативи за 90-годишнината от Априлското въстание… Той организира нови училища, кабинети, спортни площадки, детски градини. Благодарение на неговата дързост и неотстъпчивост пред висшестоящите институции и началници се построиха Младежкия дом, Спортната зала „Дружба” (сега „Васил Левски”), Работническия спортен комплекс (Зоната на здравето със зала „Иван Симеонов”), Спортното училище „Георги Бенковски” –
принос има и за възстановяването му заедно с кмета Тодор Попов Регионалната библиотека, Националната спортна база на Белмекен...
Делото му няма да бъде забравено“, категорична е Гена Илиева-Игнатова.
А какъв е бил Димитров, може да прочетем от книгата „Последният ПЪРВИ на Пазарджик“:
„Беше през пролетта на 1988 г., когато в Пазарджик гостува бизнесмен от Хамбург – Бодо Цизенхенне, който искал да се срещне с мен. Предварително получих информация за него.
Всъщност той познавал лично Георги Аспарухов (Гунди)
и с възхищение говореше за големия майстор на топката и превъзходен играч.
На състоялата се среща с г-н Цизенхенне се договорихме да се подготви протокол за намерение за установяване на дружески връзки между Пазарджик и Хамбург. Започнахме с две последователни гостувания на футболния отбор на „Хебър” в Хамбург на техни разноски.
Д-р Хених Форшерау – главен кмет на свободния пристанищен град Хамбург, изпрати кратко представяне на града, с конкретни мероприятия и покана за посещение с цел сключване на договор за установяване на дружески връзки. Непосредствено след това група местни бизнесмени в състав от 24 души посетиха Пазарджик. За 3 дни бе изготвена конкретна програма за развитие на връзките между двата града. По-важните точки от нея бяха:
1. Изграждане на съвместно предприятие за производството на бира с марката „Гулденбург”
(Бел. ред. привържениците на „Хебър” и паметливите ни съграждани си спомнят, че представителният футболен клуб на Пазарджик влезе в родната история и като първия български клуб със спонсор на фланелките си – а именно немската пивоварна „Гулденбург”). Протокола бе подготвен и подписан от президента на немската фирма и генералния директор на обединение „Българско пиво”.
2. Създаване на съвместна фирма за хавлиено производство на базата на текстилен комбинат „Вела Пеева” - от немска страна осигуряване на технологичното оборудване, материали и консумативи за производството и и специализирано ноу хау, изпълнено от немски специалисти.
3. Изграждане на Специализиран комплекс в района на АМ „Тракия”, включващ мотел-ресторант, бензиностанция, сервиз, спортен комплекс и голф игрище.
4. Изграждане на увеселителни, развлекателни и спортни съоръжения в парк „Острова”
5. Внос и продажба на коли с марката „Форд” в Пазарджик
Един от членовете на делегацията – Карл Хайнц Пфое (собственик на фирмата „Мото-Пфое”, беше доарал с автовоз 8 автомобила „Форд” с намерение да ги продава в България. Поради ограниченията за продажба на автомобили по онова време се наложи да се свържа с министъра на финансите проф. Белчо Белчев, за да разреши колите да бъдат продадени от „Търговията” в Пазарджик. Съгласието беше получено поради добрите ни взаимоотношения, въпреки ограничението за продажба на коли само през „Мототехника”. За целта се наложи да се увеличи валутния държавен план на Пазарджик. Поради разногласия и недобре свършена работа на административното ръководство на Община Пазарджик продажбата на автомобилите в града, не можа да се реализира. Наложи се да направя втора среща с министъра на финансите, за да се разреши продажбата в София чрез „Мототехника”… Тогава г-н Пфое насочи бизнеса си към София – с изграждане на мотопарк в ж.к. „Люлин” заедно с Борис Мареков – началник на „Мототехника” по онова време. По-късно в посещенията си в България г-н Карл Хайнц Пфое призна за помощта, която му оказах за стартирането на бизнеса му в България, наричайки ме „Бащата на „Мото-Пфое” в България”. И изразява съжаление да пропуснатата възможност…”
Малко след завръщането му в Коми и избирането му за първи секретар на БКП в Пазарджик през ноември 1987 г. една вечер Димитров гостува на приятел. Там е и непознат човек от Калугерово, който не го познава. След втората чашка непознатият се разпалва и
започнал да псува и да сипе обвинения срещу партийните началници
И обяснявал как от 10-я етаж (заведението) на партийния дом всяка вечер се изнасят пълни чанти с деликатеси, каси с бира, а обикновените хора търсят връзки, за да се снабдят с подобни сладости… „Стана ми много неприятно и неудобно, след това започнах да посещавам 10-я етаж, за да видя дали това е истина.Убедих се, че всичко, което се говори, е вярно, и предприех незабавни мерки. Променихме работното време на заведението, намалихме персонала, разрешена бе само консумация на място без покупки за вкъщи. В същото време се получиха няколко сигнала за провежданите сбирки в „Резиденция на партията” на река Тополница. От получената справка за 1987 г. се видя, че разходите на партийния комитет са невероятно високи. От ОК на БКП – 36 000 лв. за половин година, и от общинския комитет – 12 899 лв. Приехме наредба за целесъобразното използване на комплекса като търговски и хотелски обект. Предложихме на ръководителите на стопански, обществени и държавни организации да провеждат деловите си срещи и обучения там. Решихме оттук насетне личните празници да се провеждат в заведенията на Търговията. Така разходите на общинския комитет за 1988 г. възлязоха на 3800 лв. при положение, че през годината бяха приети 3 чуждестранни делегации.”
По същия начин Димитров действа и след статия във вестник „Кооперативно село” за бездействие, похабена продукция на месокомбинат „Родопа” в Пазарджик и прекратено прокурорско следствие по случая.
„Аз съм човек, който обича да се уверява в истината на място, затова отидох една ранна утрини. Директорът го нямаше, дойде някъде след 9 часа. През това време във ведомствения магазин, който би следвало да е само за персонала, попаднах на огромна група външни хора. Имаше служители на МВР и от други ведомства, нямащи обаче нищо общо с комбината. Наредих се на опашката и помолих магазинерката и аз да си купя нещо. Беше ми отговорено, че не мога, защото нямам купон от директора. С други думи – директорски купон на по-ниски цени от тези в другите магазини. Бе организирана комплексна проверка. В резултат бюрото на комитета с участието на генералния директор на Стопанско обединение „Родопа” взе решение да се освободят от длъжност директора и тримата зам.-директори. Приета бе и програма за подобряване на цялостната дейност на комбината.”
Тодор ГРОЗДЕВ
