Успехът ни е колективна работа – Любо Пенев ни вдигна
ПАЗАРДЖИК. За пети път Хебър ще играе в елита, но за пръв път ще играе там за втори пореден сезон. В герой на решаващия мач за избягване на баража с „Берое” се превърна нападателят Марк-Емилио Папазов, който вкара двата гола на обрата за 3:1. 19-годишният талант на ЦСКА дойде на стадион „Бенковски” под наем от Борисовата градина през януари и оправда доверието на Любо Пенев.
Роден е на 8 октомври 2003 г. в София. Бил е част от школите на „Левски” и италианския „Пескара”, а през 2018-а е в академията на ЦСКА. От 2021 г. започва професионалната си кариера в „Литекс”, после в дубъла на „армейците”, после в първия отбор. Юношески национал до 17, 19 и 21 години.
Разговаряме с Марк-Емилио часове след еуфорията и окъпването му с шампанско от съотборниците на „Хебър” и в навечерието на дербито "Левски" - ЦСКА. Марк вече е във ваканция, но много кратка. Той получи повиквателна за младежкия национален тим и ще лагерува в Банско от 10 до 17 юни преди контролите с Албания и Черна гора на 15 и 20 юни.
- Честито, Марк! От онази луда вечер емоциите бушуват в теб, сигурно телефонът ти е прегрял.
- Благодаря! О, да! А емоциите не могат да се опишат. Все едно бях в някакъв филм!
- Как го видя мача отвътре?
- Мачът започна слабичко за нас. Бяхме леко притеснени. Но аз вярвах, че Любо Пенев ще ме пусне. Наистина, преди мача си го повтарях постоянно: „Ще влезна и ще вкарам! Ще влезна и ще вкарам!”. И поведохме. После влезнах. Но мачът за мен започна, как да го кажа… Доста гадно – с тази дузпа, която направих. И какви ли не работи ми минаваха през главата след гола на „Берое” – че все едно съм предал отбора с тази дузпа… Ей такива неща си мислех на терена. Тогава започнах постоянно да си повтарям, че вярвам в победата, че и аз мога, и отборът ни може да направи нещо повече. Че ей сега ще ги натиснем и ще вкараме… И после стана така, че успях да отбележа първия си гол - за 2:1 в 91-а минута. Чувството е невероятно. И вече бях на крилете на вдъхновението, и дойде втория ми гол. Откакто поех топката, вече бях сигурен, че ще направя това, което мога – че топката ще влезе вътре, защото Господ ще ми помогне да я вкарам.
- В такива моменти сигурно действаш повече инстинктивно, отколкото с мозъка?
- Да, да. Тръгнах напред, даже ми крещяха отзад – Стефан Цонков ми е викал да отида на корнера и да бавя, но не съм го чул. После ми казаха. Просто влязох навътре и нямаше как да не стане. Не знам… Всичко като тръгне да се нарежда, просто си се нарежда
- Какво ви каза Любо Пенев?
- На полувремето не бях на разбора, но понеже не играхме чак толкова добре, казаха ми, че се е поскарал на някои от съотборниците, защото можехме и по-добре. Но после показахме и в този мач, че надграждаме и с всеки двубой играем по-добре и по-добре. Просто в този мач излязохме малко притеснени, може би заради големия залог. След мача ни поздрави за победата и оставането в „А” група. Дойдоха и ни поздравиха и шефовете на отбора, и кметът Тодор Попов… С момчетата бяхме в еуфория. Защото всички имаме голяма заслуга за това – тя е обща, а не на някого конкретно. Да не забравяме и треньорът ни, който е в основата за постигане на целта.
- Веднага фенове на ЦСКА започнаха да те спрягат за завръщане на „Армията”. Има ли сигнали в тази посока?
- Все още не. Но мисля, че ще започна подготовка с ЦСКА. Знам колко е трудно да се наложиш там и се надявам да имам шанс. Мисля, че съм готов, но ако решат отново да ме пратят под наем, със сигурност ще бъде в „Хебър”.
- Престоят ти в Пазарджик със сигурност ти помогна за израстването. Какво ти дадоха Владо Манчев, Любо Пенев и „Хебър”? Какъв е колективът тук?
- Всеки ми е дал ценни уроци. Още от самото начало видях, че тук колективът е добър. Наистина, дойдохме много нови момчета през зимата, но постепенно атмосферата се подобряваше. Владо Манчев също направи много в тази насока, а когато Любо Пенев дойде с неговия опит много ни помогна. Наистина треньорът ни разбира футбола много добре. Освен това е и много голям мотиватор и ни вдигна и окрили.
- Довечера е дербито „Левски” – ЦСКА. Раздвоен ли ще си? Ти си започнал в школата на „Левски” – сега имаш приятели от тима на „сините” като Марин Петков. Приятелката ти също май е голям фен на „Левски”…
- Не, със сигурност няма да съм раздвоен. Аз съм си в ЦСКА, обичам ЦСКА. Приятелката ми може да е от „Левски”, но това няма значение. Ще се скараме, ако трябва довечера с нея (смее се), но се надявам да бием и да станем шампиони. Стискам всички палци – на ръце, на крака, и се надявам ЦСКА да победи, а „Лудогорец” и „Черно море” да направят поне хикс (бел. ред., Папазов имаше повод за радост след победата на ЦСКА, но не и за изплъзналата се 32-а шампионска титла). Но близките ми ме разбират и подкрепят. Особено съм благодарен на приятелката ми Ния, която ме разбира и окуражава в тези моменти – без да се цупи и сърди, че съм на тренировки, че съм на лагери…
- Има ли футболисти във вашето семейство?
- Не, нито един. Баща ми Иван Папазов е бивш боксьор - знам, че това име е интересно за Пазарджик, но баща ми наистина не е бил футболист (смее се). Майка ми Ирина е била гимнастичка.
- Май няма да има време за ваканция?
- Бях направил планове, но с повиквателната за националния ги прекроих. Два-три дни ще се насладя на почивка и след това отивам да си върша работата и за България, а после за ЦСКА или за „Хебър”. Ще видим какво ще стане. Но където и да съм, надявам се на най-доброто.
Снимка Корнер.бг
Дочо ЧАНЕВ
Кой е запалил по футбола Марк-Емилио? Кой е любимият му клуб извън България? Остава ли му свободно време извън футбола и за какво? Цялото интервю четете в книжния ни брой.
