Отминаха Фурнаджиевите дни, които през настоящата 2023-а са по-особени - защото сега се навършват 120 години от рождението на нашия съгражданин Никола Фурнаджиев. Големият Никола Фурнаджиев.
Спомените от детството ми често ме връщат към август 1946 г., когато в родното Лесичово дойде вестта, че в селото ни ще гостуват писатели. Това разпали желанието на всички, и на нас, децата, да отидем и се докоснем до тези интересни гости. Чухме, че това ще са Ангел Каралийчев и Никола Фурнаджиев, а ги познавахме от школските читанки и христоматии. Когато се озовах запъхтян пред входа на читалищния салон, нямаше място и за правостоящи. Изведнъж гъмжилото ги зърна на входа и гръмна от ръкопляскания, и не спря да пляска дълго време.
Помня, че вълшебникът от Стражица пръв укроти развълнуваната публика със свой разказ, посветен на Червената армия. А авторът на „Пролетен вятър” ни грабна със стихотворения, от които ми се е запечатало „Стара планина” - то дълги години бе в прогимназиалните христоматии.
Стремях се да уловя оживените погледи на скъпите гости
В изражението им грееше доброта, а бавната им походка издаваше великолепие и самочувствие. Още тогава, по начина, по който разговаряха, усетих че двамата не са случайно срещнали се сподвижници. И наистина, тяхното приятелство се заражда още по време на гимназиалните години на Каралийчев във Велико Търново, за да ги свърже съдбоносно, братски, до сетния им земен ден. Цял живот те са неразделни - на чашка, на кафе, разходки, риболов, пътувания. Жалко, че и двамата си отидоха толкова преждевременно от тоя свят.
По-късно, през май 1948 г., в селото двамата ни гостуваха отново, но сега ги придружаваше Младен Исаев - като деца марширувахме и вдъхновено пеехме по улиците неговите „Шумете дебри и балкани” по мелодията на Любомир Пипков. Вероятно на Фурнаджиев и двамата му добри колеги беше допаднало и този път посещението, защото след седмица само
ни зарадваха с една статия, поместена във в. „Септемврийче” – „Децата на Лесичово”
Всъщност, това не беше първото ми докосване до „Бачо Кольо”, както го наричаше младият му колега Иван Динков от Смилец. През есента на 1945 г. негови стихове видяха бял свят по страниците на учебниците ни по литература. По-рано е трябвало да изплаща греховете на левите си убеждения. Роден е в Пазарджик на 27 май 1903 г. Родителите му не се задържат за дълго в родното му място, а синът им се развива като рядко ученолюбив и старателен ученик. Учи гимназия в Чирпан, следва медицина в София. Завършва философия и педагогика в СУ „Св. Климент Охридски”. Но интересът му към литературата го заставя да работи като библиотекар в Министерството на народното просвещение.
Постъпва на работа като учител. Отначало преподава литература в бьлгарското училище в Цариград, а
през 1937 г. е гимназиален учител по литература в родния Пазарджик
По-късно в София съчетава учителстването и литературно-творческото поприще. Но с Ангел Каралийчев, Асен Разцветников, Георги Цанев и други сътрудничат на левия печат още в началото на 20-те години на 20-и век. Тогава ги поема под крилото си авторитетният Георги Бакалов и ги превръща скоро в най-дейните сътрудници на лявото списание ”Нов път”. 3аедно с най-близките си идейни приятели Каралийчев и Разцветников, и с Гео Милев, създават творби, посветени на жестокия погром на Септемврийското въстание от 1923 г. Излизането от печат на Фурнаджиевия
„Пролетен вятър” през 1925 г. като че ли извиси поета на най-високия му връх
Неслучайно мнозина критици оценяват тази негова творба като апогей в цялостното му творческо развитие. Но никой няма право да подценява публикуваните му творби в сп. „Златорог”, което е един своеобразен барометър в литературното ни развитие в течение на повече от две десетилетия. Своята творческа физиономия Никола Фурнаджиев дооформя и обогатява и като редактор на сп. „Съвременник”, като преводач от руски език, особено креативната му дейност като главен редактор на в. „Литературен фронт”, завеждащ отдел „Поезия” и главен редактор на издателство „Български писател”.
Под перото му излизат заглавия като „Дъга” /1928/, „Златни клонки” /1933/, „Стихотворения" /1938/, „Свободна родина” /1944/ и мн.др.
Неговият уравновесен характер и подчертаният му умерен подход при оценка на текущите политически събития,
нито означават, че „се е отдръпнал от партията”,
нито пък, че е бил безразличен и не е осъждал промъкващите се социални деформации и недъзи в социалистическа България. Затова свидетелстват и многобройните му разговори с приятеля му Христо Радевски. Пред поета от Троянския край неведнъж е давал израз на огорчения от поведението на самозабравили се партийни велможи. В човешки план, разказвал ми е Христо Радевски, Фурнаджиев винаги се е отнасял с искрено уважение към приятели и колеги. Безупречен, дружелюбен, участва с голямо удоволствие в приятелски срещи,
дава тон за весели наздравици на маса понякога до късни доби
Всеки от оживените му събеседници търси неговия поглед, старае се да чуе неговия глас. А когато прекалявали с чашката, на другия ден в трезво състояние се е самоосъждал и съветвал приятелите си да избягват злоупотребяване с алкохол.
Страшно приятно впечатление прави грижовното му отношение към младите творци. Христо Фотев ми е разказвал как се запознава с него случайно по време на пътуване с влака до София. Големият поет се позаинтересувал от творческия свят на младия си колега от Бургас и когато авторът на „Изпълкомът заседава” му показва ръкописа на поетичната си книга „Баладично пътуване”, Фурнаджиев грабва неиздадената стихосбирка, чете внимателно и усмихнат му заявява:
„Момче, ще стана редактор на тази твоя работа! От тебе ще излезе поет!"
Такъв жест не се забравя.
Той не остана чужд и на творчеството за деца, с които обичаше да общува - книгите „Смели пионери"/19 53/, „Лагерна вечер”/1959/... Фурнаджиев имал неукротим афинитет и към пътуването – радушно са приети пътеписите му „Пътуване до Чили. Срещи и впечатления"/1955/, „Между приятели - пътни бележки"/1952/.
Кончината му дойде ненадейно на 1 януари 1968 г. Не секна обаче заслуженият интерес към делото му. През 1970 г. излизат от печат негови „Съчинения” в 4 тома, през 1981-ва се преиздава „Пролетен вятър”. Издадени са негови „Избрани преводи” /1989/, а през 1989 г. в ръцете на читателите е и финалната му книга „Пробудена земя”.
Пазарджик е доказал, че умее да цени личността и творческия принос
на поета. Регионалната ни библиотека още от създаването си е назована на неговото име. Освен това улица и начално училище в него с чест се казват Никола Фурнаджиев. А на мястото, бул. „Георги Бенковски”, където се е родил на 21 май преди 120 години е поставена паметна плоча. За съжаление, същата е доста занемарена и се нуждае от незабавно уголемяване, освежаване и текстово подновяване.
В същото време трябва да се отбележи, че
никъде в страната ни не е изразявана по подобаващ начин почитта
към този забележителен стожер, както го определя академик Петър Динеков, в съвременната българска литература. През 1973 г. в Профсъюзния дом се организира национално възпоменателно тържество, посветено на 70-годишнината от рождението му. В това знаменателно събитие вземат участие авторитетни представители на СБП - Христо Радевски, Пенчо Данчев, Веселин Андрев, Матей Шопкин, Димитър Панталеев и други изявени литературни творци. Сред официалните гости
възторжено е посрещната и съпругата на покойния поет - Цвета Фурнаджиева
Пред многолюдната аудитория пламенно слово произнася Христо Радевски. В залата прозвучават незабравими спомени от скъпи съвместни преживявания на Станка Пенчева, Веселин Андреев, Иван Цветков и Цвета Фурнаджиева.
В историята на духовния живот на града ни не бива да се забравят и огромните усилия, които положи навремето някогашният директор на Окръжния държавен архив Цветан Гиздов, който организира
създаването на музейна сбирка, посветена на тримата поети на Пазарджик
– Теодор Траянов, Димитьр Бояджиев и Никола Фурнаджиев. Паметно ще остане тържественото й откриване на 5 ноември 1985 г. Богат снимков материал, скъпоценни вещи и предмети възкресяват върхови моменти от житейския и творчески път на тримата. Тази единствена у нас експозиция е предложила на посетителите фонограма - звучащ екскурзовод, чийто разказ се води от името на Фурнаджиев. На фона на разнообразен снимков материал, авторът на „Пролетен вятър” ни връща към интересни мигове от своето неравно житие и битие. Фонограмата предлага и автентичния глас на Фурнаджиев, който рецитира свои стихове. Това създава усещането за жива среща с поета. Човек слуша, тръпне от сладостно вълнение и не може да не изпитва гордост, че Пазарджик е дарил на родината ни едно от най-ярките и забележителни имена на българския литературен 20-ти век.
Продрум ДИМОВ
