Волейболът ми даде повече, отколкото ми взе, категоричен е емблематичният волейболист
Една от емблемите на съвременния волейбол Тодор Алексиев минава от другата страна на мрежата. Капитанът на „тигрите“ обяви това в емоционално писмо. Разговаряме с него за емоциите във и извън игрището с родения на 21 април 1983 г. в Пловдив посрещач. Трикратен шампион е на България с „Левски Сиконко“ и двукратен с „Хебър“. В чужбина е играл за италианския „Фамилио Корилиано“ (2007), турския „Халкбанк“ (2008), със съотборниците си Данаил Милушев и Николай Иванов с треньор Мартин Стоев), руския „Локомотив-Изумруд“ (Екатеринбург, 2009-2010), турския „Истанбул Бююкшехир“ (2010-2011),“ Акуа Парадизо Монца Брианца“ (Монца, Италия, 2011), Газпром-Югра (Сургут, Русия, 2012-2015 - тогава треньор е Пламен Константинов). През сезон 2015–2016 е шампион на Аржентина с UPCN (Сан Хуан), в който е с пазарджиклията Николай Учиков. През сезон 2016 – 2017 печели титла с друг аржентински тим – „Персонал Боливар“. През 2017 – 2018 г. играе за „Олимпиакос“ (Пирея) и става шампион на Гърция, като е обявен за най-полезен играч на първенството. През 2018–2019 г. е в „Спортинг“ (Лисабон), а през 2019 г. отново е в „Олимпиакос“ и печели титлата.
От 2001 г. е в националния отбор. Има бронзов медал от световното първенство за младежи в Иран (2003) заедно с пазарджиклията Стоян Самунев. Бронзов медалист от световното първенство в Япония (2006) и от Световната купа в Япония (2007). Бронз от европейското първенство в Турция (2009). Има наградите за най-добър реализатор и посрещач в Световната лига по волейбол (2012). Четвърти на олимпиадата в Лондон (2012). Сребро от първите европейски олимпийски игри в Баку (Азербайджан, 2015).
През 2013 г. е избран за почетен гражданин на Пловдив.
Женен, с две деца.
- Капитане, неведнъж си казвал, че ще приключиш с кариерата си, когато тялото ти подскаже. Това ли е? Защото Иван Тасев например на 41 години стана за пръв път шампион на България и игра на олимпиада.
- За мен лично сега беше точния момент. След тези два страхотни сезона, които направихме с „Хебър“, жив и здрав съм. Успях да се запазя от големи контузии за толкова много време. Може би можех да играя още, но никога не знаеш дали по същия начин ще се получат нещата другата година. Как тялото ти ще реагира в следващия сезон. Затова прецених, че сега е момента.
- Изтече информация, че ще бъдеш спортен директор на Хебър…
- Реално погледнато още не знам какъв ще съм, наистина. Имаме договорки, според които аз ще остана в клуба. Но като какъв, ще разберете по-късно. Ние ще го обявим.
- Но преди да застанеш от другата страна на мрежата, би ли направил коментар на сезона и на финала от страната на състезател и капитан? В началото имаше критики, че Хебър не се представя убедително. После нещата се напаснаха...
- Естествено, не сме изпълнили целта, която ни е поставена. За мен сезонът е успешен и неуспешен. Защото не можахме да вземем титлата. Но спечелихме Купата, Суперкупата, отново влязохме в групите на Шампионската лига. От тази страна е успешен. Но като не изпълниш най-главната цел, има една горчивина, която ще остане завинаги. Специално и в мене – защото това ми беше последния сезон. Но животът продължава. Има победи. Има загуби.
- Така е. Още повече, имаш толкова богата визитка с толкова много отборни и индивидуални награди…
- Индивидуалните никога не съм ги броил. За мен са важни винаги отборните купи и титли. Защото ние не играем сами. Тези MVP-та, тези индивидуални награди, те са просто един бонус.
- Когато дойде в „Хебър“, се чуха въпроси – защо пък точно в Пазарджик… Какво ти даде „Хебър“ и какво му даде ти?
- Значи какво съм дал на Хебър трябва други хора да го коментират. Какво ми е дал на мене? Едно спокойствие 4 години. Всяка година борба за титлата. А това е много важно за един спортист – да не играеш , за да останеш в групата или да влезеш в плейофа. Което съм го правил в чужбина и не е окей. И ми е дал много „Хебър“. За мен беше важно да завърша кариерата си именно тук и по този начин.
- Ти също му даде много…
- Радвам се. Радвам се. Надявам се да е така и хората да го оценяват.
- Волейболът също много ти е дал, но и много ти е взел...
- Да, дълги години в чужбина бях далеч от семейството, взел ми е и детските игри, но пък когато ми е взимал от свободното време, ми е дал друго. Включително и да уча езици, да чета, да се подготвям ментално за нещата, които следват след волейбола. Защото волейболът е до време. Но със сигурност ми е дал повече отколкото ми е взел.
- Играл си къде ли не по света. А последните 4 сезона преди да дойдеш в България и Пазарджик спечели 4 купи с 3 отбора в 2 държави. Но къде в чужбина си играл с най-голямо удоволствие?
- В „Олимпиакос“. Това е сигурно.
-Защото е най-близо до нас?
- Не, не. Не можеш да си представиш за каква организация става въпрос там. Мястото е страхотно – Атина, няма какво да си говорим. И „Олимпиакос“ е един отбор, в който се грижат постоянно за тебе. Осигуряват ти възможно най-добрите условия, а ти не мислиш а нищо друго, освен за волейбол. Отиваш в залата по джапанки. Влизаш – всичко ти е подготвено за тренировка, за мач, за всяка една ситуация. От теб се иска само да си свършиш работата. Там да играеш беше истинско удоволствие. И това ще е мястото, което ще ми остане най-много в сърцето от чуждите отбори след Сургут, където съм играл 4 години. Колкото и да е тежко в Русия, там е едно специално място за мен.
- Ти изглеждаш страшен на терена. Но въпреки това може ли да кажеш, че ако българският волейбол е едно голямо семейство, в него има лоши братя, с които не искаш да играеш в една стая?
- Ние сме професионалисти и не е задължително да сме приятели извън игрището. Не трябва да комуникираме даже. Важно е вътре на игрището какво се случва. Да си подаваме ръка, както сме го правили дълги години. Защото всеки с всеки не може да е близък. Навсякъде има различни хора. Важното е, че през годините сме показали, че в игрището сме един колектив, един отбор. Волейболът е отборна игра.
- Обичаш четенето. Коя книга те развълнува последно?
- Четенето винаги ми е било хоби. Чета много книги, гледам много филми, особено документални. Когато имам свободно време. Е, сега няма да имам много (усмихва се), което е окей. Последно четох Винс Флин – той има един страхотен герой – Мич Рап. Той е измислен герой, разбира се, а в сюжета са преплетени политическия живот в САЩ, ЦРУ, и всичко изглежда съвсем реално. Мич Рап е оставил личния си живот настрана, също като нас, за да се отдаде на професията си. Има някакви допирни точки с мене, може би затова го харесвам и съм чел всички романи на Винс Флин с него. А те са 12-13. Но поредицата е страхотна.
- Благодаря ти. Бъди здрав и успех в следващия сезон!
Дочо ЧАНЕВ
Със съкращения. Цябото интервю четете в книжния ни брой.
