24 май отмина, а в навечерието му най-голямата в България книгоразпространителска верига откри втората си книжарница в Пазарджик. Това значи, че народът чете. Поне пазарджишкият. Просторен, уютен, светъл, новият храм на книгата предлага повече от 40 000 заглавия. Книголюбителите са очаровани, но едва ли знаят, че първият пътуващ книжар през Възраждането е роденият в село Юнаците хаджи Найден Йованович .
,,Татар пазарджиклия, ревнител болгарскаго просвещения, учител писател и книгопродавец по вся Словено-Болгария”.
Така е „промоциран” в тогавашните българските вестници хаджи Найден.
Всепризнат титан на Българския Великден, през 1835 г. той начева да превежда, да издава и да продава книги, учебници и помагала, необходими за зараждащото се просветното дело в поробена България. Напуска сравнително сигурната учителска длъжност в създаденото от него баташко училище. С 5000 гроша начален капитал става първия професионален български издател и книготърговец.
През 1843 г. издава първата си оригинална авторска книга. Следват стъкмени и отпечатани от него преводни текстове, компилации, щампи, икони, календари. Автор е на един от първите буквари на български език, озаглавен ,,Буквар или начално обучение”. .Повече от 20 години този весел, смехорлив /според съвременниците си/ човек, с добро сърце и с благородни помисли, обикаля българските села и паланки, манастири и панаири, читалища и църкви, за да продава книги, написани на роден език с български букви. Търговската и издателската му дейност го водят в Киев, Белград, Букурещ, Цариград. Той продава и подарява книги на никнещите като гъби български училища и читалища. Неизмерим е неговия принос в духовното повдигане на нашия народ, за изграждане и утвърждаване на българското слово, за националното осъзнаване на цял един народ. Подобно на други истински патриоти и народни будители, той не забогатява от търговията с книги. Умира разорен в Белград преди точно 160 години. Пловдивчанинът Христо Г.Данов продължава по утъпканата от хаджи Найден пътека. Съумява да издигне на по-горно стъпало книгоразпространението в многострадалното ни отечество.
Най-българският празник отмина, но нека поменем с признателност нашия съгражданин, първият български книжар, хаджи Найден и да не забравяме неговия възрожденски завет: „Заради едното добро... на тоя свят”.
Михаил ТОДОРОВ
