ПАЗАРДЖИК. Нашият дългогодишен колега – фоторепортерът Иван Гърков, и съпругата му Катя на 13 май събраха гости от близо и далеч да отпразнуват съдбовно за семейството си събитие – 50-годишнината от сключването на гражданския си брак на 8 април 1973 г. в Пазарджик. Златната сватба се превърна в един от най-щастливите им дни с много емоции и вълнуващи преживявания.
„Младоженците“ взаимно се изненадаха с подаръци – на ръцете им блеснаха златни халки, които замениха някогашните месингови отпреди 50 години, всяка една на стойност от 2 и от 3 лева. Бижу от благороден метал украси шията на Катя, а времето на Иван вече ще отмерва марков часовник.
Вълнение предизвика и прочетената от внучката им Дарина „Ода за любовта“, изпратена от Димитър Мечков, тогавашен главен редактор на вестник „Земя“, послучай сребърната им сватба – 25-годишнината от брачния им живот.
Запознанството с журналиста е случайно – в едно от купетата на влак,
но разказът на Иван за предстоящото събитие оставя трайна следа у шефа на тогавашната „Земя“ и той поздравява семейството с мерена реч.
Празникът буквално избухва с изпълнение на мъжката фолклорна група от Велинград, ръководена от Елин Костадинов, ученик на Катя Гъркова. Не забрави вълнуващото събитие и художничката от Батак Снежана Генева, която зарадва юбилярите с картина за спомен. Веселието и доброто настроение на над 50 празнуващи продължиха до късно вечерта.
Иван Гърков дълги години бе част от екипа на вестник „Знаме“. С работата си на фоторепортер той остави едни от най-стойностните фотоси, красили страниците на изданието. Сътрудничеството с майстора на обектива продължава и сега. Съпругата му Катя с учителската си професия е дала ум и разум на стотици момичета и момчета да намерят верния си път в живот. Едно от доказателствата за това е Елин Костадинов,
дошъл с певците си специално да поздрави любимата си учителка Катя
С любовта на живота си Иван се запознава на рождения ден на нейна приятелка. Една мигличка, паднала на лицето й, решава съдбата й като бъдеща съпруга на избраника. Участниците в празника се захващат с популярната за времето си игра, като намерена мигличка се поставя между пръстите на двете ръце, без притежателят да знае къде е тя. Изборът се пада на Иван, а останалите наричат за всички пръсти пожелания – да се подсладят в сладкарница, да отидат на разходка, на кино и други. Катя избира пръстите за кино и така започва любовната приказка между тях. Катя и Иван залагат бъдещия си семеен живот само на една малка мигличка.
Месец след запознанството, навръх Нова година, Иван гостува в дома на родителите на изгората си и на нейния брат. Посрещайки ги, те чуват един и същи въпрос: „Вие да не се оженихте?“. И той провокира решението да го направят. Залозите за брака са два – на Катя, че
продължава да пее в хора към Дома на учителя,
а на Иван – че няма да се развежда. Спретват годежа, а на 8 април 1973 г. вдигат сватба, макар че заради тежката бременност Катя има бегъл спомен от съдбовното решение да каже „Да“ на своя любим.
Неприятен спомен пък пази Иван от сватбеното им пътешествие до хижа „Персенк“, заедно в компанията на техни колеги и приятели. Помагайки да се пренесат куфарите заради лошия път, той стига до хижата с навехнат глезен и нетърпими болки. Хижарят, вместо лед, обилно облива болното място с гореща вода. Фотографът остава на легло през всичките 10 дни от сватбеното пътешествие. Каръшка му работа.
Питаме Иван Гърков как се чувства с Катя след вълнуващото събитие, белязало половин век брачен живот:
- Щастливи сме, че живяхме достойно по този начин. И
ако трябва да започнем отначало, нищо в него не бихме променили
Петдесетте години преминаха в разбирателство с привилегия да остареем, защото не всички двойки имат този шанс. Златната сватба остави незабравим спомен за цял живот.
Какво са научили за брака през този половин век:
- Знаем само едно – радваме се, че той е щастлив и успешен, и най-важното – че съществува любовта. Живеем в разбирателство. За проблемите търсим заедно най-доброто решение. За оцеляване на дългогодишните бракове са нужни компромиси и търпение. Никой не е безгрешен, но на грешката има и прошка. Хубаво е човек да уважава другия, да осъзнава, че
в живота се случват радостни и тъжни неща,
за които да е подготвен и да ги посреща подобаващо. Тъжно е, че все повече двойки не зачитат брака като форма на взаимен живот и нямат куража да сложат подписа си под брачното свидетелство.
Имате две прекрасни деца:
- Таня и Васил са нашата опора. Радваме се на четирима внука – Алиса, Дарина, Калоян и най-малката – шестокласничката Ева. Пожелаваме си много здраве – за нас, за близките и за всички хора. Защото здравето е живот, а колко дълъг ще е той, само Господ знае. Надяваме се семейният ни път да продължи... И все така да се обичаме.
Пенка МИХАЙЛОВА
