Проверките на инспекторите от Областната дирекция по безопасност на храните не откриха нищо чак толкова тревожно в търговската мрежа на Пазарджишка област и по Великден, и по Гергьовден. Има обаче за какво да се тревожим. Освен за разликата в качеството на едни и същи продукти у нас и да речем, в Германия, сега Европа предлага нови стандарти в храните, а пържолите в епруветка и скакалците в саламите надничат от социалните мрежи - и а-ха да скочат оттам в кварталния ни магазин. Предлагаме ви повече информация по темата от „Активни потребители“ с председател – роденият в Пазарджик Богомил Николов.
Нови пазарни стандарти за храните
Европейската комисия предложи промени в пазарните стандарти, приложими за редица продукти на хранително-вкусовата промишленост като плодове и зеленчуци, плодови сокове и конфитюри, мед, домашни птици и яйца. Предложенията целят да помогнат потребителите за по-информиран избор свързан със здравословното хранене и намаляване разхищението на храни.
Какво се предлага:
Етикетиране на произхода - определят се по-ясни и задължителни правила за етикетиране на произхода на мед, ядки и сушени плодове, узрели банани, както и почистени, преработени и нарязани плодове и зеленчуци (като например опаковани салатни листа). В случай на смеси, върху етикета трябва да бъде посочена и държавата (или държавите) на произход, което ще увеличи прозрачността за потребителите и би насърчило производството на съответните продукти в ЕС.
Разхищение на храни - предложените изменения обхващат проблема с хранителните отпадъци и отпадъците от опаковки. Ще се предвиди например освобождаване от задължението за съответствие с пазарните стандарти за т.нар. „грозни“ плодове и зеленчуци (с външни дефекти, но иначе подходящи за местна/директна консумация), продавани на местно равнище и пряко от производителите на потребителите. Това се очаква да стимулира късите вериги на доставки.
Опаковане - продуктите, предназначени за даряване, могат да бъдат освободени от основните изисквания за етикетиране. Това ще намали административната тежест.
Плодови сокове
Ще бъде възможно плодовите сокове да носят обозначението „без добавени захари“, за да се поясни, че те, за разлика от плодовите нектари, не могат да съдържат добавени захари — особеност, която не е известна на повечето потребители. Също така, върху етикетите на плодовите сокове с променен състав ще може да се поставя обозначението „сок от плодове с намалено съдържание на захар“.
Конфитюри и мармалади
Количеството вложен плод в конфитюрите ще бъде увеличено от 35% на най-малко 45% (при конфитюрите екстра качество това количество ще е 55%). Наименованието „мармалад“, което досега беше разрешено само за цитрусови конфитюри, ще може вече да се използва за всички конфитюри.
Яйца
Ще бъде разрешено използването на слънчеви панели в открити площи за свободно отглеждане на кокошки-носачки, с което ще се увеличи предлагането на енергия от възобновяеми източници. Също така маркирането на яйцата ще се извършва директно в стопанствата, с което ще се подобри проследимостта им.
Предлага се въвеждане на пазарни стандарти и за ябълковото и крушовото вино и за произхода на бобовите култури, които досега не са обхванати от пазарните стандарти.
Цели на стандартизацията
Целта на пазарните стандарти на ЕС е да се гарантира постоянно високо качество, защита на потребителите и съгласуваност на стандартите в съответствие с международните стандарти. Новите предложения са в съответствие със стратегията „От фермата до трапезата“ и целите на ООН за устойчиво развитие и се очаква да допринесат за популяризирането и навлизането на устойчиви продукти. Пазарните стандарти се отнасят както до външните качества на продуктите, така и до невидимите им качества, произтичащи от спецификата на тяхното производство (като например съдържанието на плодове в конфитюрите). Те се прилагат по еднакъв начин към европейските и към вносните продукти.
Има ли скакалци в храната?
Публикации във Фейсбук твърдят, че лого с изображение на жаба показва наличието на насекоми в храни и напитки. Един от постовете дава пример с известен шоколадов десерт. Снимката е придружена със следния текст: „Това е знакът, показващ съдържание на насекоми! Вече е в търговската мрежа!“, разкрива https://factcheck.bg/.
„Жабката” е знак за качество, а не доказателство за скрити съставки
Използваното лого в публикацията е на международната неправителствена организация Rainforest Alliance, чиито дейности са свързани със защита на горите, подпомагане на фермерите и намаляване ефекта на климатичните промени. Като част от тези усилия, организацията поддържа знак за качество Rainforest Alliance Certified. Той гарантира, че продуктите са съобразени с трите аспекта на устойчивото развитие – социален, икономически и екологичен. Право да използват логото върху своите продукти, компаниите получават след независима оценка на експерти дали производството им отговаря на основни изисквания, свързани с опазването на горите и водите, на климата, на човешките права и на поминъка на фермерите. Наскоро логото на Rainforest Alliance стана повод за други подвеждащи публикации в социалните мрежи. Твърдението тогава беше, че „логото с жабата“ показва, че в продукта или напитката се съдържа хербицидът атразин. Проверка на Factcheck.bg опроверга това твърдение, както и друго – че веществото превръща мъжете в жени. Неверни публикации по темата с насекоми в храните, които целят да всеят страх, се появиха за първи път в началото на тази година.
Истината
Повод за тях станаха няколко решения на Европейската комисия да позволи използването на прах от домашен щурец, ларви на брашнен бръмбар и други при производството на редица храни. Разрешителните обаче се отнасят само и единствено за конкретни продукти на определени производители. Решенията на ЕК не дават свобода на търговците да използват за производството на своите продукти свободно отглеждани щурци, скакалци, гъсеници, буби и други подобни. Не е вярно също, че хората ще ядат насекоми без да знаят, тъй като производителите са задължени да напишат на етикета на своя продукт, че той съдържа прах от домашен щурец, например.
Кои твърдения за храните трябва да бъдат забранени? Четете само в книжния ни брой.
„Знаме“
