Актрисата Елена Замяркова от Пазарджик: „Изкуството да падаш“ е филм без компромиси и подсладители

Тя е 17-годишната Бори и е имало само 10 дни, за да навлезе в света на джудото

Актрисата Елена Замяркова от Пазарджик изпълнява главната женска роля в новия български филм „Изкуството да падаш“, който в момента върви по кината. Лентата се радва не само на интереса на публиката, но и на критиката - до момента е получила 8 номинации от българските филмови дейци.

Темите - за съзряването, за доброволния сблъсък с проблемите, за конфликта между поколенията и моста между тях, вълнуват човечеството не от днес. Самата история разказва за трудното сближаване на 17-годишната Борислава (Елена Замяркова) с нестабилната й майка (Александра Сърчаджиева) в сложно семейство с изчезнал баща. Борислава отказва да бъде унижавана от момчетата и започва да се занимава с джудо. Там тя осъзнава, че преди да победиш другите трябва да победиш себе си. За ролята Елена Замяркова е имала десет дни за навлизане в света на джудото. Дубльори не е имало, боят в сцените е истински.

Театралната публика в Пазарджик също познава Елена

Тя е в трупата на драматичния театър „Константин Величков“. В момента играе в „Дон Жуан се връща от война” на режисьора Григор Антонов, в „Сватбата на дребния буржоа” на Гаро Ашикян и в други постановки. Първите си стъпки на сцена пък младата актриса прави с Младежки театър „Приятели“ към Младежкия дом в нашия град.

Не застава за пръв път и пред камера. Един от първите филми, в които участва, е „Каръци” на Ивайло Христов. Лятото след завършването си се снима в лентата на Светла Цоцоркова „Сестра”, а след това идва „Блок” на Тодор Мацанов. В момента я гледаме и по бТВ – в сериала „Мен не ме мислете“, където влиза в ролята на секретарката в кантората Силвия.

Ето как Елена Замяркова отговори на въпросите на „Знаме“:

- Актриса от Пазарджик с главна роля в пълнометражен български филм. И то оценен не само от публиката, но и от критиката. Как се случи това?

- Поканата за ролята дойде от режисьора на филма Орлин Милчев, с който се познаваме още от НАТФИЗ и оттогава сме близки приятели. Бях поканена на кастинг най-напред самостоятелно, а после се срещнах и с останалите актьори, за да прецени режисьорът дали си пасваме заедно пред камера. Интересното беше, че аз през цялото време си представях как има и други актриси, които се борят за участие във филма, но наскоро разбрах, че от самото начало съм била първият и единствен избор на режисьора за ролята.

- Защо си струва да отидем на кино, за да гледаме „Изкуството да падаш“?

- На първо място искам да отбележа, че все повече българско кино се прави и мисля, че прогресът е налице. Би ми се искало публиката да дава по-голям шанс на българските заглавия, но също така и внимателно да подбира филмите, защото не всичко, което излиза в кината с българско заглавие, бих определила като стойностно кино.

Филмът „Изкуството да падаш“ заслужава да бъде гледан, защото е не само с дълбоки послания, но е и филм, който въздейства, стига до хората с истинността си и целената си неподправеност. Това е един дебютен филм, направен обаче без компромиси и без капка подсладители. За мен лично няма нито един неверен тон от началото до края.

Едно от най-важните послания във филма е това, че падането като метафора по-никакъв начин не трябва да се възприема като провал или като неуспешна и затворена страница от живота на всеки един от нас. Напротив - аз виждам падането като ключов момент, който трябва с нови сили да ни задвижи към следващата ни цел, към следващото преодоляване.

- С какво Ви привлече Вашата героиня Борислава? Как Ви обогати тази роля?

- Още докато четях сценария, харесах у Бори това, че тя преминава през различни житейски ситуации: някои хубави, други – не чак толкова, но преминава през тях като себе си, без да иска да бъде някой друг. Борислава е много чувствително и ранимо момиче, което обаче е воин по природа. Мисля, че по тези качества си приличаме най-много. Тя умее да крие своя свят от другите, но очите й са тези, които го издават, и благодарение на нейната непринуденост, в крайна сметка тя среща хора, които да застанат зад нея в трудните моменти.

С течение на снимките аз заживях като Бори, влязох в нейния дом, в нейните обувки и се опитах да гледам света през нейните очи. Имах възможността да извървя част от пътя на нейното порастване и сблъскване със суровата действителност. Никога едно превъплъщение не е лесно, винаги изисква време, отдаденост и внимание към най- дребния детайл, за да бъде образът пълнокръвен и с душа. Важното е да има желание и страст в случването и изграждането му.

- Овладяхте ли за себе си изкуството да падаш и ще ни разкриете ли някоя от тайните му?

- Изкуството да падаш за мен е философия, която се учи цял живот и колкото повече го усвояваме в трудните моменти, толкова по-лесно ще се изправяме и ще продължаваме напред след това. Тайната, мисля, се крие в това да не приемаме падането като нещо необратимо, а като част от трънливия път към нашата крайна цел, към желанието ни нещо да се случи по нашия начин.

- Кои бяха най-трудните моменти по време на снимките и кои най-вдъхновяващите?

- Заснехме филма за 18 дни по време на пандемията и то на един дъх. Снимахме почти по 12 часа всеки ден и въпреки че нямахме време дори да се наспим, същевременно нямахме и търпение да започне новият снимачен ден. Много от сцените са заснети в един кадър, което изисква още повече прецизност и сработеност от страна на екипа. А и чисто актьорски, много от сцените са по-трудни за изпълнение емоционално, защото няма бърз и динамичен монтаж, а всичко се случва в реално време. От друга страна, за джудо сцените имахме само 10 дни подготовка, по два часа на ден, за да овладеем техники, за които, по думите на треньора ни Първан Първанов, са нужни години тренировки. Битките също са заснети в един кадър, без каскадьори.

Едни от вдъхновяващите моменти за мен бяха срещите с екипа на филма, който е изтъкан от професионалисти и хора, за които киното е страст, дългогодишен опит и труд, разбира се. Имах удоволствието да си партнирам с моя професор от НАТФИЗ - Ивайло Христов, а също така и с Алекс Сърчаджиева, Валири Йорданов, Иван Бърнев. Емил Христов беше оператор на филма, заедно с Орлин Руевски, професионалисти, за които само имената им говорят достатъчно. Не мога да не отбележа и младия режисьор Орлин Милчев. Той прави своя дебют в пълнометражното кино с този филм и аз лично съм впечатлена от това колко прецизно и точно знаеше какво иска на терен и от това как успя да улови верния тон на всички герои.

- А как Ви се отрази срещата с джудото?

- За мен тя беше много вдъхновяваща. Винаги съм имала афинитет към спорта и различните високоинтензивни тренировки. Но джудото е и дълбока и древна философия, която те учи на дисциплина и на това как да използваш не само своята лична енергия, но и тази на партньора срещу теб. Учи те да балансираш и дори да се случва да падаш, същевременно да знаеш как да го правиш така, че падането да не е фатално.

-  Филмът получи 8 номинации от българските филмови дейци…

- Изключително сме благодарни за всички номинации - за най-добра главна женска роля в мое лице, за поддържаща мъжка и женска роля за Алекс Сърчаджиева и Валери Йорданов. Също така номинация за най-добър монтаж на Димитър Андреев-Lalri, номинация за художник-сценограф, за сценарий, за пълнометражен филм и за дебют. Самите номинации са голямо признание за целия екип и труда, който всички положихме, за да създадем нещо смислено и направено с любов.

-За първите стъпки като актриса и Младежки театър „Приятели“, за най-ценният урок от този период, за това, кое е най-важното, което трябва да знаят младите хора, мечтаещи за актьорска кариера, и какъв човек е Елена Замяркова, далеч от камерите и сцената - четете в книжния брой на "Знаме".

Мария ДЪБОВА