Как се правеха войнишките изпращания в борческото село и защо оставиха незабравими следи в сърцата и умовете на хората?
Посвещава се на Деня на храбростта
и празник на Българската армия 6 май 2023 г.
„Моесо бално по множко, девойко,
че имам служба да служа, девойко.”
/Народна песен „Девойко, мари хубава”,
хитът на песенния репертоар
при изпращане на войниците
от Жребичко в казармата
Продължение от миналия брой
В навечерието на Деня на храбростта и празник на Българската армия 6 май 2023 г. ме осени отдавна носена в душата ми идея да разкажа на читателите как в героичното село Жребичко, перлата в короната на Брацигово и мое родно село, десетилетия наред се организираше тържествено изпращане на младежите-новобранци в родната казарма.
В предишния брой запознахме читателите с произхода и етимологията на шануването и защо жребичани с тази старинна магнетична дума десетилетия наред изразяват почитанието си към защитниците на Отечеството. Стана дума и за песните, които се пеят от войниците от различните набори, и за двете от тях, които задължително присъстват неизменно в репертоара на всеки набор - „Че имам служба да служа, девойко” и „Тежка беше нашата разделба”. Но може би най-известната е народната песен „Девойко, мари хубава” – добила голяма популярност, включително от записите на народния певец и наш земляк от Сърница Николай Славеев. Сега обаче специално представяме на читателите младия талантлив изпълнител Петър Петров от вокално студио "Звездици" в Нови пазар, който е във възрастта на наборниците, отиващи в казармата, и неговият глас е най-близък до гласа на шануващите с песните си новобранци. Да си припомним текста:
Девойко, мари, хубава, девойко,
сипни ми винце да пийна, девойко, (x2)
да пия, да се напия, девойко...
балното да си кажиме, девойко,
чие е бално по множко, девойко, (x2)
мойно или твойно, девойко
Моесо бално по множко, юначе,
че имам руба да правя, юначе, (x2)
и имам дари да стегам, юначе
Моесо бално по множко, девойко,
че имам служба да служа, девойко. (x2)
и имам коща да градя, девойко
Моесо бално по множко, девойко,
че нема да се зомиме, девойко. (x2)
Откровено искам да споделя, че преди 2 седмици чух за пръв път този младежки глас да пее „Девойко Мари Хубава” и моментално се пренесох в Жребичко, където десетки години подред, десетки новобрански младежки гласове по няколко пъти на ден изпълняваха този своеобразен войнишки химн, една от емблематичните песни на Жребичко, преди да постъпят в казармата. Вътрешен душевен трепет отключи отколешния мотив да пресъздам миналите преживявани в настоящата статия, която се роди като семейна статия, за което благодаря на цялото си обичано семейство.
Такава песен за раздяла с любима и милия роден край е „Тежка беше нашата разделба”, изпълнена от Райна и Малин Домозетски:
Сбогом мила дойде време
яз от тебе да се разделам.
Яз пак беден роден съм без късмет
се со мъка, тъга голема.(x2)
Тежка беше нашата разделба,
кога тръгна во непознат край.
Моите сълзи патот го топеа,
по патот во непознат край.(x2)
Дойдох тука како ябанджия,
далеко от своят роднй край.
Срце плаче нийде срека нема,
тежок гурбет в тъга тугина.(x2)
Ето такива бяха песните по време на шануването на войниците в Жребичко – тъжни, покъртителни, пречистващи, заредени с надежда, вяра и любов.
Второ, това са даровете на младежите и народните хора и веселия по време на шануването. Когато за пръв път попаднете на ритуала по изпращане на войниците в казармата, със сигурност ще си помислите, че това е необичайна сватба. Всички наборници до един, са окичени с цветя и дарове по раменете като младоженци на сватба. Първата китка и първият дар е на майката на наборника и негови близки от семейството – сестра, баба, приятелка. По време на обиколката из селото жените специално посрещат пеещия набор и даряват всекиго с каквото може и каквото му е по сърце: ризи, тениски, потници, специално тъкани празнични кърпи, хавлии, чорапи, партенки, пижами и др. Неописуема уникална автентична красота, която можете да видите на предложения албум със снимки от шануването. Част от тях са от изпращането на моя брат Георги Пеев от 1954 набор, през 1973 г., който отби военната си служба като командир на танк от танковия батальон на 22-и мотострелкови полк в Харманли и надеждно защитаваше границите на нашето Отечество. За съставянето на албума много ми помогнаха съученикът ми и наборът от Жребичко Иван Илчев, на когото Васил Зафиров предостави 6 снимки от семейния албум, кметът на Жребичко Тодор Пърчев и неговата съпруга София Пърчева, които ми предоставиха три снимки от семейния албум, художничката Сияна Струнчева, която обработи снимките. На всички тях изразявам моята дълбока благодарност и почитания, едно чистосърдечно шануване!
Веселбите при шануването нямат край – народни хора се играят по улиците на Жребичко, на мегдана, на Голямата чешма със жребчето – емблемата на селото, по къщите на наборниците.
Върховият момент на шануването е изпращането от къщи преди заминаването в казармата. Къщата и двора се изпълват с хора, веселбата продължава цяла нощ. Сутринта пред Кметство Жребичко се играят последните народни хора и оттам се тръгва за казармата. Един изключително трогателен и мил епизод от последната сутрин на шануването, разказа ми го моят вуйчо доктор Васил Антонов от 1926 набор. В една беседа с него за обичаите и традициите на Жребичко, той ме попита кой е водил моето последно войнишко хоро и сподели:
- Моето последно войнишко хоро го водеше Баба Стоилка и пееше емблематична песен: „В казармата да идеш, на войниците Баша да станеш”! Щом баба Стоилка ти води хорото и ти пее тази песен, ставаш офицер!
Така и доктор Васил Антонов става офицер и служи като военен лекар до звание капитан.
С удивление, умиление и вълнение признах на капитан доктор Васил Антонов, че аз съм от 1948 набор и моето последно войнишко хоро го водеше също Баба Стоилка през август 1967 г. и ми е пяла същата песен. По време на този разговор бях курсант в Морско училище, а след това служих във ВМС и във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” до звание капитан I ранг.
Познавам още трима офицери от Жребичко – капитан от артилерията Илия Стефанов - 1946 набор, полковник от танковите войски Петър Стоев - 1947 набор, Георги Стоилов Кръстанов – офицер от Сухопътните войски. Не зная Баба Стоилка дали е играла и им е пяла тази песен на тяхното изпращане в казармата, но символиката е много силна.
Трето, това е всенародното уважение и почитанието към празнуващите наборници – утрешните войници.
Третият компонент на шануването е най-важният, защото той събира в себе си предишните два компонента и така ритуалът завладява умовете и сърцата на хората. Няма да сбъркаме, ако кажем, че именно третият компонент е първопричината жребичани да нарекат шануване изпращането на наборниците в казармата.
Шануването е почитане на мъжете, които отиват в казармата, затова в Жребичко десетилетия наред са организирани десетдневни чествания на наборниците, получили повиквателната си заповед за казармата през съответния есенен призив за изпълнение на своя свещен дълг за защита на Родината! В Конституцията на Република България е записано: Член 61 (1) Защитата на Отечеството е върховен дълг и въпрос на чест за всеки гражданин.
Шануването нагледно, честно и убедително показва, как се отнасят жребичани към този висш конституционен дълг, отдавайки всенародно уважение и почитание към защитниците на Отечеството, призовани в казармата.
Войнишките изпращания в борческото село оставиха незабравими следи в сърцата и умовете на хората! Убедени сме, че този патриотичен заряд и почитанията към войниците трябва да продължат и през XXI век, независимо от това, че армията е професионална, а не наборна. Наборната служба вече е история в миналото, но защитата на Отечеството не може да бъде история, защото тя гарантира настоящето и бъдещето на държавата, от нея зависи дали страната ще я има на картата на света.
Проф. д.пс.н. инж. Илия ПЕЕВ,
Капитан I ранг о.р.
Текст на снимките: Изпращането на моя брат Георги Пеев от 1954 набор, през 1973 г.
