Как се правеха войнишките изпращания в борческото село и защо оставиха незабравими следи в сърцата и умовете на хората?
Посвещава се на Деня на храбростта
и празник на Българската армия 6 май 2023 г.
„Моесо бално по множко, девойко,
че имам служба да служа, девойко.”
/Народна песен „Девойко, мари хубава”,
хитът на песенния репертоар
при изпращане на войниците
от Жребичко в казармата
В навечерието на Деня на храбростта и празник на Българската армия 6 май 2023 г. ме осени отдавна носена в душата ми идея да разкажа на читателите как в героичното село Жребичко, перлата в короната на Брацигово и мое родно село, десетилетия наред се организираше тържествено изпращане на младежите-новобранци в родната казарма.
Преживяното трябва да бъде споделено, за да остане!
Вълнуващият и незабравим ритуал шануване често продължаваше десетина дни и оказваше толкова силно въздействие върху будните жребичани, че засягаше дълбоко умовете и сърцата на всички и се помни цял живот.
I. Произход и етимология на шануването и защо жребичани с тази старинна магнетична дума десетилетия наред изразяват почитанието си към защитниците на Отечеството:
Ние не знаем кой, кога, защо и как за първи път в Жребичко е кръстил тържественото изпращане на поредния набор в казармата с магическата кармична дума шануване, но изхождайки от науката етимология за произхода и развитието на думите, се убеждаваме, че мъдрият народен гений е измислил най-точната дума за този харизматичен ритуал.
В съвременния български език думата шануване не се употребява, няма я и в българските речници. Освен в България, думата шануване в миналото се е употребявала също във всички славянски езици, най-често в Русия и Украйна, затова потърсихме помощта на колеги.
Валентин Георгиевич Смирнов от Санкт-Петербург, доктор на историческите науки, направи справка и посочи, че в съвременния руски език такава дума също няма. В издадения през 1955 г. Тълковен речник на живия великоруски език, т. 1-4, с автор академик Владимир Иванович Дал (10.11.1801 – 22.9.1872) - руски учен, лекар, лексикограф, езиковед, поет, полемист, етнограф и писател, се посочва твърде широк спектър на приложението и значението на думата шануване: обичам, уважавам, почитам, тача, угаждам, черпя, угощавам.
За читателите ще е любопитно да узнаят, че Тълковният речник на живия великоруски език носи световна слава на академик Владимир Дал, над него той работи цели 53 години. Първото му издание е: 1863 (т. 1), 1865 (т. 2, 3), 1866 (т. 4), ІІ издание - 1880-1882 г.
В справката си професор Владимир Юрьевич Слабинский от Санкт-Петербург, психиатър, психотерапевт и културолог, постави акцент на уважението в съдържанието и значението на шануването.
Одеският професор Владимир Георгиевич Торский, експерт в морските науки и човешкия фактор в корабоплаването, ни писа, че в съвременния украински език думата шанування се употребява в значение на почитание. Както в българския език, така и в украинския език, думата шанування има такова богато значение, че в синонимния речник на украинския език се откриват 18 нейни значения. На английски език шанування означава worship и има толкова широкоспектърно значение, както и в българския език: прекланяне, поклонение, култ, почит, уважение, тачене, боготворене, обожаване, обожествяване, достойнство, чест, ценни качества, хора, които се ползват с голямо уважение, видни хора, др.
Ето такъв богат смисъл и съдържание влагат жребичани в ритуала шануване при изпращане на наборниците в казармата, изразявайки почитанията си към младежите, на които поверяват защитата на Отечеството и нашата Свобода!
Корените на шануването са далеч във времето, имат митологичен и религиозно-исторически характер. В Древния Рим и Древна Гърция неизменно се свързват с отдаване почит към боговете, честване на светиите и видни държавници, исторически личности и събития, изразяване на народните почитания към обичани владетели и др. Това тълкуване ще ни помогне да намерим вероятен отговор за войнишкия ритуал шануване в Жребичко.
Съгласно едно от доминиращите мнения, Жребичко е основано от търновчани, които при падане на търновската столица под турско робство през 1393 г., са бягали и търсели спасение. Голяма част от тях намерили убежище в Родопите. Тук, в красивата и спираща дъха величествена Родопа планина – Домът на Орфей, търновчани намерили новия си дом и основали село Жребичко, досущ приличащо на Търново, което нарекли на името на новороденото жребче, което сякаш им дало знак да се заселят на сигурно и безопасно място. В Жребичко търновчани пренасят огромното си уважение към род и родина, преклонение пред българската държавност, българското царство и българското войнство. Затова съвсем закономерно нарекли шануване почитанието си и честването на защитниците на Родината. Това не е изключение, защото в българската история са съхранени стотици примери на истински народни почитания, шануване, към любими владетели, интелектуалци, дейци на изкуството и културата, народни будители, видни възрожденци, патриарси и владици, военачалници, храбри защитници на Родината, герои от мирно и военно време. Затова и България се е утвърдила като държава на духа.
II. Шануването на войниците в родното село Жребичко – емоционални спомени с любов и поука
Много са компонентите на шануването на войниците, с които ритуалът завладява умовете и сърцата на хората, но няколко от тях са главни и привличат вниманието от пръв поглед: 1) песни на младежите, които отиват в казармата; 2) даровете на младежите и народните хора и веселия; 3) всенародното уважение и почитанието към празнуващите наборници – утрешните войници.
Първо, това са впечатляващите и незабравими песни на младежите, които отиват в казармата. Наборниците сами си наемат музикантите и сами определят репертоара от песните, които десетина дни огласят селото от зори до късна вечер. Използваме случая да изкажем нашата благодарност и признателност към Георги Пърчев – Весел Гого, бащата на кмета Тодор Пърчев, който с акордеона шануваше с всяка наборна група десетилетия наред.
Впечатляващо е, че младежите отиваха в казармата с песни и пееха така, сякаш Орфей беше с тях, слязъл от легендите и ги съпровождаше с Евредика, защото песните им бяха за любов и предстоящата раздяла.
Предстоят две (за пехотата и авиацията) или три (за военния флот) години раздяла и това предопределя тъжния характер на песните, защото раздялата причинява болка както на самите войници, така и на техните родители, баби и дядовци, братя и сестри, любими момичета и приятели. Тази войнишка тъга в песните се съпреживява от всички жители на селото, но особено силна е тя за онези младежи, които са от следващите набори, които в близките години ще бъдат призовани в казармата.
Много песни се пеят от войниците от различните набори, но две от тях присъстват неизменно в репертоара на всеки набор. Те най-силно изразяват болката от предстоящата раздяла. За да бъда още по-убедителен, ще посоча, че от моето изпращане през 1967 г. изминаха 56 години и целият ми живот премина в казармата като флотски офицер, но чуя ли и сега тези две песни, силно се развълнувам, сърцето ми прелива от болка, очите се пълнят със сълзи, връщам се във времето и отново с набора 1948 г. пея по улиците на Жребичко „Че имам служба да служа, девойко” и „Тежка беше нашата разделба”, сякаш утре ще отивам войник.
Професор д.пс.н. инж. Илия ПЕЕВ, капитан I ранг о.р.
/Продължението – в книжния ни брой/
