Открай време в Пазарджишка област трудовата миграция е ясно изразена
НСИ публикува данните от преброяването на населението за всекидневната трудова миграция, тоест за местонамирането на работното място на заетите лица към 7 септември 2021 г. Тази моментна снимка на всекидневната трудова миграция, която получаваме веднъж на десет години, дава много важна информация за икономическите процеси в страната. Експертите в Института за пазарна икономика (ИПИ) я анализират в изследването „Икономически разрез на всекидневната трудова миграция“. Ето и изводите, до които са достигнали.
Около 70% от заетите в страната работят в същото населено място, в което живеят. Близо 500 хил. души обаче работят в друго населено място, тоест пътуват всекидневно до работното си място.
Това са над 1/5 от всички заети в страната,
като тяхното движение дава ясна представа за икономическите центрове в страната, които привличат работници. За отбелязване е, че 121 хил. души или малко над 5% от заетите работят от вкъщи, което също се отчита от изчерпателните данни от преброяването, посочват от ИПИ.
Открай време Пазарджишка област е място с ясно изразена трудова миграция. Основната причина за това е географското й местополежение. Много хора пътуват, които живеят в нашия град, всеки ден пътуват до Пловдив, където са работните им места. Не липсват и работещи в София.
Вътре в самата област също има всекидневна трудова миграция, т. е. живеещи в Пазарджик пътуват до Панагюрище и Пещера, за да работят. Най-често до големите предприятия, но не само. И обратно. Трудова миграция между Панагюрище и Стрелча, между Белово и Септември и т. н. също е налице. Отделно
жители на селата из цялата област намират препитание в градовете
Всекидневната трудова миграция е особено видима в индустрията, продължават анализаторите от Института. Същото е и при нас. Над половината от заетите в добивната индустрия пътуват до друго населено място. Това е напълно обяснимо, имайки предвид, че рудниците в страната са разположени на територията на малки общин. Напълно нормално е тези рудници да привличат множество работници от съседни населени места. Интересното в случая е, че голяма част от тази всекидневна трудова миграция е от сравнително близък район – при добивните компании в Средногорието например около 85-90% от персонала идва от общините, които се намират в непосредствена близост до рудника.
В преработващата промишленост и в строителството над 1/3 от работниците пътуват за работа извън своето населено място. Това също се обуславя от спецификата на двата сектора, като големи промишлени предприятия са често разположени в периферията на големия град, а
строителството по принцип предполага трудова миграция
– в посока мащабни инфраструктурни обекти в страната или към големия град. Трите основни икономически центъра – София, Пловдив и Варна, са пример за развита индустрия в периферните общини, които всекидневно привличат персонал, в т.ч. от самия град. По отношение на промишлеността най-ясно се вижда формирането на големи икономически центрове в страната, които се развиват отвъд административните граници и определят облика на икономическата карта на страната.
В сферата на услугите всекидневната трудова миграция е много по-ниска – в сектори като образование, здравеопазване, култура и спорт, административни и професионални дейности под 20% от работниците пътуват за работа извън своето населено място. Интересно е, че в сектора на информационните и комуникационните технологии под 10% от заетите пътуват за работа извън своето населено място. Дигиталният сектор е силно концентриран в столицата София и в някои вторични центрове – Пловдив и Варна, което предполага
по-скоро преместване за постоянно, а не всекидневно пътуване до офис
В същото време, дигиталният сектор се отличава и с най-висок дял на работещите от вкъщи – над 1/3 от работниците в сектора на информационните и комуникационните технологии работят от вкъщи. В други сфери на услугите – като професионалните и административните дейности, този процент е в рамките на 10-20%, докато в всички индустриални сфери е практически пренебрежимо нисък.
Регионалната разбивка на всекидневната трудова миграция също е интересна. Най-висок дял на работещите в друго населено място се отчита в София (област) и Перник. Това са двете области най-тясно обвързани със столицата София, която безспорно привлича работници от съседните населени места. В същото време двете области са и индустриални, в т.ч. в София (област) влизат и част от големите предприятия в Средногорието, което предполага и по-високия процент на всекидневната трудова миграция. Най-нисък е делът на работещите в друго населено място очаквано се наблюдава в столицата София – под 5% от работещите. В областите Пловдив и Бургас почти цялата всекидневна трудова миграция е на територията на областта, което се обяснява с мащаба и спецификите на двете области. По-голямата миграция извън рамките на областта се наблюдава или в областите, непосредствено разположени до столицата София, или в по-бедните области, които не могат да предложат много алтернативи за работа.
В по-широк план обаче
трудовата миграция между областите не е в толкова големи мащаби
Изключенията са Перник и София (област), които имат отрицателно салдо в резултат на всекидневната трудова миграция от около 15 хил. души, както и столицата София, която отчита положително салдо от близо 58 хил. души в резултат на всекидневна трудова миграция. Извън тези три области, салдото на повечето други области е отрицателно, като от порядъка на 3-5 хил. души отрицателно е в Пазарджик, Кюстендил, Враца и Сливен и положително в Пловдив, Бургас и Варна. По-голяма част от всекидневната трудова миграция е в рамките на самите области. Разбивката по общини тепърва ще бъде представена от ИПИ.
Мина ГЕОРГИЕВА
