Следя редовно литературния ни печат и оставам с впечатлението, че името на Романьола Мирославова остава извън полезрението на критици, че даже и на приятели и читатели... На 24 януари щеше да навърши 70, а сякаш вчера беше онзи злокобен 24 юни на 2016 година, когато ни напусна. Изпаднала в безсъзнание, съдбата я лиши от възможността да изплаче неумолимата си болка по загубата на любимия си съпруг, големия поет Евтим Евтимов. Той си отиде също така внезапно само 16 дни преди нейната преждевременна кончина. Българската литература изведнъж се лиши от двама големи творци. А заради Евтим тя откри Пазарджик, сроди се духовно с града ни и често двамата гостуваха тук. Естествено, особен живителен тласък за творчеството й даваше неочакваното й сродяване в личен план с големия ни поет от Петрич. С Евтим ни свързваше едно изключително сърдечно приятелство,
което се зареждаше от многобройните ни срещи в София и Пазарджик,
който се беше превърнал за него едва ли не в своеобразен втори роден град.
Беше началото на септември 1995 г., когато го поканих за поредното му гостуване в нашия град. Той прие с обичайното си сърдечно удовлетворение поканата, но ме помоли настойчиво този път заедно с него да представим стихове на близката му, непозната за мен, колежка по перо Романьола Мирославова. Името й чувах за пръв път. И така, Романьола – новата му млада житейска избраница, на 25 септември се озова за пръв път в Пазарджик. Висока, стройна, рядко красива, с грейнало лъчезарно изражение, тя спечели веднага публиката. Този топъл интерес
стопли и окуражи явно автора на „Горчиво вино“,
лицето му засия, леко зачервено, грейна ведра усмивка. А когато радостен майсторът на интимната лирика я представи на въодушевената аудитория в зала „Устрем“ на Младежкия дом и тя прочете, дълбоко развълнувана, първата си поетична рожба, гръмнаха спонтанни ръкопляскания. С не по-малък възторг залата реагира на духовития й поетичен рецитал. Създаването на новото семейство отприщи бента на творческите заложби на Романьола. Скоро тя застана сред шеметно развиващите се литературни творци. И по лавиците на книжарниците ни се разположиха оперени няколко нови нейни поетични произведения – „Небесен дар“/1995/, „Вълшебница“/1996/, „Замръзнали сълзи“/1996/, „Оковите на Рая“/1997/, и др. В началото на новия век тя все по-устремно набираше скорост… И така до последното й издание – „Дъжд през септември“ /2016/.
Иначе Романьола е родена във Враца.
Завършва акушерство в Медицински институт в София
По-късно задочно и българска филология във ВТУ „Св.св. Кирил и Методий“. Става инициатор на културни изяви в столични читалища, организира литературни конкурси, а внимание заслужава дейността й като зам.-главен редактор на в. “Новият Пулс“, където с Евтим Евтимов допринесоха изключително много за популяризиране творбите на стотици талантливи автори в областта на прозата, поезията и литературната ни история. Паралелно с това Романьола се потапя я и във водите на превода, запознава читателите със забележителни имена от съвременната сръбска литература. Тя самата е превеждана на руски, македонски, украински, беларуски, английски, немски, сърбохърватски, испански и италиански. По нейни текстове са написани песни за деца и възрастни.
Авторка е на 15 стихосбирки,
на 4 книги за деца, сред които и „Подарък за Дядо Коледа“, отличена с наградата на Съюза на българските писатели за детска литература, на разкази, проза и пиеси. Да, тя имаше амбиция и в белетристиката, където не се задържа за дълго, заради неукротимия си афинитет към творчеството за деца. А в него, по всичко личи, как някогашната акушерка, прегръщала първа с много обич навремето стотици новородени, пренася тази любов към малчуганите и в горещия си творчески свят. Прочетете например стихосбирката й „Двадесетте принцеси“ – едно издание, което завладява спонтанно любознателната ни детска аудитория. И не само. Ще видите един емоционален творец, който иска да се съхрани детското в човека:
„Гора, гора красива,
с отворени зеници
аз моля те върни ми
днес всички пони птици.“
/“Към моята гора“/
Да не забравяме,
двамата с Евтим ни зарадваха с много силни взаимни любовни поетични изповеди
Да вземем стихотворението й „Сестра на Христос“ от едноименната й стихосбирка:
„И галена от тръни брегове,
аз слепешком ще потека нататък –
съдбовен южен порив ме зове
със тебе да се слея без остатък.“
И в Пазарджик Романьола имаше многобройни читатели и почитатели
Неслучайно винаги авторските им поетични рецитали с Евтим се посрещаха възторжено и с умиление. Необичайно въодушевление оживяваше залите на Младежкия дом, читалище „Христо Ботев“, ХГ „Станислав Доспевски“, Клуба на дейците на културата... Незабравими бяха срещите с тях през декември 1995 г. в кафе-аперитив „Стоте рози“, през юни 1996 г. в кафе-аперитив „Инженеринг“. Паметно ще остане гостуването им на 26 март 2003г. в художествената галерия, когато представиха вестник „Новият Пулс“.
Романьола неведнъж е гостувала на малките си любими читатели
в НУ “Никола Фурнаджиев“, освен че е участвала в представянето на нови свои творби. Сякаш вчера беше премиерното представяне на стихосбирката й „Въздишка от вулкан“ - на 6 март 2008 г. в Клуба на дейците на културата. Там е възпламенявала с поетичното си слово неведнъж десетките си обожатели и симпатизанти, за които всяко нейно гостуване се преживяваше като истински празник. Знаменателно е и нейното творческо участие в музикално-поетични вечери с младата естрадна изпълнителка Моника Горанова. Музика и поезия – още звучат в съзнанието ми топлите им гласове на срещата през ноември 2006 г. в зала „Устрем“ през март 2007 г. в КДК.
Романьола Мирославова с хъс навлезе и във водите на драматургията. През 2006 г. излезе от печат първата й пиеса, която носи интригуващото заглавие „Вяра, Надежда, без Любов“. Тя тогава се посрещна с интерес от литературната ни критика, която намери за успешно появяването й в света на Мелпомена.
Поетесата обаче нямаше намерение да се разделя с първата си творческа любов – поезията, в която мечтаеше най-силно да прозвучи нейният глас. И той звучи, между страниците на стойностните й стихосбирки, с които няма да е лошо да се запознаем или да препрочетем в това бездуховно време.
Продрум ДИМОВ
