ЙЕРУСАЛИМ-ПАЗАРДЖИК. В дните преди Великден група от трийсетина поклонници от региона посетиха Йерусалим, поклониха се на Божи гроб и на гроба на Дева Мария, потопиха се в река Йордан и в Мъртво море...
„Програмата беше сгъстена. За три дни натрупахме много впечатления. Усещането е много лично. Беше нещо, което отдавна исках, а след като посетих тези свети места дни преди моята 60-годишнина през май, съм щастлив“, коментира пред „Знаме“ д-р Борис Манев, който оглавява Центъра за спешна помощ в областта.
Впечатленията връхлетели групата още с кацането на летище „Бен Гурион“
Стария град на Йерусалим е все още заобиколен от крепостни стени, строени в по-голямата си част през управлението на султан Сюлейман Великолепни през 16 век. В Библейско време тук се е влизало през четири порти - по една за всяка страна на града. През годините до днес в стените има изградени 11 порти, от които действащи са само 8 (осмата е най-новата и обикновено не я означават на картите, но най-известната от всички порти е Златната порта, която е затворена от векове. И ако Йерусалим е градът, в който християнство, ислям и юдаизъм са най-силно преплетени,
един от най-сложните такива „възли“ тук е тъкмо Златната порта
„Религиите се преплитат и е много особено това усещане. Преди десетина години имах тежко преживяване - мой близък имаше сериозен здравословен проблем и това ме промени. Оттогава започнах да се кръстя и на джамии, както се казва“, споделя д-р Манев. „Човек започва да търси смисъла, затова сега, когато видях толкова хора с различна вяра на едно място, уж различни, но всички вярващи в нещо над нас и вътре в нас, разбираш, че Господ е един.“
Историята на Златната порта подкрепя думите му. За християните през нея е влязъл Иисус с бялото магаре, посрещнат като месия от юдеите с палмови клонки. За днешните юдеи през нея ще влезе новият месия –
по тази причина до портата е най-скъпото гробище в света
- богати евреи от цял свят плащат, за да бъдат погребани точно тук. Те вярват, че в Деня на Страшния съд най-напред ще бъдат възкресени юдеите, чиито тленни останки почиват пред Златната порта. Тя е зазидана още през 810 г. от мюсюлманите и отворена отново през 1102 г. от кръстоносците. Саладин я затваря отново, когато си връща града, а тя отново е зазидана през 1541 г., така и до днес.
Българите с трепет пристъпили в църквата „Възкресение Христово“
(335 г.) и се поклонили на Божи гроб. През годините храмът е разрушаван няколко пъти, в днешния си вид е възстановен през 1810 г. Поделен е между православни, католици (францисканци) и монофизити (арменци, копти и сирийци), но най-голяма част от светините принадлежи на Йерусалимската православна църква. Нашенците първо се изправили пред Плочата на помазването, където е било помазано и завито в бял плат тялото на Иисус преди да бъде положено в изсечената скална гробница.
Вдясно от Плочата на помазването е върхът на хълма Голгота,
на който се намира сегашната катедрала (преди повече от 20 века този хълм бил извън стените на Йерусалим и заради приликата с човешко чело бил именуван така. „На него човек се качва по вътрешни стълби, а само няколко крачки вляво от Плочата на помазването е внушителната зала с параклис по средата, в който е самият Божи гроб“, разказва д-р Манев... Земляците ни се докоснали до най-святото място за християните и запалили по 33 свещички на изхода, докоснали до плочите над гробницата кръстчета, за да ги осветят и да ги подарят на близки хора… Подобно било усещането и в църквата „Св. Мария Магдалена“, и на гроба на Св. Богородица в долината Седер, където се поклонили пред
чудотворната икона на Божията майка
Императрица Елена построила над гробницата на Богородица през 326 г. първата църква, а днес и мюсюлмани идват тук, за да почетат Сейде Мириам (за тях има специална стая) като една от трите съвършени жени в исляма… Българите пристъпили и в храма „Рождество Богородично”, в пещерата където се е родила Дева Мария, разгледали извора „Витезда”. Изминали 14-те станции по пътя на Христовите страдания “Виа Долороза”,
бележещи пътя до разпятието и водещи до Гроба Господен
Посетили гроба на цар Давид, където се е състояла Тайната вечеря, в планината Сион. Разглеждали дълго и Стената на плача, и Витлеем с базиликата „Рождество Христово“, и най-стария град в света Йерихон. По пътя нагазили в река Йордан, където е кръстен Исус. Потапянето в Йордан било придружено с водосвет, а д-р Манев също ритуално извадил кръста, хвърлен от организатора на екскурзията – съименникът му отец Борис Манов. След това хаджиите направили плаж на Мъртво море.
„Навсякъде има светини и знаци, които показват важността на вярата. Например Планината на изкушението в Юдейската пустиня“, казва д-р Манев. „На няколко километра от Йерусалим е – на нея Дяволът е изкушил Исус по време на поста му, като му е показал от хълма всички царства на земята. Там има параклис - едно от първите християнски места за поклонение в района. Там може да се стигне пеша от Елеонския хълм или Хълма на Възнесението, които са извън Йерусалим...“ на Планината на изкушението
Сирийската православна църква притежава т.нар. Сатанински скит
Там вярващите се събират, за да се молят и медитират. Мястото е заобиколено от хълмове, осеяни с библейски текстове, картини и мозайки, които засилват мистиката на мястото. Нашите пътешественици се качили и на Елеонската (Маслинената) планина – изграден от варовик хълм със стърчащи голи канари, източно от старите градски стени на Йерусалим и отделен от града чрез долината Кедрон. В западното й подножие била разположена Гетсиманската градина и оттук според евангелията, Христос се възнася на небето, заобиколен от учениците си и Богородица.
„Навремето
нашите деди с години са пътували до Божи гроб
Стари хора са ми разказвали как от Пазарджик се е тръгвало със салове по Марица, след това се прекачват и освен разстоянията, и чакането е било голямо… Сега става бързо, но виждаш и смесицата на религиите, и светите места, а до тях - и високите огради, и телените мрежи, проверките и войниците с автоматите. От едното до другото границата е съвсем тънка. Затова трябва да сме смирени не само по Великден“, казва докторът. Той от години е дарител, макар и да не се афишира. Близките му знаят, че като общински съветник си дарявал и заплатата. Да припомним, че преди няколко месеца
д-р Манев дари и два автоматични дефибрилатора
на общините Сърница и Лесичово в качеството си на член на Управителния съвет на Български съвет за ресусцитация, но закупени с лични средства от него.
„Искам да създадем Програма за ранна дефибрилация на територията на област Пазарджик, както и пътна карта за внедряването й. Използването на автоматични дефибрилатори с изкуствен интелект би могло да спаси стотици животи – близо 2800 живота в страната могат да бъдат спасени годишно с тях. България много изостава в това отношение – а другаде ги има и в училищата, и в автобусите... Тази програма ми е като мисия… Аз съм акушер-гинеколог, освен практиката ми в „Спешна помощ“. Бил съм и на входа, и на изхода на човешкия живот. А животът ни е даден неслучайно. Ако Великден ни накарат да осъзнае, че трябва да сме добри и отговорни всеки ден, какво по-хубаво от това…“
Тодор ГРОЗДЕВ
