В последните 50 години нямам ден, в който да не съм бил ангажиран като диригент с някакъв хор
ПАЗАРДЖИК. На 26 март доц. д-р Ангел Ценов отпразнува своята 80-годишнина. „Знаме” го поздрави и за рождения ден, и за 50-годишната му активна музикална дейност. Разбира се, зададохме му и някои въпроси, а диригентът и художествен ръководител на Хор „Тракийска лира” и ФВФ „Гергана” с удоволствие се отзова.
- Откъде е любовта Ви към музиката, доц. Ценов? Каква музика звучеше около Вас като дете?
- Роден съм в с. Черни-връх, обл. Монтана. Когато бях дете селото ни имаше своята селска духова музика. Имахме и театрален салон, в който самодейният ни колектив изнасяше своите представления и където се организираха селски вечеринки с неизменното надпяване и надиграване, и активно действащо читалище с богата библиотека. Имахме и майстор на цигулки – нещо невероятно, но факт. В такава духовно-битовата среда съм израснал и тя е обуславяла желанието ми да се занимавам с музика. А като малък имах хубав глас и много обичах да пея. Баща ми се отличаваше със завидна музикалност – свиреше много добре на китара и обичаше класическата музика. Той прецени, че си заслужава да положи усилие за развитието й. И когато се оказа, че вече можех да държа цигулка в ръцете си, без въобще да се колебае, той поръча на майстора на цигулки да направи една и за мен. След „случайния“ майстор на цигулки в нашето село, обаче се оказа, че само на 3 км от него, също по някаква щастлива случайност има и учител по цигулка. Така тези две уникални „съдбовни случайности“, предопределиха и моето системното занимание с музика още в началната ми училищна възраст.
- А имаше ли други такива „съдбовни случайности“ в музикалното Ви развитие?
- Колкото и невероятно да звучи – имаше, не знам дали са случйности в кавички или не, но се случваха. При това обикновено се случваха навреме, за да предопределят докрай моето постоянно съжителство с музиката до ден днешен. Но тук е редно да спомена и една народна мъдрост, която никога не забравям: „Помогни си сам, за да ти помогне и Господ Бог“! След като завърших основното си образование, ме споходи следващата слука. По изричното решение на баща ми, вместо в съседното село, в което имаше гимназия, продължих средното си образование в елитната по това време гимназия „Н. Геров“ в Лом, за да посещавам музикалната школа и да уча цигулка. Там имах възможност и да свиря в оркестъра на Школата, както и в училищния симфоничен оркестър. Опитах да пиша и музика, която явно е имала качества, след като бях одобрен да взема участие в програмата по повод 80-годишнината на гимназия „Н. Геров“ със изпълнение на моя „ Пиеса за соло цигулка"… След казармата, трябваше да престоя една година на село, където започнах да се готвя да кандидатствам медицина. В Консерваторията не можех заради съществуващия приемен изпит и по пиано, каквото не бях изучавал. Тази „принудителна“ подготовка обаче продължи само до момента, в който се случиха следващите две нови съдбовни за мен събития, които ме върнаха отново в музикалната орбита. Първото от тях беше отмяната точно през тази година на приемния кандидат-студентския изпит по пиано. И второто – появата на възможността да се готвя за приемния изпит по цигулка в Консерваторията при Любен Владигеров - братът на Панчо Владигеров, с когото баща ми също по съдбовна случайност се беше запознал при един негов концерт. Така, след подготовка ми по цигулка при Л. Владигеров и по теория на музиката и солфеж в подготвителния клас към Консерваторията, успях да се подготвя и да бъда приет за редовен студент във ВМПИ - Пловдив. След завършване на висшето образование и 6 години работа като учител по музика в Монтана, съдбата отново ми подаде ръка. При случайна среща с моя състудентка от ВМПИ, бидейки в Пловдив по мои проблеми, научих, че в новооткрития Педагогически институт в Пазарджик след месец се провежда конкурс за преподаватели по музика. Веднага си подадох документите и спечелих конкурса. Така, от 1974 г., след поредната съдбовна слука, вече 50 години съм активно присъстващ в музикалното пространство на Пазарджик.
- За какво не Ви стигнаха изминалите 80 години?
- Труден въпрос. Но той ме подтиква да се опитам да си дам сметка преди всичко за диригентската си дейност през тези 50 години в Пазарджик. И най-искрено споделям, че се удивявам от факта, как нямам нито един ден през тези години, в който да не съм бил ангажиран като диригент с някакъв хор! И това винаги се е налагало някак непреднамерено, сякаш по начало така е било писано да се случи. През същата 1974 г., при установяването си в Пазарджик, заедно с научно-преподавателската ми дейност се наложи най- активно да започна и да дирижирам, поемайки Женския камерен хор към Дома на учителя. Този хор ръководих до заминаването ми на научна специализация в Москва, през 1984 г. По същото време нямаше как да не организирам и Студентски народен хор в Педагогическия институт, като и двата хора спечелиха златен медал на VI РПХС. След завръщането ми от специализацията в Москва поех ръководството на Камерен женски хор към Профсъюзния дом на културата, който също спечели златен медал от VII РПХС. По същото време основах и Женски есперантски камерен хор, който през 1987 г. изнесе с голям успех самостоятелен концерт във Варшава по повод 100-годишния юбилей на световното есперантско движение. През 1991 г. поех ръководството на Хор „Родопски звън“ към ТД „Алеко“, който дирижирах до момента, в който трябваше да поема организирането на хор „Тракийска лира“. През 2001 г., поех ръководството на народния хор „Гоце Делчев“, който ръководих до 2005 г., когато организирах и поех ръководството на ФВФ „Гергана“ към НЧ „Хр. Ботев“, която заедно с Хор „Тракийска лира“ ръководя без прекъсване вече почти 20 години.
- Хор „Тракийска лира“ е една от емблемите на Пазарджик. Разкажете повече за историята на създаването му и за предизвикателствата през годините…
- От всички хорове, които съм ръководил досега, той е най-изстрадан от мен, но за сметка на това ми е носил и най-голямо удовлетворение от постигнатото. Със създаването на този хор всъщност реализирах мечтата си Пазарджик да има свой представителен хор, какъвто заслужава като град с отколешни традиции в хорово-певческата дейност. А този хор се появи, отново някак случайно, след като по молба на група певци-ентусиасти, съгласувана с Общинското ръководство, през 2004 г. поех ангажимента за създаването му. Силно обнадеждени от това обещание на г-н Иван Евстатиев като кмет на Общината тогава - да помогне с каквото е необходимо за създаването на хора, веднага се заехме с организирането му. Всичко необходимо беше подготвено своевременно и внесено като официално предложение лично при него! За наше огромно удивление обаче, след обещанията за безрезервна подкрепа, ние не я получихме. След този буквален срив на очакванията ни за помощ от Общината, по моя инициатива решихме да се обърнем към Военния клуб в града с предложение хорът да започне да функционира към него. За наш късмет (или пак съдбовна случайност) в този момент началник на Военния клуб беше г-жа Елена Бонева - най-подходящият човек, който не само можеше, но и знаеше как да ни помогне. Така хорът се оказа обезпечен с всички необходими първоначални условия за своята нормална дейност. И не след много време от началото на репетициите ни резултатите не закъсняха. Само след броени месеци хорът се изяви успешно с първата си концертна изява, а само месец по-късно взе участие в Прегледа на художественото творчество във Военните клубове в страната, на който беше удостоен с диплом за „Отлично представил се“. През следващата 2006 г. хорът отново взе участие в този преглед и отново беше удостоен с грамота и Специална награда – статуетка. Заедно със своите участия в тържествата, организирани от Военния клуб, хорът редовно участваше и в градски представителни тържества. След 3-годишна дейност като хор към Военния клуб обаче, съвсем естествено назря и необходимостта от сериозната му реорганизация, която да му позволи повече възможности за изяви не само в страната, но и извън нея. А и логично беше Дружеството да разшири дейността си и в музикално–просветителска посока. Но бяха необходими финансови средства, които да постъпват ритмично и предвидимо, за да бъде и дейността ни предвидима и резултатна. След като опитът ни да намерим частни спонсори се провали тотално, не ни остана друга възможност, освен отново да потърсим помощ от Общината. Но този път, отново по съдбовно-щастлива случайност, надеждата ни за помощ оттам се увенча с успех благодарение на председателя на Общинския съвет г-н Тодор Попов. Този път насреща си имахме управленец, не само отворен за градивен разговор, но и изключително добронамерен. Първата ни стъпка по негова препоръка беше учредяването на нашето Певческо дружество „Лира“ като „Сдружение с обществено полезна дейност с нестопанска цел“. Това ни даде възможност самостоятелно да решаваме и финансовите си проблеми, включително и да сключваме договор с Общината за финансиране. И така, при помощта и постоянната подкрепа по-нататък от Общината, чиито кмет вече беше г-н Попов, се сдобихме с възможно най-добрите условия. Така през 2007 и 2008 г. Хор „Тракийска лира“ беше отличен със “Специалната награда за най-добър хор сред военните хорове в България“, а през следващите години взе успешно участие в редица престижни международни хорови фестивали: „Охридски хоров фестивал“, „Втори международен хоров фестивал“- гр. Балчик, Международен хоров фестивал „Златна есен“- Будапеща, „Belgrade International Choir Fest – Белград“, „Prague spring choral meeting – Прага“ и „Международен хоров фестивал – Превеза, Гърция“. Изключително успешни концертни изяви имахме в Холандия (2009 г.), Турция (2013 г.), Австрия (2014 г.) и Италия (2016 г.), сред които незабравим ще остане самостоятелния ни концерт в БКИ "Дом Витгенщайн” във Виена.
- Продължавате вече 18 години да ръководите и ФВФ „Гергана“. Каква е тайната на успехите ви с формацията?
- През 2005 г. се откри чудесната възможност да организирам и ръководя и до този момент Фолклорна вокална формация “Гергана” към НЧ “Хр. Ботев-1897”. Изпълнява преимуществено народни песни от Пиринския край, от където е и родословния корен на повечето от певиците във формацията. Красотата на песните от този край и особеното вдъхновение, с което хорът ги изпълнява, при чудесните им оркестрови съпроводи с автор Димитър Ангелов, стоят в основата на успешните му изяви. В този хор песните се заучават сравнително бързо и достатъчно представително, при което още в първите 2 години след основаването си ФВФ „Гергана“ успя да спечели първите места съответно на Петия национален фестивал “Песни за войводите” във Варна и на Втория международен фестивал “Македония фолк” в Благоевград. А през 2008 г. на Втория международен фолклорен фестивал “Пауталия” в Кюстендил, ФВФ „Гергана“, заедно със спечеленото първо място допринесе с изпълнението си на авторската ми песен „Вено, Невено“ да ми бъде присъдена за нея “Голямата награда за авторска песен”. Забележителни са успехите на ФВФ „Гергана“ и при участието й в международни фолклорни фестивали: „Уикенд на фолклора в Белград, Международен фолклорен фестивал "Пиериа" в Гърция и Международен фолклорен фестивал „Плетенка“ в Охрид. Незабравим ще остане и самостоятелният концерт на ФВФ „Гергана“ през 2012 г. на сцената на Българския театър във Виена.
- Имате и научно-изследователска, и преподавателска, и диригентска, и музикално-творческа дейност. От толкова „дини“ коя е най-сладката?
- Тук веднага отговарям, че всяка дейност, свързана с музиката за мен винаги е била „сладка“ и винаги съм я вършил с удоволствие. По времето, когато трябваше да работя приоритетно върху докторската си дисертация и тогава работата ми не е била по-малко „сладка“, което се отнася и за преподавателската, и за диригентската ми дейност. Нещастие е, когато човек трябва да върши работа, за която не е призван и трябва да я върши с неудоволствие. Затова се чувствам щастлив човек, тъй като винаги съм се занимавал с дейност, за която винаги съм имал усещането, че съм призван да извършвам.
„Знаме”
