Тя е първа въобще, но не се знае дали няма да има и следващи
ПАЗАРДЖИК. Изложба акварел на арх. Георги Сарамбелиев краси пространството на художествената галерия „Георги Машев“. В експозицията са представени 30 картини, рисувани през последните 4-5 години. Морето и лодките на брега, пейзажите и едни от най-грациозните животни – конете, са сред любимите теми на автора. Изложбата може да се види до 20 април.
- Арх. Сарамбелиев, честита Ви първа изложба! Как се роди идеята за експозицията?
- Да, първа изложба, но не се знае дали няма да има и следващи. Това е сложно непредсказуемо занимание. Сериозно с рисуване се занимавам през последните няколко години, след като по стечение на обстоятелствата работата ми като архитект намаля. Устроен съм така, че не мога да бездействам и намерих смисъл в рисуването. Събраха се около 30 картини, които посетителите виждат в галерията. Убедих се, че когато човек се труди всеки ден, се получава нещо добро.
Започнах с направата на репродукции от картини на големия български художник Константин Щъркелов, две от които показвам в изложбата. Той е ненадминат в техниката акварел. После си повярвах и реших, че мога сам да рисувам, да имам собствен художествен стил и почерк. И така успях да покажа художествените си умения.
- Защо избрахте акварела?
- Техниката се поддава на чувствата на човека. Ефектна и красива с нюансите на цветовете, които се преливат един в друг – от прозрачност до наситени, плътни тонове. Направих работи без предварителна подготовка с молив, без определена композиция и констатирах, че рисунките ставаха все по-сполучливи. В тях веднага се улавя настроението от работата. Нанасянето на боята направо върху белия лист е по-добрият вариант, а това е възможно само с техниката акварел. Ето защо я предпочитам.
- Какво е общото между архитектурата и рисуването?
- Задължителни при архитектурата са познанията по изобразително изкуство. Зад проектите стои въображението, което представлява своеобразна картина в пространството, макар че двете изкуства съществено се различават. Една от разликите е, че в архитектурата някой трябва да поръча проектиране на определена сграда. В изобразителното изкуство авторът има свободата да твори и не зависи от никого и от нищо друго. Във времето на Ренесанса на велики художници като Леонардо да Винчи и Микеланджело са им възлагали да рисуват картини като в архитектурата, но в по-ново време художественото творчество се превръща в лично дело. Известни са имена на архитекти като арх. Пол Валог, проектирал Райхстага в Берлин, който е бил и великолепен майстор на акварела.
- Посвещавате изложбата на 90-годишнината от рождението на художника Димитър Казаков – Нерон. Какво Ви свързва с големия творец?
- Истинско приятелство. Запознанството ни е щастлива случайност в началото на 1960-те години на миналия век, когато Нерон, в компанията на колегите си Аспарух Славков и Панчо Панев, пристигнаха в Пазарджик. Аз пък като млад архитект започнах работа в родния ми град. С тримата се срещнахме на годишната изложба на тогавашната група на пазарджишките художници. В експозицията те представиха свои работи. Силно ме впечатлиха творбите на Нерон, изработени върху дъска с молив, нещо средно между графика и живопис. Без да го познавам, се приближих до него и му казах: „Нероне, ти си гений!“. Това бяха първите ми думи към непознатия на публиката тогава художник. Той разбра, че съм усетил таланта му.
Димитър Казаков нямаше близки, нямаше нищо в града и непрекъснато гостуваше в нашия дом. С него дълго си говорихме само на тема изкуство, макар че беше природно интелигентен с познания и по други теми. Двамата започнахме да реализираме общи проекти като паметника на Хан Аспарух в София и други.
Нерон бе изключително добър човек – общителен, открит, понякога рязък и категоричен, със самочувствие на голям художник. Не спестяваше да казва истината в очите. Както го направи в кабинета на Димитър Корсемов – тогавашен председател на Окръжния съвет. Въпросният председател от Мало Конаре имал възражения по обзавеждането на ритуалната зала в читалището в родното му село. На тях Нерон отговори с думите: „Вие като чиновник си гледайте бюрото. Оставете на нас да направим каквото е нужно.“ Големецът за миг онемя от дързостта на малко неугледния и с изцапани с боя ръце непознат художник. Той знаеше цената си и не позволи никога да бъде унижаван.
А големият пловдивски художник Георги Божилов–Слона, при едно от посещенията си в драматичния театър в Пазарджик, каза: „И целият Пазарджик да изгори, картините на Нерон трябва да бъдат спасени и запазени“ – думи, изречени от един художник за друг.
Може само да съжаляваме, че за стотина негови картини, които искаше да подари, не се намери пространство в града. Всичките отидоха като дарение в Трявна. Творчеството на Нерон не бе дооценено. Не се купуваха и картините му, но пък той ги подаряваше. Но това е друга тема.
Арх. Георги Сарамбелиев е роден в Пазарджик. Завършва „Архитектура“ в София през 1961 г. Работи в Проектантската организация в родния си град. Бил е главен архитект в Окръжния народен съвет, председател на Комисията по художествен синтез и архитектура, главен проектант в „Интерпроект“ в Пловдив. От 1993 г. преминава на частна практика.
По негови проекти са изградени обществени и частни сгради. Сред тях са сегашните постройки на Общинската и Областната администрация, Младежки домове в Брацигово и селата Баня, Пашово, Грашево и Света Петка. Съвместно с художници и скулптори, участва в изграждането на монументални паметници.
Изявява се успешно в национални и международни конкурси.
Арх. Сарамбелиев е носител на Почетен знак на Камарата на архитектите в България (2011 г.). Той е и Почетен гражданин на Пазарджик.
Пенка МИХАЙЛОВА
Със съкращения - цялото интервю четете в книжния ни брой.
