ПАЗАРДЖИК. „Добре дошли на пресконференцията, посветена на прехода“… В такъв дух премина откриването изложбата "Българският преход“ през погледа на сатирика Асен Димитров-Феликс и художника Константин Анастасов - Коко". На 3 април, понеделник, в малкия салон на галерия „Георги Машев“. С 42 творби – епиграми и рисунки, двамата творци ще ви покажат с намигване и тъжни усмивки злободневните теми от несвършващия 33-годишен преход.
„За това време се народиха плодове – очаквани и неочаквани, мутанти, кавъри, много псевдо… Темите са разнообразни, а Феликс
много кратичко, с няколко думи е заковал проблемите
– с гъдел и острота. По същия начин трябваше и аз да реагирам – рисунките да бъдат максимално изчистени, с няколко щриха да представя такива важни и нерешими проблеми“, казва Коко пред наш репортер. За него карикатурата е лицето на шегата върху тялото на истината, но на точно това лице има сълзи.
„Чел съм много пъти афоризмите, за да стигна до най-доброто решение – и съм правил по много скици. Колкото и да изглеждат фриволни и направени на един дъх тези рисунки.
За да не се отклоня, съм се сещал за карикатурите на Тодор Цонев,
който рисуваше Тодор Живков преди Десети ноември, за карикатурите на Борис Димовски… Това бяха мъдри хора, които с щрихите си казваха най-важното “, добавя художникът.
Първото представяне на тази изложба бе през 2019 г. в Културния център на Радио „Пловдив“ за 30-годишнината от началото на промените. За пръв път сега обаче ще я видим в Пазарджик
„С Феликс имахме няколко проекта. Единият беше за кандидат-студентски „бисери“ по история. Бяхме издали джобна книжка на университетското издателство „Паисий Хилендарски“ в Пловдив.
Смешно и тъжно
А нивото на образователната ни система е тема и в настоящата изложба.
В началото реших че ще е трудно, защото толкова много неща са се случили за тези години. И толкова много идеи имаше – хубави идеи за образованието, за здравеопазването, за околната среда…“
Защо още сме в прехода, питаме Коко Анастасов. „Не искам да ставам анализатор или пророк. Но усещам как през годините може да имаме технологични нововъведения, но чисто човешките ценности, човешките отношения, общуването, това остава все по на заден план.
Човешкото все повече девалвира в нас
Спомням си за Бай Ганю и си мисля, че колкото и далеч да ни изглежда, не е толкова далеч. И се чудиш дали да се смееш или да се уплашиш. От липсата на човечност. Липсата на морал. Агресията. Простащината. Арогантността. Недалновидността – не мислим нито за децата, нито за природата. Виждам нещата просто
– тази страна все едно е твоя двор
Насади си цветя, овошки, облагороди я! Винаги съм се питал защо човек не е създател, а е разрушител“, свива устни художникът и за секунда млъква, колкото да обере прекомерната емоция. „Да, по-лесно е да разрушаваш. Мисля, че тези хора, които сега се пъчат по плакатите и се удрят по гърдите, трябва да проумеят, че ако искат да ги чуят, трябва да покажат с дела, а не с думи, че милеят за нас и България“.
Всички замесени в политиката също са добре дошли на изложбата.
Тодор ГРОЗДЕВ
