ПЕЩЕРА. НЧ „Развитие-1873“ навърши 150 години, а по този повод разговаряме със секретаря на културния дом в града Мария Златкова.
- Г-жо Златкова, читалище „Развитие-1873“ стана на 150 години. Разкажете повече за историята на културната институция?
- Юбилеят не е само наш. Той е на целия град. Защото читалището ни е културно средище на гр. Пещера от далечната 1873 г. , когато в божия храм „Св. Димитър“ родолюбиви пещерци поставят духовните устои на възрожденската идея. Атанас Мишев, Стоян Попов, Григор Тодоров, Димитър Търпов, Христозко Попче, Константин Полихронов и Христо Цикалов, в ада на безумно робско битие, с вяра и любов изписват светла арка на небесния чертог, с името Читалище „Надежда“. Негов пръв председател е даскал Михаил Куманов. Мисията на читалището от създаването му до днес е да постига ново качество на живот чрез личностно развитие, национално самосъзнание и приобщаване на местната общност към ценностната система на съвременната цивилизация. Във времето и днес, тя се реализира съобразно конкретните потребности на местната общност с активно гражданско участие във взаимодействие с местната власт за реализация на национални и регионални културни политики. Заложена е и богата културна програма в юбилейната година. Тя стартира в навечерието на Богоявление – 6 ти януари , когато е учредено читалището ни с юбилеен концерт на Група за автентичен фолклор „Родопчани“ с ръководител Павел Куцев, с концерт църковнославянски песнопения в катедрален храм „Св. Димитър“ на хор „Св. Йоан Рилски“ от гр. Дупница, с „Валс, шампанско , звън“ – Спектакъл на Пловдивската опера, с Поетична вечер на Литературен клуб „Искри“ с художествен ръководител Минка Гемиева, „Бяла приказка“ – спектакъл за деца на ДКТ „Константин Величков“ – Пазарджик, с концерт на танцовите ни формации с хореограф и художествен ръководител Елена Баренска. Цялостната културна програма и честване на деня на Пещера ще е под знака на юбилея ни. Кулминацията е на 11 – ти май – църковния празник на светите братя Кирил и Методий и светския Ден на библиотекаря. Председател на Инициативния комитет е кметът на общината г-н Йордан Младенов.
- Какви моменти от историята на читалището бележат неговото развитие в годините?
- През 1893 г. младите интелектуалци на Пещера Иван Попов, Врето Кузмов, Кузма Кузмов, Георги Стайков, братята Петър и Георги Ракови, носители на ренесансовия идеал за човешко достойнство и приобщаване на България към европейските ценности дават своята дан в общонационалното читалищно дело. Те активизират дейността на пещерското читалище с ново име „Развитие”. На 8 .01.1901 г. кмета Стоян Чешмеджиев с решение на ОбС определя терен за читалищна сграда. За изграждането пещерци даряват 2986 златни лева и я построяват през 1903 г. Днес тя е паметник на културата и наш дом. Всеки българин знае, че през 19 век народът е имал нужда от едно чисто гражданско осмисляне на възрожденските идеи – на патоса и писменото слово. Това съзряване са извършили читалищата. Ако училищата са давали образование на млади люде, подготвяли са учители и просветители, читалищата са превърнали просветата в общонародно достояние и в Пещера.
Още в първите години от своето съществуване библиотеката е създала сбирка от новобългарска книжнина. Днес работи по проект „Българските библиотеки - центрове за четене и информираност” и др. Виртуалната ни библиотека е създадена по проект „Новите технологии път на малкия град към големия свят”. На наша сцена пещерци се радват на националите достижения на културата чрез музика, песен и танц. Читалището ни е дом и стряха на хората с пиетет към изкуство и стремеж към съвършенство.
- Какви са днешните приоритети?
- Два са приоритетите на Настоятелството в настоящия мандат - културната дейност и обезпечаване на ресурс за развитие на културните процеси в града ни. Читалището е център на духовния живот в Пещера. В него се помещават единствената Обществена библиотека в града, а театралният салон - единствената зала в града на закрито, осигурява възможност за обществени обсъждания , културни събития и инициативи. В съвременните условия на живот се налага да се адаптираме и към изискванията на хората със специфични потребности. Осигурен е достъп и за тях телескопична рампа пред главния вход.
Нашата библиотека е включена в системата „Глобални библиотеки“. Разполага със 37 000 тома. Посещенията в нея през 2019 г. са 6786, а заетите библиотечни единици 12362 . Интернет посещенията са 1238 . Библиотека се абонира и за образователния сайт „Уча се” в помощ на ученици, студенти, родители. Осигурява онлайн достъп до електронния си каталог и други собствени бази данни чрез интернет и предоставя дистанционни услуги на своите потребители, средногодишно 800 абоната, включително и незрящи. Инсталираме специализиран софтуер за трансформиране на текстови файл в гласов. Обучени са библиотекарите и доброволци от Клуб приятели на книгата да сътрудничат на незрящи в придобиване на умения за ползване на специализирания софтуер.
- Вашето читалище е генератор на граждански инициативи…
- По различни проекти провеждаме обучения за ползване на съвременните компютърни технологии, езиково обучение и форми на участие на гражданите във вземане на решения за местно управление. Ние сме инкубатор на идеи и творчески изяви. От наша сцена са тръгнали именити творци на културата. Наши художествени ръководители поставиха началото на творческите колективи в Младежкия дом, на новия Арт център. По наше искане с подписка за потребностите на Клуба на художниците и с разбирането и управленско решение на бившия кмет г- н Георги Петърнейчев в Пещера има активно действаща художествена галерия - на името на големия български художник график проф. Веселин Стайков.
-Не е ли по-трудно днес да сте пазители на българското и традициите?
- В читалището функционират Група за автентичен фолклор "Родопчани", Детска вокална група "Чучулига", Вокална група "Перистера", Подготвителна група за народно пеене, Етно - танцова формация "Кулминация", Танцова група "ХОП - ТРОП", Младежка група за български народни танци, “Бейби танцова група“, Школа по изобразително изкуство, Клуб "Фото мания", Литературен клуб "Искри", Бебетека – „Разказвач на приказки“, Клуб "Оригами", Клуб "Приятели на книгата ", Читателски клуб . Във всички властва духът на националния творчески гений. Изпълнителите в певческите ни формации носят в сърцето си родопската песен - необятна като вселена. Чудо, изтъкано от фантазия и любов, слънце, запалено от високите изгреви и пламтящите залези на Родопа... „Родопчани“ е носител на званието “Представителен ансамбъл” на Националната секция на ЦИОФФ – България и като такава е представяла страната ни на международен фолклорен фестивал в гр.Вилнюс. Многобройни са изявите и на регионални, национални и международни фестивали и конкурси в страната, на събори – надпявания, на които винаги е получавала награди, дипломи, медали и най-високите отличия – златни медали и лауреатско звания от Копривщица- 2005 , 2010 и 2022г. , Рожен – 2015, МФФ с.Дорково-2018, „Песни между три планини”-Банско, Старопланински събор –„Балканфолк” – Велико Търново, Еврофолк – „Жива вода” – Хисаря , „Да съхраним българското”- Септември, 11–ти МФФ „Песни и танци без граници“- Свиленград, Национален фолклорен Тракийски събор, МФФ в Хърватия, МФФ в Северна Македония, Съставът е съучредител на първия международен Фестивал за автентичен фолклор “Софийска пролет-2005”, има много други участия в концерти и звукозаписи за Националното радио, както и участия в телевизионни предавания.
Майчината песен ни изпълва с обич и сила. Толкова е велика и така е достъпна, че има подслон във всяко сърце. Пеем я до сетния си дъх и предаваме с обич на потомците. Във ВГ “Чучулига“ участват талантливи деца, които вдъхновени изпълняват народни песни от различни фолклорни области на България. Групата ежегодно участва в много концерти, фестивали, събори, конкурси и др. Най-титулуваните солисти са Петя Билбилева, Вилислава Коларова, Валентин Кичуков, Стефани Анчева и др. Много са техните медали, грамоти, отлични представяния, излъчвани са техни изпълнения в телевизионни предавания.
Най-хубавото започва и свършва с песента на дедите и бащите ни. Тя ни напомня, че целта на живота е не да живеем вечно, а да сътворим нещо безсмъртно. Такова е посланието в магнетичните изпълнения на вокална група „Перистера“ – където се появяват удивляват. Танцовите ни формации знаят, че всичко във Вселената е ритмично. Всичко танцува. За тях танцът е усещане за Всемира и величието на Земята, и го изразяват в многобройните участията на фестивали в страната и в чужбина: 2006-2008 в Международен фестивал в Солун, а през 2008 г. и в Истанбул. Танцуват в ритъма на сърцето си всяка година от 2016 до 2022 г. в „Пролетно хоро“-Велинград, в ,,Лазарска броеница“ в Брацигово, неведнъж в МФ ,,Езерска разгледница“ Охрид и Струга, Китен и Приморско, в Румъния, Хърватия… Съставът е Носител на почетен знак Лауреат 1 степен и препоръка за участие в Европейски шампионат през 2023 г. с препоръка за участие и в Международен фестивал в Чанаккале, Турция. Извечните традиции на етническите групи в Пещера пази Етно-танцовата ни формация създадена след първия успешен проект на Община Пещера „Виж какво мога и аз“ през 2005 г. Може би затова са сред най- добрите на всякъде където участват. През 2014 и 2015 г. са носители на голямата награда в НФ „Културата на моя етнос“, а от 2016 до 2021 г. имат три първи, две втори и една трета награда във фестивала на руската песен и танц ,,Пусть всегда будет солнце“ в Казанлък. През 2017 и 2018 г. в МФ „Еврогрейд“-Приморско са носители на звание „Лауреат първа степен“, а през 2022 – в Китен. Печелят злато през 2019-2021 г. в МФ „Дъга над Клептуза“-Велинград…
- Достатъчна ли е субсидията, осигурявана от държавата?
- Ще бъда лаконична. Субсидия означава подпомагане , а не издръжка. Без нея сме за никъде, но правим всичко за да осигуряваме други източници на приходи. Развиваме стопанска дейност като отдаваме помещения под наем. Генерираме приходи от участия с проекти в сесии за финансиране на неправителствения сектор. Получаване подкрепа и през Общинския бюджет под формата на целева субсидия. Тази година в проектобюджета на Общината е заложена сумата от 50000 лева за ремонт по фасадата на сградата. Самодейците сами финансират участията се в международните конкурси и фестивали. Заедно можем и правим живота по- хубав.
- Какво е необходимо, за да чуваме по-често за читалищата?
- Много е просто. Журналистите да посещават и отразяват събитията в тях. Само за предходната 2022 г. в летописната книга на читалището са регистрирани 114 събития. Всички те се популяризират с афиши, покани, в е- медии, на фейсбук страницата ни.
- Ако имате „вълшебна пръчица“, какво бихте искали да промените?
Харесвам предизвикателствата на живота – карат ни да израстваме. Така ние майсторим „вълшебната пръчица“ и със собствените си дела пресътворяваме света за себе си и своите деца.
Пенка МИХАЙЛОВА
