В спектакъла “Дъх“ дори публиката няма къде да се скрие
ПАЗАРДЖИК. Две от заглавията в тазгодишния Мартенски театрален маратон са на добре приетия и доста поставян английски драматург Дънкан Макмилан. По-голямата част от творчеството му се фокусира върху съвременните обществено-политически проблеми. Пише и силно интимни пиеси, в които чрез героите поставя под въпрос важни житейски решения. Такъв пример е първият спектакъл в програмата - „Дъх“ на режисьора Тодор Димитров. Участват Ирмена Чичикова и Петър Дочев, а проектът се реализира от Фондация „Театър Менон“, „Ст.Арт“ ЕООД и с финансовата подкрепа на Министерство на културата.
„Дъх“ е пиеса за любовта, живота и несигурния днешен свят. Поговорихме за спектакъла с режисьора Тодор Димитров:
- Буквално като поема ли е написан оригиналът на „Дъх“?
- Да, но без да е в стих, не и в буквалния смисъл, а по-скоро метафорично казано. Реално диалогът върви непрекъснато. Интересното е, че има скокове във времето и пространството - смяна на локация, смяна на време, но тези скокове не са индикирани. Т. е., както говорят, говорят, говорят, изведнъж от контекста на диалога става ясно, че вече е минало някакво време и че се е сменило мястото на действието. Това не се отбелязва, както вече казах, дори със сценични ефекти. Няма никакъв декор, никакъв реквизит, а осветлението е постоянно през цялото време – от началото на представлението до самия му финал светлинната картина е една-единствена, неутрална и пълнеща. Няма и музика, нито звук на запис. Празно пространство, двама актьори, диалог – това е.
- С какво Ви привлече пиесата на Дънкан Макмилан?
- Проблематиката ми е много близка. Това е историята на един мъж и една жена, млада съвременна двойка, които търсят път един към друг, между потребността от любов и кризата на цивилизованото съзнание. Оказва се, че това е проблем. Пиесата е написана от британски автор, а историята и случващото се между двамата са много характерни за едно развито общество. Те са типични представители на може би по-ниската средна класа – образовани с духовни интереси, с каузи, социално ангажирани и активни. Проблемите на съвременното общество имат най-силна рефлексия точно върху такива хора. Те осъзнават добре каква е цената на цивилизацията, каква цена плащат на обществото, в което живеем. И това тревожи тяхното съзнание и предизвиква различни кризи както в житейския им път, така и в междуличностните отношения. А те трябва да се преборят. Но преди всичко – те са хора.
- Какво послание отрихте Вие в „Дъх“?
- В основата си това е една любовна история. Във всяка любовна история зрителят се интересува най-вече от това дали любовта ще възтържествува и ще се възкреси ли хармонията в отношенията. Конкретно любовта между тези герои става възможна тогава, когато те надмогнат личните си страхове. И в реалния живот много обърквания и кризи тръгват от това, че ние не успяваме да се справим със страховете си.
- Предстои да видим много интимен, но и не съвсем традиционен спектакъл?
- Една от особеностите на нашето представление е, че игралното пространство е квадратно и от четирите страни е оградено с публика. Завеси няма. Адски оголен е подобен тип театър. Дори зрителят не може да бъде анонимен. Зрителите седят един срещу друг и се гледат, освен че гледат актьорите. Не са скрити в тъмния салон, както в конвенционалния театър.
Много бих се радвал да оставим някои неща и да изненадат публиката. Понякога е добре това, което се случва на сцената, дори да шокира зрителя. Защото в някои случаи точно шокът измества гледната точка и предизвиква. Като цяло ние, хората, сме доста консервативни. Малцина са тези, които лесно и бързо излизат от зоната си на комфорт. Което, разбира се, е естествено заради инстинкта за самосъхранение. Поради тази причина обаче сме по-склонни да се втвърдяваме в убежденията и гледните си точки, отколкото да ги разчупваме. Затова смятам, че е полезно хората да бъдат изненадвани от време на време, а ако е необходимо - и шокирани, разбира се, в рамките на безопасното. За да се получава това изместване на гледната точка. Шокът би могъл да бъде здравословен.
- Пунктуацията, използвана от автора на пиесата, също е необичайна.
- Да, в оригинала пунктуацията не се съобразява с граматическите норми. Има много реплики, които завършват без точка. В тази пиеса Дънкан Макмилан използва пунктуацията, за да индикира драматични моменти, случващи се в диалога. Например – когато имаме изречение без точка, това означава, че единият персонаж прекъсва другия и не му дава възможност да си изкаже мисълта. Друг път пунктуацията издава, че персонажът си поема дъх или се замисля и т. н. Разбира се, това е отразено в начина на игра на актьорите.
Любопитно е, че Шекспир и неговите съвременници са използвали точно този подход, когато са разписвали своите пиеси. Това обаче не е отразено в българските преводи – те са граматически правилни. (Тодор Димитров е поставял два пъти Шекспировия „Хамлет“ в Паталеница - бел. авт.) Това е една много стара традиция в английския театър и Дънкан Макмилан, макар да е наш съвременник, е прибягнал до нея. И точно този подход към диалога го прави адски реалистичен. Докато слушате двамата герои, имате чувството, че това са двама души в една стая със скрита камера, за която те не знаят.
Ето какво написа за представлението пък Иванка Курвоазие – популярен виртуозен образ, автор на книги: „Има в живота един момент, когато докосваш някой за последен път. И не знаеш, че това е така. И после минават години и се оказва, че не е така и имаш друг шанс. И пак си толкова несигурен, колкото си бил и преди. И после минават още години, пълни със смях и страст, и скандали, и циркове, и нежност. Има един момент, след който вече думите не значат почти нищо и най-голяма сила и достойнство има в мълчанието. Има един момент, в който светлината на сцената на живота започва да угасва бавно и неумолимо и оставаш сам. И тогава започваш да разговаряш в ума си с един определен човек, който вече си е отишъл. И го няма. И след всички думи не знаеш дали си успял да кажеш най-важното. Отидете да гледате „Дъх“ на режисьора Тодор Димитров с блестящите Петър Дочев и Ирмена Чичикова."
Мария ДЪБОВА
