Те нямат никаква подготовка за реалния свят - няма я и държавата, обяснява инициативата си психологът
ПАЗАРДЖИК. Георги Млеканов е млад мъж с благородна инициатива - приобщаване, социализация и реализация на трудовия пазар на децата, които излизат от институциите за сираци и изоставени деца. Вече има съратници, които му помагат, има и младежи, които са обнадеждени от протегнатата ръка.
„Проблемът там е, че след като навършат пълнолетие имат една година в защитено жилище, в която година да си намерят работа и да си намерят квартира. Дотук всичко е много хубаво, лошото е, че в тези домове те не са изградили почти никакви умения, които да им помогнат излизайки в реалния свят. Те не могат да си направят CV, не знаят как и къде да кандидатстват за работа, не могат да бюджетират парите си, като цяло са абсолютно неподготвени и излизайки по този начин, какво можем ние като общество да очакваме от тях?”, разперва ръце Млеканов.
По професия е организационен психолог, занимава се с обучение и развитие на персонала, а понастоящем е HR мениджър („Човешки ресурси) в Мебелна фабрика „Колорадо”.
Какво е неговото решение?
„Аз не мога да променя системата и затова реших да направя нещо, което е във възможностите ми. Направих една фейсбук група - „Аз участвам, Аз съм тук”, където да събера момчета и момичета, на които им предстои да заживеят в реалността и да им помагам. Помощта ще включва обучение за това, как да си направят CV, как и къде могат да кандидатстват за работа, как да се подготвят за интервю, освен това пряко ще се ангажирам и с намиране на работа и именно това е причината да оглася това си начинание.
Апелът ми е към всеки, който може да предложи работа за тези младежи
Но не само това - трябва да има желанието и търпението към тях, за да поемат те по правилния път, защото знаем, другият е много по-лесно достъпен”, казва Георги.
За пръв път се замислил по тревожната тема преди 6-7 години, когато работел в „Биовет”.
„Периодично идваше едно малко дете, 4-5 клас, с едни сладки бузи… Постоянно носеше болнични на майка си.
В един момент жената почина и се оказа, че няма кой да го гледа
И го дадоха в дома в Брацигово. С колежка ходихме да го видим. И оттогава започнах да се замислям, аджеба, какво става с тези деца след като излязат от домовете, центровете и институциите? Тогавашната директорка в Брацигово, г-жа Найденова, беше направила на децата салон за красота, но реално държавата не подготвя тези деца за живота. Хвърлят ги в дълбоката вода без да могат да плуват. Още тогава това ме удиви –
директорите нямат регистър на тези деца, никой не следи какво се случва с тях
по-късно, как се развиват. Ако ги потърсиш, не можеш да ги откриеш. Ако нещо лошо се случи с тях, няма кой да подаде сигнал в полицията, защото обикновено нямат близки. И като специалист „Човешки ресурси” се сетих за тези хора. Ходих и в приюта за бездомни, свързах се с Дневен център в Пазарджик – едно тяхно дете ще започне работа при нас в „Колорадо” през лятото – сега учи. В групата във фейсбук са 5-6 младежи, но ще търсим и още, за да бъдат на едно място, да създадем и виртуална общност, в която децата да се поддържат,
да виждат добрите примери и да ги следват
Сега търся работодатели, ще ида на място при всеки, за да видя имат ли нужда от служители и от какви точно служители”.
Миналата седмица Георги завел 23-годишно момче от приюта за бездомни в акумулаторния завод „Елхим-Искра”.
„Баща му почива, майка му го изхвърля на улицата, то е в огромна депресия сега. Питам го – какво искаш, той казва, че има едно въже под един мост и той иска да отиде под моста и… Брутални неща са това.
А момчето много хубаво рисува и е мечтало да прави татуировки…
Питат ме дали имам изгода от това. Разбира се, че имам – ако успея да помогна дори на едно от тези деца, ще съм щастлив и удовлетворен, а това е изгодно за моето ментално състояние.
От бъдещите работодатели, с които ще свържа новите ми приятели, аз не искам нищо за мен
Искам само да съумеят да социализират младежите и да им дадат шанс, казва Георги.
Предстоят му срещи не само с работодатели, но и с представители на социални институции.
Очаквайте продължение по темата.
„Знаме”
Със съкращения. Цялата статия - в книжния ни брой.
