РАКИТОВО. На 02.02.2023 г. във ВУИ „Ангел Узунов“ се проведе традиционната среща на момчетата от училището с доброволци от Фондация „Светлина на Балканите. Тъй като членовете на Фондацията са претоварени с много пътувания около Коледа решават да посетят момчетата от Ракитово след началото на новата година, за да разполагат с достатъчно време. Запазени са и подаръци за всички деца. Посещението им е приятна изненада за всички. Но не е изненада желанието на доброволците да споделят искрената си вяра в доброто у човека и своя личен опит.
Всички доброволци от Фондацията имат своята професия, своя личен живот. Стефан Атанасов идва за трети път във ВУИ – Ракитово. Той има онлайн магазин, свири на китара и на тромпет. При това идване акомпанира на китара госпълите, които пеят групата доброволци. Стефан е човекът, който се опитва да обясни на момчетата от училището същността на непорочното зачатие на Исус. Странното е, че по някаква причина децата сякаш наистина възприемат тази толкова метафизична идея. А по принцип те трудно приемат абстрактни понятия. Този извод прозира през адекватните отговори на децата на въпроси за обратна връзка от лектора към тях. Особено точно реагира Златомир от VII клас.
Дълбоко личен опит споделя Румяна Кирова. Завършила богословие, но минала през превратностите на натрупване на първоначален капитал в първите години на демократичния преход в България, срещала се със смъртта и оцеляла като по чудо. Румяна разказва живота си като сюжет от роман. Момчетата я приемат като близка, минала по техния път и успяла. Тя ги убеждава, че е успяла, защото повярвала в доброто и се променила. И те могат да се променят. Румяна идва в училището за трети път. Сега с нея е нейният приятел Питър Преер, нигериец, който от 32 години живее в Италия. Питър отскоро е в България и Ракитово сигурно е едно от първите му посещения в провинцията. Той е фотографът на групата.
Гергана Михайлова води със себе си дъщеричката си Марайя, само на две и половина годинки. Детето се държи толкова непринудено, че момчетата, гледайки го, мислено се пренасят у дома си, с близките. Много от тях имат в къщи малки братчета и сестричета.
Иван Байрактар е бесарабски българин, емигрант от Украйна, подгонен от войната там.
Всяко дете от училището получава подарък, който е приготвен предварително. Повечето от подаръците идват от Германия и са приготвени и изпратени от германски деца. Играчки, шоколад, дрехи. Някои от момчетата от интерната получават като подарък и списания от Фондацията: списание „Пътечка“ – за деца и списание „Прозорец“ – за възрастни. Доброволците подаряват и специално издание на Библията. Тази Библия е одобрена от Светия Синод на Българската православна църква на заседание през 2003 година.
Официалната среща приключва, но гостите дълго още говорят с децата. И на децата им е приятно. Могат да питат за всичко, могат да мечтаят за чудо, което да промени живота им. Наблюдавайки ги, техните учители ги подкрепят и разбират, но знаят, че чудеса се случват тогава, когато човек вярва в нещо, но и полага достатъчно усилия за постигането му.
Свилен ТОПЧИЕВ
