Професията си на урбанист избрах покрай рисуването, признава Белин Моллов
БРАЦИГОВО. Изложба на стари брациговски къщи краси зала в сградата на читалище „Васил Петлешков“, по-известна като Културен дом. Автор на картините е арх. Белин Моллов от Камарата на архитектите в София. В практиката си е урбанист – специалист по градско планиране, но сградите, ансамблите и паметниците го вдъхновили да вземе четката. Поводът за художественото събитие е 130-годишнината от обявяването на Брацигово за град през 1892 г. Празникът бе честван на 17 декември 2022 г. Арх. Моллов, който е родом от Русе, бе специален гост на случващото се през този ден.
Той призна за незабравимото си преживяване на гордост и обич към малкия град, далеч от столицата. Архитектът вярва, че
показаните емблематични възрожденски сгради, дело на брациговските майстори-строители,
докосват емоционално жителите и гостите на Брацигово. С цялата си красота греят църквата „Свети Йоан Предтеча“ и нейната изключителна камбанария, родната къща на Васил Петлешков и дареното от него старо читалище, Попсоколовата къща, Гюлеметовата къща и други. Две творби – на Поповата къща и на читалище „Васил Петлешков“ (Културен дом) архитект Моллов дари на Общината с благодарност, че бе част от честването на забележителната годишнина.
Как картините му стигнаха до Брацигово?
„Благодаря на колежката арх. Десислава Димитрова за идеята да открие изложба на стари къщи. Арх. Димитрова ръководи проекта на Камарата за създаване на Образователен център за архитектурно-строителна реставрация в сградата на бившия Строителен техникум“, пояснява художникът пред наша репортерка. „Центърът ще възроди традициите на Брациговската архитектурна школа, с която ни запозна още като студенти преподавателят проф. арх. Пейо Бербенлиев. Той, заедно с брациговеца Владимир Партъчев, издават книгата „Брациговските майстори-строители“. По негова идея в Поповата къща е уредена архитектурна изложба за школата и нейните майстори. Тя е място, събрало знанието и богатството на възрожденската архитектура, градена повече от две столетия назад. Майсторите-дюлгери са оставили къщи, църкви, манастири, дюкяни, градски кули, мостове у нас и в Османската империя.
Сградите са внушителни, здраво построени, с много светлина и свобода
Майсторите са на „Ти“ със златното сечение, техниката на каменната зидария, ренесансовия и бароковия стил.
Всеизвестно сред нашите среди е, че големият Кольо Фичето е учил занаята при брациговските майстори. В практиката си той винаги е подчертавал, че те за него са били пример за съвършенство. През 2021 г. се навършиха 222 години от рождението на майстора. Роден е през 1800 г.“
На въпроса как вижда архитектурата на възрожденските сгради в града, художникът-архитект се усмихва.
„Тя е отражение на стила на строители на Брациговската архитектурна школа. В градежа се забелязват средиземноморски мотиви, както и характерни за Европа стилове. Ярък пример за това е камбанарията на храм „Свети Йоан Предтеча“. Попсоколовата къща е образец на възрожденска архитектура, сполучливо адаптирана днес за къща за гости.
Атмосферата в нея е истинско пътуване към времето назад
и едновременно с това се усеща комфортът на посетителите. Всяка сграда носи особен привкус на нещо ценно и неповторимо.
Арх. Моллов не крие, че е избрал архитектурата покрай рисуването.
„На младини се увличах по стенописите, които красяха стените на студентската ми квартира. Рисувам пейзажи, натюрморти, портрети и други интересни неща, които ме заобикалят. Най-близка до моето амплоа се оказа старата архитектура, нейните история и предназначение.
Под всяка моя картина стои кратък описателен текст
за това кога обектът е създаден, кои са авторите, кой го е дарил и чия собственост е той сега. Както и какви събития са белязали неговия живот, какво се е случвало по тези места и как се е възприемала функцията на постройките. Защото е изключително важно старите сгради – паметници на културата да пазят автентичността си, но да не пустеят, а да им се вдъхва нов живот, какъвто пример посочих с Попсоколовата къща“, казва майсторът, който в предишни периоди рисувал с маслени бои, а сега използва акварелни.
„Акварелите ясно очертават детайлите, характерни за архитектурата на сградите.
Картините ми са доста документални,
като се придържам към духа на времето на създаването им. Това предизвиква интереса на посетителите и радостта им да ги видят“, пояснява художникът. Негови изложби има у нас и по света, а една от тях е посветена на европейските столици в годината на приемането на България в Европейския съюз през 2007 г. Интерес представлява и експозицията, съпоставяща столиците на Хърватия и България – Загреб и София.
Сега му предстоят няколко архитектурни изложби в Севлиево, Ловеч, Копривщица и Вършец.
„Във Вършец експозицията ще бъде
посветена на уникалните минерални извори, чийто постройки не се използват пълноценно
Някои от тях се нуждаят от обновяване, както и сградата на минералния извор в Брацигово. С темата искам да популяризирам значимостта на лековитата минерална вода, с която България се нарежда на второ място в света след Исландия… Предстои ми и пътуване в някои общини у нас за издирването на стари сгради, които да превърна в картини. Познавам забележителни постройки в Пазарджик...“
На въпроса да очакваме ли нова изложба в Брацигово, той спонтанно отговаря: „О, да! В града има още много архитектурна история, която може да се види и нарисува. Един ден с удоволствие ще се върна с изложба тук.“
Арх. Белин Теохаров Моллов има повече от 50 годишен опит в областта на устройственото планиране и градското развитие. Роден е на 23 октомври 1946 г. в Русе. Работил е 20 години в “Софпроект”. Участвал е в работата по устройствени планове на градове в Алжир, Виетнам, Либия и Мозамбик. Бил е директор на Генералния план на София от 1986 до 1990г. След 1990 г. е общински съветник в Столичната община, заместник министър на МРРБ, съпредседател на преговорната позиция „Регионална политика“ по договора за присъединяване на България към ЕС, съветник на министъра на РРБ. Специализирал е в „Даунинг Колидж“ в Кембридж, Университета на Южна Каролина, Korea International Cooperation Agency (KOICA) – Сеул; Европейския институт по публична администрация в Маастрихт и др.
Има десетки художествени изложби в България и чужбина.
Пенка МИХАЙЛОВА

