Във ВУИ “Ангел Узунов” - Ракитово се поддържа многогодишна традиция за почит към паметта за Апостола на Свободата Левски. Момчетата в интерната непрекъснато се сменят. Някои си отиват, идват нови. Повечето от тях месеци не са влизали в класна стая. Имат нужда от пример за подражание. Какъв по-добър пример може да бъде намерен от образа на Васил Левски - смел, атлетичен, весел и в най-трудните моменти, честен, готов да помогне на другар в беда, уважаващ всеки, независимо от етнос и религия. Сред качествата на Апостола особено се откроява неговата свободолюбивост.
За момчетата от интерната свободата е особено чувствителна тема. Те искат да разберат от къде идва уважението и любовта на всички към един човек, който е свободолюбив също като тях. Понякога нарушава правилата също като тях. Скита се от селище в селище, което правят някои от тях. Чувстват, че неговия буен нрав много прилича на техния. И след всичко това него всички го харесват и обичат, а тях обществото ги отхвърля.
Отговор на тези спонтанно възникващи въпроси дават всички педагози от училището. Отговор дават и служителите, изхождайки от чисто човешка гледна точка. Учителят по история Китен Кюлюмов с часове може да говори за делата и идеите на Левски. При подготовката на стихчетата за ежегодния рецитал социалният работник г-жа Гери се стреми да намери и съчетае тези от тях, които пасват на момчетата. В процеса на подготовката г-жа Гери и учителят Свилен Топчиев отново и отново поясняват смисъла на всяка дума. Понякога поправят произношението на трудните за децата думи.
Групата за тазгодишния рецитал на 16.02.2023 г. е от осем ученика: Стефан Калчев - VIII клас, Златомир Николов - VII клас, Райко Рамадан - ХI клас, Иван Тодоров - VII клас, Митко Иванов - VIII клас, Андриян Рачев - IХ клас, Ивайло Ценов - IХ клас, Румен Тодорков - VIII клас. От тях само Стефан и Румен са излизали пред публика в Ракитово. Другите момчета за първи път излизат на сцена и говорят пред микрофон.
Никой от момчетата от ВУИ не е излизал на сцената в голямата зала на Читалище “Будилник 1898” - Ракитово. Тържествата за Левски винаги са били пред читалището или в камерната зала. Да направиш успешен дебют на голямата сцена пред около 300 зрители си е равно на подвиг. Момчетата от интерната го правят и получават мигновено най-голямата награда - бурните аплодисменти на публиката. От вълнение повечето от тях, слизайки от сцената в салона треперят и гледат невярващо с широко отворени очи. Те са преживели нещо, което не може да се сравни с нищо друго в техния живот.
Свилен ТОПЧИЕВ
