Тъжно е, че младите все повече не зачитат брака, казва Лили Доганова
ПЕЩЕРА. В Деня на виното и любовта – 14 февруари, традиционна празнична вечер събра юбиляри на златна сватба. Сред щастливците са и семейство Лили и Румен Доганови, които чукнаха 50 години съвместен живот.
Лили е пещерска снаха, родена в септемврийското село Варвара. След гимназия „Иван Аксаков“ в Пазарджик, завършва „Агрономство“ в тогавашния Висш селскостопански институт в Пловдив. Работи в аграрно-промишлените комплекси в Пещера и Пазарджик, а по-късно – в местния Младежки дом и в общинската администрация. Съпругът й Румен Доганов е възпитаник на тогавашния Механотехникум в Пазарджик. Трудовата му дейност започва в „Биовет“ и продължава в предприятието „Електроснабдяване“ до пенсионирането му.
Какви емоции
е оставила у Лили срещата със златните сватбари?
„Прекрасно преживяване, което ще се помни цял живот – казва тя. Приветствам инициативата на Общината и на читалище „Развитие-1873“ за вниманието и съпричастността им към семействата, закръглили 50 години семеен живот. Всички се познаваме и помним дните, в които сключихме в Общината граждански бракове. Имах честта и удоволствие да поздравя присъстващите и да им пожелая здраве и дълъг семеен живот. Годините ще се нижат неусетно и дай Боже да сме заедно с любимия човек за нас.
С любовта на живота си Румен се запознали още като ученици
Беше първо ученическа любов - започна през 1965 г. като ученици в Пазарджик. Двамата заедно отпразнувахме баловете си. Връзката ни продължи с писма на първокурсничка в Селскостопанския институт в Пловдив и войник в поделение в Смолян. След завършването на висшето си образование, на 20 май 1973 г. в Пещера вдигнахме сватба с традиционните за онова време български обичаи. От този ден вече 50 години живея в моето второ родно място. Отгледахме две деца – син Йордан и дъщеря Десислава. Радваме се на трима внука – Десислава, Александър и Георги. Затова и специално искам да благодаря на моята свекърва за помощта й децата да пораснат.
Какво е научила от брака през този половин век?
„Не съм се замисляла за смисъла и за поуката от брака. Знам само едно – радвам се, че той е щастлив и успешен и най-важното, че съществува любовта. Живеем в разбирателство. Не че не сме имали проблеми, но след обсъждането им, винаги търсехме най-доброто решение. Това правило от младите години продължава и досега. Важни за оцеляването на дълготрайните бракове са компромисите. Никой не е безгрешен, но на грешката има и прошка. Хубаво е човек да уважава другия, да осъзнава, че в живота се случват радостни и тъжни неща, за които да е подготвен и да ги посреща с достойнство.
Днес младите търсят и най-малкия незначителен повод бързо да се разделят, без да мислят какво чувстват децата им.
Тъжно е, че все повече двойки не зачитат брака
като форма на взаимен живот – нещо, което крепи връзката между двамата здрава. Всички живеем в неспокоен свят, който дава отпечатък на човешките взаимоотношения. И не само между мъжа и жената. Надяваме се на дългоочакваната промяна за по-добро бъдеще на децата и внуците ни. Не можем да се оплачем от преживените години на съвместен живот. Напротив, доволни сме, че ни има на този свят. Дай Боже пътят ни да продължава. Благодарни сме за грижите на децата ни, които, макар и далече от Пещера (в София и Карнобат), винаги при нужда са до нас. Големите празници ни събират в дома в Пещера.
Празник на квадрат
Не само честването на златна сватба ще има в семейството, издава Лили.
„През май имаме два повода да празнуваме – златната ни сватба и 75-годишнината на съпруга ми. Той е роден през януари 1948 г. Аз съм с една година по-малка. Пожелаваме си много здраве за нас, за юбилярите и за всички хора, защото здравето е живот, а колко дълъг ще е той, само Господ знае. Надяваме се семейният ни път ни да продължи... И все така да се обичаме.“
Пенка МИХАЙЛОВА
