Със застудяването на времето се сетихме, че все пак е зима - сезонът, в който консумираме повече туршии, кисело зеле, свинско месо. Разбира се, и домашно приготвена сланина, каквато напоследък все по-рядко се намира. Слава Богу, например на кооперативния пазар в Пазарджик все още я има в два варианта – класическа осолена сланина и „бекон-сланина”. Цената е по-висока от тази в магазина, но пък вкусът й е друг, а и със сигурност е и по-крехка, и по-полезна. Да, ползите от сланината са налице, но както и при останалите храни, е важно да не се прекалява с нея.
Реабилитацията на сланината
започна още в последните години на миналия век след като бе осъзнато, че тя е „по-малкото зло” от промишлените втвърдени течни растителни мазнини, които се оказаха по-голям враг на сърцето. Впоследствие се оказа, че сланината отново повежда в резултата, защото съдържа немалко от т.нар. „добри мазнини”, които водят до увеличаването на добрия холестерол, който пък дори може да намали лошия холестерол в комбинация с други натурални храни като чесън и праз, каквито неслучайно старите българи използват при яденето на сланина. Най-правилно е сланината да се яде с хляб, най-добре пълнозърнест. Двата продукта в комбинация по-лесно ще се усвоят от организма.
Ползите
Сланината спомага за елиминирането на голяма част от токсините в организма, освен това засилва имунитета, забавя процесите на преждевременно стареене, намалява риска от развитието на рак, регулира нивата на холестерола, спомага за редуциране на телесното тегло.
Според проучвания от последните години, сланината не повишава значително холестерола, както сме свикнали да мислим. Една от любимите храни на българина е добър източник на редица важни витамини като А, В1, В2, В3, В6, В12, D, Е, както и минерали като калий, калций, магнезий, цинк, желязо, фосфор, селен, линолова и линоленова киселини. От сравнително големия брой аминокиселини, които съдържа, повечето от които незаменими, в най-голямо количество са аланин, аргинин, валин, глицин, пролин и треонин. В нея има и органични киселини (аспаргинова и глутаминова киселина), и някои незаменими мастни киселини като палмитинова и олеинова киселина, а освен това висококалоричният продукт съдържа и арахидонова киселина, известна със своята
защитна роля за сърдечно-съдовата система
В различни литературни източници се появиха данни, че сланината съдържа витамин F, който повлиява благоприятно дейността на имунната система и повишава съпротивителните сили на организма. Това от своя страна означава по-малко грипоподобни състояния през зимата.
Богата на минерала селен, консумацията на сланина всъщност води до укрепване на имунната система, поддържане на репродуктивните функции и спомагане доброто здраве на черния дроб.
А пък говорим ли за холестерол в сланината,
трябва да знаем, че тя съдържа в себе си лецитин - фосфолипид, който в съчетание с мастноразтворимите A, D и C витамини, и полиненаситените мастни киселини – намалява нивото на холестерола и води до извеждането му от вече образувалите се холестеринови плаки. Или казано по друг начин, при дневна консумация на 30 мг сланина нивото на холестерол се понижава.
Вкусът е важен
Крехката и ароматна домашна сланина се топи в устата и може да се яде през цялата година. За вкуса е важно с какво е било хранено прасето, затова домашната е за предпочитане, и то от прасе, което не е яло евтини фуражни смески, а разнообразна храна, включително остатъците в кухнята. Сланината трябва да е свежа и снежно бяла – жълта ли е, значи мазнините в нея вървят към разваляне. Мнозина предпочитат гръбната сланина.
„Знаме” /Със съкращения/
Как да я консумираме? Кога е най-добре да я хапваме? Класическо приготвяне в съвременни условия или по старому? Подробности - в книжния ни брой.
