Големият наш поет и преводач днес щеше да е на 80
Ако този рядко талантлив поет и преводач беше жив, на 17 януари. щеше да навърши 80 години. Името му на надарен поет срещах чрез публикуваните му стихове по страниците на в. „Литературен фронт“, чувах да се говори за него, но лично не се познавахме до началото на 90-те години. За пръв път го видях зад щанда на съюзната книжарничка, до писателското кафене на ул. „Ангел Кънчев“ 5, където останах възхитен от изключителното му уважение на колеги и обикновени читатели, насочвайки ги да си купуват от най-стойностните книги, приютили се, наредени по лавиците от грижовния и старателен стопанин. В паметта ми се запечата завинаги
едрият му снажен и внушителен двуметров ръст
Но не във впечатляващата му физика беше обаянието му, той поразяваше околните преди всичко с неподкупната си скромност, интелигентност и уважение към хората.
Сетне го виждах по време на събрания и други срещи, литературни събития в София. Един ден се престраших, макар и плахо, и го заговорих. А пък той това и чакал, здрависа ме сърдечно и сложихме началото на нашето запознанство. Двамата изведнъж почувствахме, че много неща ни свързват. Започнахме да си уговаряме срещи в новото писателско кафене на ул. „Шести септември“ 35. Усетих интереса му, че се сприятелява със секретаря на писателското дружество и клуба на дейците на културата в Пазарджик. Зачестиха телефонните ни разговори и срещите в София, засили се интереса му към литературния живот на нашия град. Не закъсня любезната му покана да сътруднича на „Везни“, където видяха бял свят някои мои очерци.
Интересът му към Пазарджик все повече растеше,
помагаше на наши автори и те често го търсеха по телефона или го навестяваха в редакцията на “Везни“ – списанието, чиито страници приемаха техни творби. В тази насока едва ли ще забравят неговата топла десница Никола Иванов, Костадин Пампов и други публикували там свои рецензии, очерци и разкази.
Така се стигна до първото му творческо гостуване в нашия град на 20 ноември 2008 г. Зала „Устрем“ на Младежкия дом беше оживена и посрещна одухотворена
усмихнатия сърдечен гост от столицата
Бях се запознал с неговата нова стихосбирка „Сираци на вечността“, подготвих прилична рецензия и организирах нейното премиерно представяне в Града на Константин Величков. Гостът, развълнуван от ласкавото благоразположение на залата, разказа доста интригуващи моменти от житейското си и творческо битие. Но на аудиторията особено много допаднаха стихотворенията му, които възпламениха присъстващите. Не по-малко вълнение предизвикаха и разсъжденията му върху психологическия облик на днешния ден.
„Защо е тоя хлад в човека? Птиците не могат да живеят без хора, ние днес живеем в ужасяваща студенина...“
Освен със силни свои стихове Андрей грабна публиката и с емоционалния си рецитал от свои поетични преводи на съвременни руски автори.
Това първо творческо посещение на поета му спечели нови десетки почитатели приятели от Пазарджишкия край. И, разбира се, обект на подобаващо внимание бе юбилейната му стихосбирка „Сираци на вечността“, посветена на 60-годишнината му. В това заглавие наистина усещаме завладяващо неспокойния му вечно търсещ креативен дух.
Кой е Андрей Андреев?
Роден е на 17 януари 1943 г. в голямото за времето си село Раковица, Кулска околия. Не трябва да се забравя, че това село, близко до сръбската граница, е родно място също така на Андрей Гуляшки и на проф. Андрей Пантев. Завършва гимназия в Кула. В родното място работи като библиотекар в местното читалище, после в историческия музей „Баба Вида“ във Видин. Там през 1962 г. публикува в окръжния вестник “Червено знаме“ и първото си стихотворение „Старият бивак“. Скоро негови стихове ще се появят и във вестниците „Пулс“, „Литературен фронт“, списанията „Пламък“, „Септември“... През 1971 г. се появява дебютната си поетична книга „Неделя“. Записва да учи филология във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“, а през 1972 г. отива в Московския литературен институт „Максим Горки“. Завръщайки се в родината през 1977 г., той е в градивния ни литературен кипеж. Отначало се заема за съживяване на литературния живот във Видин, по-късно ще го видим в редакциите на списанията „Факел“ и „Отечество“, главен секретар на СБП и главен редактор на сп. „Везни“. Паралелно с къртовската си редакторска дейност, Андрей Андреев публикува нови силно въздействащи творби – „И посрещнете щъркелите“ /1977/, „Долина“/1984/, „Нощ през август“/1988, „Докато трае утринният хлад“/1995/, „Листо от общото дърво“/1999/, „Пътьом“/2000/… За да стигнем до последната му поетична книга „Този край на света“/2016/.
Продрум ДИМОВ /Със съкращения/
За поезията на Андрей Андреев, за отношението на критиката към него, за оцеляването му в годините на прехода и за последните му дни четете само в книжния ни брой.
