Регионалното развитие на България остава много неравномерно, а възстановяването от КОВИД-кризата през 2021 г. пренарежда класирането, особено сред най-слабо развитие области. До този извод достигат анализаторите от Института за пазарна икономика (ИПИ), позовавайки се на публикуваните данни за брутния вътрешен продукт на областно ниво от Националния статистически институт (НСИ) за 2021 г.
Икономиката на столицата остава най-голямата сред областите в страната, като формира 43% от общия размер на произведения БВП в България, на фона на 7,4% в Пловдив и 6% във Варна. Най-малки пък остават икономиките на Видин, Силистра и Смолян.
В номинално изражение, БВП на София надхвърля 59 милиарда лева, а Пловдив е единствената друга област с БВП над 10 милиард лева, въпреки че в близко бъдеще и Варна вероятно ще се включи в тази група.
В Пазарджишка област той е близо 3 милиарда,
близо е до този в Плевен, Велико Търново и Враца.
Няма особени изненади и в лидерите в класирането по БВП на човек от населението. И тук в челото е столицата с над 45 хиляди лева на човек, следвана от Стара Загора с 20 хиляди лева/човек и София (област) с 19 хиляди лева/човек.
В Пазарджишка област БВП на човек достига 11 хиляди и 700 лева. За съжаление, по този показател сме във втората половина на националната подредба. След нас са само областите Кюстендил, Видин, Перник, Сливен, Силистра и Хасково. Добрата новина е, че при нас БВП на човек през 2020 г., в разгара на КОВИД-кризата, е бил по-нисък – 10 хиляди 995 лева. Но така е навсякъде другаде.
В страната през 2021 г. е особено видимо влиянието на
енергетиката,
която в благоприятната международна конюнктура отчита значителен растеж и така тласка нагоре равнищата на икономическо развитие на Стара Загора и Враца - процес който продължава и през 2022 г.
По-интересно е обаче разпределението на областите с най-ниско ниво на икономическо развитие, при които различната степен на възстановяване от КОВИД-кризата води до значително пренареждане. Област Видин, която в продължение на десетилетие беше най-слабо развитата област, според размер на БВП на човек от населението вече изпреварва Хасково, Силистра, Сливен и Перник. На практика обаче разликите са много малки, така че няма да е изненада следващите години да донесат нови пренареждания. Трябва да се има предвид и, че представените тук данни все още не ползват преброяването на населението – а отчетеното според него допълнително свиване на населението, особено в някои области, ще доведе до корекция нагоре в средното ниво на БВП, отнесено към броя жители, посочват от ИПИ.
И допълват, че за разлика от кризисната 2020 г., през 2021 г.
няма нито една област, която да не отчита икономически растеж
Той обаче също е много неравен – докато София добавя 6,3 хиляди лева БВП на човек от населението, то Хасково и Кърджали растат с по едва 600 лева/човек. В нашата област разликата също е малка – от 10 хиляди 995 лева на 11 хиляди и 700 лева, както става ясно по-горе.
Сред областите с най-бързо възстановяване е и Бургас, която добавя 4,4 хиляди лева на човек, но при нея сривът на туризма през 2020 г. „изтри“ години икономическо развитие, и възстановяването му ще отнеме повече от година.
Брутният вътрешен продукт в никакъв случай не е единственият индикатор, който може да се използва за измерване и анализ на развитието на областно ниво. Ясно обаче показва успешните модели на стопанско развитие – бурният растеж на услугите на столицата, енергийните центрове Стара Загора и Враца, наситените с промишлени предприятия икономики на София (област), Габрово и Пловдив.
(Зн)
