Наричат я с умиление „нашата стройна грандиозна красавица”
Десетметрова сурвачка извиси ръст почти до покрива на читалището в Черногорово навръх Коледа. Малки и големи не спират да се снимат с нея. На местните тя носи гордост и радост, а у гостите на селото буди почуда и въодушевление. Най-голямо обаче е вълнението на хората, чиято „рожба“ е гигантската сурвачка. С умиление те я наричат „нашата стройна грандиозна красавица“.
Идеята е на Лидия Кръстева, начален учител в НУ „Кирил и Методий“ в Черногорово. Осъществява е с помощта на своите ученици от 4 клас, както и на колеги от училището.
- Всеки народ се съхранява, като запазва своя език и народните си традиции. А сурвакането една красива българска традиция - дълбоко вярва г-жа Кръстева. Ето какво още сподели тя пред „Знаме“:
- Най-напред се запознахме с предисторията на сурвачката. Децата сами търсиха данните и откриха наистина интересни - че сурвачката датира от 2600 г. пр. Хр., че
на външен вид много наподобява на жезъла на един тракийски бог,
че „сур“ означава „светъл“, „слънчев“ и т. н. Така че сурвачката е сакрален, божествен предмет. Тя е един от символите на нашата идентичност, на принадлежността ни към българската общност. Сурвакането сплотява хората.
В изработването на сурвачката в Черногорово с желание и ентусиазъм се включват малки и големи. С гумените си ботуши бабата на Дария Пиронкова обикаляла близка местност за дрян. Дрян донесли в училището и други родители. Децата пък осигурили кравайчета, пуканките, памука, орехите, сухите чушки и царевицата за украсата.
- Исках да заразя, колкото е възможно, повече хора с нашето начинание. Макар и за кратко, исках те
да се занимават с нещо хубаво, с нещо смислено
– вълнува се преподавателката. - И мисля, че успях. В продължение на месец в повечето домове в Черногорово и Овчеполци, откъдето също имаме ученици, се е говорило за сурвачката и за обичаите на народа ни. Децата са разказвали какво са научили и какво правят в момента, близките им са допълвали тези знания, а най-вероятно са се връщали и в спомените си. Хората са се гордеели, че са българи. Точно това ни липсва понякога. Всички сме българи до мозъка на костите.
За работата по конструкцията Лидия Кръстева разкри:
- Първоначално очертах с тебешир сурвачката върху цимента в училищния двор. Няколко деца повториха контурите с блажна боя. По тях огънах чупещите тръби, от които сглобихме конструкцията. Общият работник Тодор Папазов направи заварките. Използвахме още картон, тиксо и найлон, за да я предпазим от евентуалните дъждове. След това обвихме всичко с памук, а по средата украсата е в цветовете на българското знаме – бяло, зелено, червено.
Децата много помагаха на всички етапи. Голяма е заслуга им за много от детайлите. Даваха дори идеи кое как да се направи, когато ние се затруднявахме. Трудът и ентусиазмът им наистина заслужават похвала. Още повече, че младите имат огромна нужда да са ангажирани с нещо смислено. И искрено ликуват, виждайки резултат, който им харесва и за който, знаят, че са допринесли.
Чувстват се значими, чувстват се полезни, гордеят се.
Гордеят се и останалите жители на Черногорово. Поставянето на сурвачката пред читалището на централния площад се превърнало в истински празник. Помагал дори кметът Димитър Вринчев. Не минало, разбира се, без песни и танци.
- Благодаря на всички, осъществили този проект, с който продължаваме да утвърждаваме народните традиции дошли от вековете – казва в заключение директорката. - Щастлива съм, че в училището, което ръководя, успяваме да съхраняваме българските традиции, дошли от вековете, да ги предаваме на нашите ученици и така заедно учители и деца да горим за опазване на българската духовност и култура. Благодаря на кмета на селото, на читалищното настоятелство и на всички, сурвачката да я има и да радва жителите и гостите на село Черногорово!
Плановете са тя да бъде запазена, а догодина да е с още по-пищна украса и още по-впечатляваща. А защо не да се превърне и в традиция в Черногорово.
Мария ДЪБОВА
