ИВАЙЛО. Четвъртокласничката Наташа написа писмо до Дядо Коледа с молба да помогне на болното й братче да оздравее и проходи. Служителка на „Български пощи“ се просълзила и не поискала пари за пощенската услуга от учителката Мима Бесалева. От училището публикували трогателната молба на своята възпитаничка в социалните мрежи, а написаното докосва сърцата на много хора.
16-годишното момче страда от мускулна дистрофия и лечението му трябва да продължи. Семейството му вярва, че в банковата сметка ще постъпи необходимата сума за лечението. А тя е:
Общинска банка
IBAN BG53 SOMB 9130 1062 7929 01
BIC SOMBBGSF
Титуляр: Киро Иванов Илиев
Ето какво казаха загрижените за здравето на Кирчо:
Снежана Шекерова, кметица на Ивайло:
- Вярвам, че добри хора ще подадат ръка на Кирчо да оздравее. Познавам семейството му – трудолюбиви и загрижени за децата си хора. На големите християнски празници българите отваряме сърцата си. Както стана при изгорялата къща в нашето село. Кметството също ще предостави средства за лечението на момчето. Надяваме се на помощта и на общината. Защото по Коледа стават чудеса.
Ивана Пепечкова, директорка на ОУ „Св., Св. Кирил и Методий“:
- Кирчо учеше в нашето училище, но от няколко години не го посещава заради усложняване на заболяването. Той е в инвалидна количка. Родителите му Ваня и Асен Илиеви обгрижват момчето и не могат да се трудят. Кирчо се е лекувал във Франция, Испания и Турция, досега все със средства на работещите в чужбина баби и дядовци и на добри хора от селото. В турската клиника предстои четвъртата процедура за вливане на стволови клетки – трябват 8000 евро. Надяваме се да съберем парите чрез дарения. В сметката до вторник са постъпили 1500 лева. Средства постъпват и в дарителската кутия в читалището по време на юбилейния концерт във вторник. В проявата участва и сестричката на Кирчо. Лечението досега дава резултати. Надяваме се то да продължи с помощта на добри хора. Бащата води всеки ден детето на рехабилитация в МБАЛ-Пазарджик.”
Бащата Асен Илиев:
„Кирчо се чувства по-добре. Движи си ръцете и по-малко – и краката…”
„Кирчо не се оплаква, въпреки болката, болниците и всички ежедневни процедури, пише в писмото си до Дядо Коледа Наташа. Ходи всеки ден при един много добър батко на рехабилитация. Казва се Митко. Той е много грижовен към него... Мама и татко също са много добри хора. Преди години, татко намери голяма сума пари и ги върна в полицията, въпреки че събираме за батко. Ние вярваме, че ако сме добри, добрината ще се върне при нас. Дядо Коледа, ако можеш да сбъднеш нашата мечта, ние ще бъдем най-щастливите хора на този свят.“
Пенка МИХАЙЛОВA
