У нас има много малки диамантчета, които сцената очаква
От 2 до 4 декември в Младежкия дом се проведе Музикална академия „Нота по нота“, финансирана от Община Пазарджик. Талантливите изпълнители минаха през три последователни тура, пяха в концерти, участваха в мастър класовете на Мая Райкова, Етиен Леви и Борис Тасков, както и в ателието по сценично поведение с Мила Роберт.
В конкурсната програма конкуренцията тази година беше изключително голяма. За призовете се бориха индивидуални изпълнители, вокални школи и студии от Пловдив, Панагюрище, Мездра, Сливен, София, Стара Загора и Пазарджик.
Кои са лауреатите на различните награди, може да прочетете на сайта на „Знаме“. А наш екип поговори с Надежда Ковачева от Панагюрище, на която бе присъдено званието „Абсолютен Фаворит“ и получи златна статуетка и парична премия.
За семейството си Надежда казва, че е интернационално. Майка й е от Мароко, българин е баща й. Свири на пиано и укулеле. Освен към музиката, има афинитет и към модата. Интересува се от различни видове изкуства. В момента е единайсетокласничка в СУ „Нешо Бончев“, а историята е любимият й предмет, защото „обичам да разбирам как започват, как продължават и как приключват нещата“. Определя се като „изключителен екстроверт, който не може да живее без обкръжение на много хора“. За себе си казва още: „Много съм чувствитилна, което понякога ми изиграва лоша шега, но предпочитам да избирам със сърце, а не с разум. Сърцето винаги ти казва най-правилното решение.“
Ето пък как отговори на въпросите след конкурса:
- Как се почувства, когато чу, че ти си голямата победителка в „Нота по нота”?
- Изпитах изключително щастие. Това е конкурс, на който се явявам от ранна детска възраст и наистина, когато толкова много години подред си се борил и накрая постигнеш това, за което си мечтал, е най-хубаво.
- Харесаха ли ти конкурсът, организацията, изпълненията на останалите участници?
- Много ми харесва, че „Нота по нота“ има обучителен и състезателен характер. Това е един хипотетичен форум, на който се създават много нови приятелства. Организаторите бяха много всеотдайни и загрижени за комфорта на участниците. А колкото до изпълненията, аз виждам един страхотен прогрес във всички и наистина летвата се е вдигнала много високо.
- Освен конкурс, „Нота по нота” е и Академия. Какво научи през тези няколко дни?
- Винаги има какво ново да научиш. Хората са като книги, всеки може да ти покаже нещо ново, нещо различно. Аз конкретно работих с господин Етиен Леви - един от най-добрите и най-милите хора, до които съм имала допир в сферата на музиката. С него изчистихме някои мои колебания и въпроси.
Форуми, които не само дават сцена за изява, но и обучават, са наистина полезни. Когато работиш с един педагог, а после се консултираш с друг, си „сверяваш часовника”, разбираш дали правиш нещата правилно.
- Как започна твоята история с музика и какъв път измина до момента?
- Моята приказка започна, когато бях на шести години и Нона Немигенчева - моят педагог ме откри. Следват десетки награди от международни и национални конкурси и малко по-късно, освен с госпожа Немигенчева, започнахме да работим и с госпожа Пепа Филина - по солфеж и пиано. С тях двете имам много специална и силна връзка, подкрепят ми във всякакви аспекти. Най-скорошното ми телевизионно участие беше в “Звездите в нас” по NOVA, където отпаднах на крачка от финала в отбор Уитни Хюстън.
- Каква музика харесваш и изпълняваш?
- Аз съм ценител на музиката от предния век. Наистина нямам предпочитание или афинитет към конкретен стил, слушам и пея всичко. Песните, който пея, са песните които слушам. Ценя повече музиката, която показва вокално и инструментално майсторство и бива слушана от по-малка аудитория, отколкото нещо некачествено, но с огромно аудитория.
Имам много любими изпълнители от българската и световната сцена. Не смятам, че подражавам на някого, защото за мен естетиката от изкуството идва точно от това, че има индивидуалност и креативност. Не мога да търпя, когато има взаимстване на артисти.
В България има много талантливи хора, които правят съвременната музика, достойна за големия пазар, Нека се даде път на българските песни.
- Планира ли да се посветиш професионално на музиката, лесно ли се справя със сценичната визия и ккво е важно в това отношение в 21 век, какво ще каже на децата и младите хора, които искат да пеят не само пред огледалото? Четете само в кижния брой на "Знаме".
Мария ДЪБОВА
