Вторият тираж на алманаха “Осемте хилядолетия на Пещерския край“ вече е в продажба
ПЕЩЕРА. След като само за седмица бе изчерпана първата част от алманаха "Осемте хилядолетия на Пещерския край", вторият тираж на изданието вече е пуснат за продажба и може да се намери в ХГ "Проф. Веселин Стайков". В първата част са представени развитието на региона от Праисторията до края на XIX в., етносите, които и днес живеят в Пещера, храната и местни рецепти, спецификата на местни думи и игрите, любими на поколения пещерци.
Инициатор и издател на научно-популярното четиво е "Биовет" АД, фирмата изцяло финансира създаването на алманаха. В момента книгата се продава с благотворителна кауза - от събраните средства ще бъде закупен компютър и мултимедиа за нуждите на Историческия музей, а също така лаптоп и принтер за Художествената галерия.
Предстои издаването на втора част, която ще обхване периода от ХХ в. и първите двадесет години на ХХI век. Във втората част очаквайте и разказите на съвременници за миналото на града.
Ето и откъс от първата част, посветен на храненето на пещерци през Възраждането (началото на XVIII-XIX век), с автор Лиляна Чиликова:
Храненето на пещерци по време на Възраждането е разгледано в „Енциклопедичен речник Пещера“ на Анастас Пунев. Авторът отбелязва, че храната през XVIII и XIX век е основно постна и се състои от фасул, леща, зеле, нахут, праз, туршия, сушени сливи. Хлябът се произвежда вкъщи, но малко хора могат да си позволят да ядат само пшеничен хляб, затова по-голямата част от пещерци го премесват с ечемик, царевица, ръж. Пунев така описва хранителните навици на пещерци: „Яде се предимно козе и овче месо, през зимните месеци и свинско месо, а птиче месо много рядко. Месото се консервира: солено месо и сланина, пастърма, саздърма, суджук, луканка. Всяко домакинство има дойни животни – по-рядко крави и биволици и навсякъде кози и овце. Поддържа се редовна консумация на млека – прясно и кисело, сирене, извара, масло, мътеница. Консумацията на плодове е слаба. Ядат се предимно диви плодове – киселица, джанка, круша и съвсем малко от единични плодови дървета в дворовете, нивите, ливадите и лозята. Слаба е консумацията на пресни зеленчуци... Практикуват се обикновено две хранения на ден.“
Народна кухня на пещерци
(от края на XIX век и началото на XX век)
В труда „Етнографски проучвания от Пазарджишкия край“ Вася Гергинова представя статията си „Народна храна“, където откриваме сведения за обичаите и традициите в народната кухня на пещерци от края на XIX век до началото на XX век.
Авторката Гергинова изяснява какви са особеностите на храненето през първите декади на изминалия век в Пазарджишкия край:
„Храненето е три пъти дневно - закуска (ручок), обяд (пладнина) и вечеря. В лятно време, когато денят е по-дълъг се хранят и четвърти път, около 16,00 часа (по икиндия), когато дояждат останалата от обяда храна.
Основното хранене в пазарджишките семейства е вечерята. Готвят се местни и постни ястия и то в количество достатъчно, за да остане храна, която консумират за обяд на следващия ден.
В къщата обикновено готви свекървата. Когато тя остарее, готви най-голямата снаха. Ястията приготвят в бакърени съдове - тенджери, тигани, котли, или в глинени гърнета и гювечи. Течностите (вода, вино, ракия) сипват в стомни, бъкали, бакърени котли, бакърени тасове. Съдовете, които използват в домакинството, купуват срещу жито, по-късно – с пари. Порцелановите съдове се появяват в селския бит по-късно – към средата на XX век.
Повече - в книжния ни брой.
