Прозрачността на местната администрация намалява, а културният живот е сред най-слабо интензивните
Институтът за пазарна икономика (ИПИ) представи изследването си „Регионални профили: показатели за развитие”. То се изготвя с цел да се покаже социално-икономическото състояние на областите в България към средата на 2022 г. и тяхното развитие от 2000 г. досега. Регионалните профили на областите са очертани въз основа на 68 индикатора. Обхванати са дванадесет категории, всяка от които има отношение към качеството на живот и развитието на областите.
Изводите за нашата област не са розови, но не сме и на дъното
И икономическото, и социалното ни развитие са оценени като средни, а оценките на състоянието на областта по отделните категории са, както следва: доходи и условия на живот – незадоволително, пазар на труд – средно, инвестиции – незадоволително, инфраструктура – много добро, данъци и такси – добро, местната администрация - средено, демография – добро, образование – незаволително, здравеопазване – незадоволително, сигурност и правосъдие – средно, околна среда – средно, култура – незадоволително.
Ето и целия анализ:
Брутният вътрешен продукт, заплатите и доходите в област Пазарджик продължават да нарастват и през 2020 г. и ръстът им е по-висок от средния за страната, но остават сравнително ниски. Брутният вътрешен продукт на човек от населението достига 11,0 хил. лв. при 17,3 хил. лв. в страната. Средната годишна брутна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение в областта е 13,1 хил. лв. при 16,7 хил. лв. в страната. Все пак тези процеси на повишаване на доходите водят до намаляване на нивото на бедност в областта.
Делът на населението, живеещо с материални лишения, спада
до 23,3% (при 19,4% в страната), а този на населението, живеещо под националната линия на бедност – до 30,6% (при 22,1% в страната).
Икономическата активност в областта традиционно е близка, но под средното ниво за страната. През 2021 г. коефициентът на икономическа активност намалява леко до 70,3% (при 72,0% в страната). Това намаление е съпътствано от свиване на заетостта и увеличаване на безработицата. Коефициентът на заетост се понижава до 64,9% (при 68,1% в страната), а на този на безработицата се повишава до 7,7% (при 5,3% в страната). Предизвикателство за местния пазар на труда остава образователният профил на работната сила.
Делът на висшистите продължава да намалява
и достига 15,2% през 2021 г. (при 29,6% в страната), а населението с основно и по-ниско образование се увеличава до 27,2% (при 16,6% в страната). Коефициентът на демографско заместване като съотношение на населението на възраст 15–19 години към това на 60–64 години е 67,4% (при 69,4% в страната). Това означава, че на всеки 100 души, на които предстои да излязат от работната сила през следващите няколко години, съответстват 67 младежи, които ще се влеят в пазара на труда.
Инвестиционната и бизнес активност в областта не са особено интензивни и през 2020 година. Броят на предприятията остава нисък – 44 на хиляда души от населението (при 60 на хиляда души в страната). Вътрешните и външните инвестиции се свиват. Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи намаляват значително – с 15%, до 1,9 хил. лв. на човек от населението (при 3,3 хил. лв. в страната), а преките чуждестранни инвестиции – с 10%, до 1,7 хил. евро на човек (при 3,9 хил. лв. в страната). Въпреки това стойността на произведената продукция в областта продължава да се повишава и достига 17,0 хил. лв. на човек (при 27,2 хил. лв. в страната).
Пазарджик е областта с най-висока оценка за инфраструктурно развитие. Гъстотата на железопътната мрежа е по-висока от средната за страната и през 2021 година. Гъстотата на пътната мрежа, както и делът на автомагистралите и първокласните пътища са по-ниски от средните, но качеството на пътната настилка в областта остава сравнително високо. Делът на пътната настилка в добро състояние нараства до 55% (при 42% в страната. През 2021 г. достъпът на домакинствата до интернет продължава да нараства и остава по-висок от средния – 85,1% (при 83,5% в страната). Област Пазарджик е първенец по инсталирани ВЕИ мощности
– 4,2 kW на човек от населението (при 0,6 kW на човек в страната).
Усредненият размер на местните данъци в общините от област Пазарджик е сравнително нисък и през 2022 година. От петте разглеждани местни данъка единствено ставката за прехвърляне на собственост в областта е по-висока, макар и с малко, от средната за страната. Значително по-ниски от средните нива пък са данъците върху недвижимите нежилищни имоти на юридическите лица, превозните средства, таксиметровия превоз и търговията на дребно. В рамките на областта най-ниски са средните данъци в общините Сърница и Брацигово, а най-високи – в общините Пазарджик, Велинград и Лесичово.
През 2021 г. коефициентът на естествен прираст в област Пазарджик за втора поредна година намалява значително, до –14,0‰, и вече трайно е под средния за страната (–13,2‰). Областта не успява и да привлича население и коефициентът на механичен прираст също е отрицателен (–1,8‰). Възрастовата зависимост в областта продължава да се задълбочава, но остава по-благоприятна от средната за страната. Съотношението на населението на над 65 години към това на 0–14 години достига 139,7% (при 149,3% в страната), а към това на 15–64 години – 33,2% (при 34,0% в страната) през 2021 година. Делът на градското население остава сравнително нисък – 62,7% (при 73,1% в страната), но гъстотата му – относително висока – 2041 души на кв. км (при 1489 души на кв. км в страната).
Къде сме в административните услуги на едно гише? Има ли повишение има и при усвояването на европейски средства? Подробности в показателите, в които Пазарджик е сред областите с най-слабо представяне по образователните показатели, делът на здравноосигурените в областта остава нисък, свързаността с пречиствателни станции за отпадъчни води изостава значително, а културният живот на областта е сред най-слабо интензивните в страната - четете само в книжния ни брой.
Мина ГЕОРГИЕВА
