Еврошампионът сънувал пържола, а секунда раздели бронзовата медалистка от титлата
На европейското първенство по карате Шин киокушин за кадети, юноши, девойки и младежи до 21 години каратеките на „Торнадо” (Пз) Алекс Стоенчев и Савина Дудова спечелиха европейска титла и европейски бронз, както писахме на сайта. При кадетите Алекс триумфира с титлата в кат. до 50 кг след четири оспорвани битки, а Савина се окичи с бронзовото отличие в кат. до 55 кг след три спиращи дъха двубои. Снощи в залата на СК „Торнадо” (клубът сега закръгли 30-годишнина от регистрацията си) имаше тържествено посрещане за двамата бойци, които бяха и премирани. Часове преди това разговаряме със спортистите и треньорите им сенсей Васко Пеев и Станислав Комсалов. Общо над 350 състезатели от 22 държави взеха участие в надпреварата в зала „Арена Армеец”. България се нареди на 5-то място по медали с 5 европейски титли, 5 сребърни медала и 18 бронзови отличия от двата дни на първенството на Стария континент.
- Доста подготвена бе конкуренцията – коментира Алекс. – Играх много трудни и изморителни срещи, особено последните две срещу грузинците, които имаха всички продължения. Първо преодолях унгарец, после украинец. Финалът с втория грузинец беше най-трудният.
Тогава и енергията ми беше свършила,
нямах време за почивка, а той не се измори на полуфинала, защото спечели с ипон срещата си след само трийсетина секунди, направо си нокаутира противника. Пък и си беше доста подготвен. На европейско е много по-различно – много по-напрягащо, но в същото време и много по-надъхващо.
За да влезе в категорията си, еврошампионът трябвало да свали 7 килограма за месец и половина. Голяма мъка за него била диетата на подготвителните лагери на националния отбор в Панагюрище и в Пловдив. Станислав Катранков, който бе избран за помощник-треньор на кадетите, постоянно контролирал храната на Стоенчев.
- Нямаше шоколади,
треньорът ми дори ми взе пържолата от устата
Буквално. Тъкмо я бях набол… Ядох само салата и чисто месо. А когато ми взе пържолата, пилешка, даже я сънувах после... После, след състезанието се наядох хубаво и за ден и половина си върнах 4 кг и половина.
На кантара обаче Алекс заковал стрелката точно на 50 килограма. Финалът му се оказал и най-костеливия орех.
- Грузинците са традиционно силни – казва сенсей Пеев. - Всъщност на нашите бойци им се паднаха все съперници от отколешно силни държави. На финала на Алекс целият национален отбор и още много хора се бяха струпали на неговото татами. Над сто човека. Викаха постоянно: „Айде, Алекс! Айде, Алекс!” Аз го наставлявах отстрани, защото сърце не ми дава – той играе – и аз играя. Добре, ама от крясъците той не ме чува. Прединфарктно беше, когато онзи направи вазари, скочих с разочароваща въздишка. Оставаха трийсетина секунди. Но Алекс, шат и той едно вазари…
А в нашия клуб имаме една кодова дума – „мачкай”
Когато останат 15-20 секунди до края на срещата, аз му казвам паролата и той дава всичко от себе си. И сега гледам таймера, и ми дойде на акъла, викам на хората около мен, всички да викат в един глас „Мачкай!”, когато видят, че остават 20 секунди. Моментът дойде и сто гърла с всичка сила започнаха да скандират „Мачкай! Мачкай!...” И той успя да чуе думата. И се мобилизира до краен предел, и се хвърли неистово. И спечели с по-голямата активност. А после… За пръв път не се срамувах от сълзите си. Особено, когато зазвуча химна. Нашето момче беше на най-високото стъпало, цялата зала - на крака, Алекс с ръка на сърцето, стискайки медала, също пееше. Аз снимах, а сълзите ми течаха… А Савина има много голямо развитие. Мечтата ми е те да станат това, което аз не станах. И имам чувството, че успявам.
Сенсеят наистина успява. Пробивът беше през 2010-а, когато Александра Цветкова стана европейски шампион в Испания и Спортист на Пазарджик. Там Комсалов стана вицеевропейски шампион и номер 4 в анкетата на Общината.
Очаквахме две шампионски титли, но… огромен малшанс при Савина
Тя имаше реален потенциал да стане шампион, единодушни са треньорите.
- Залата беше пълна с българи и те ме подкрепяха – усмихва се Савина. - Бих се с много силни опонентки, бяха добре подготвени. Първо играх срещу литовка, след това срещу полякиня, която малко ми се опъна, но успях да я преодолея. На полуфинала играх срещу унгарка, срещу която водех през цялото време, но накрая се разконцентрирах. Буквално в последната секунда. Изпуснах едно маваши гери (страничен удар с крак, б.р.) и й дадоха срещата…
След двубоя с унгарката националният треньор на Унгария дошъл и специално поздравил Дудова. Казал й, че се е била с неговата най-силна състезателка
- Като цяло Савина водеше срещата убедително. Очаквах категорична победа за нея, минимален бе шансът някой от съдиите да даде равен резултат – казва Станислав Комсалов.
Съдиите бяха много стриктни
и това, че играхме в София, не им повлия по никакъв начин, напротив, порязаха много български състезатели). И накрая, явно вече се бе отпуснала, доволна, че печели... И хоп – вазари!
- Когато загубиш, най-важното е да не се отказваш, да не се демотивираш. Напротив, трябва да надграждаш – казва Савина. Тя ще повтаря хиляди пъти тази защита, за да не се пропука на следващото европейско.
Как са започнали Савина и Алекс, какво им дава спортът и как разпускат? Отговорите четете само в книжния ни брой на "Знаме", който е на будките.
Дочо ЧАНЕВ
