Нужни са регламент за допустимата тежест на учебните материали и единен стандарт за ученическите шкафчета
Ивайло Спасов е млад човек, роден в Пазарджик и живеещ в Пловдив, ангажиран активно с обществени каузи с акцент върху образованието, проблемите с шума в градовете, доброто административно обслужване и прозрачността на институциите. След наша публикация, която може да прочетете и на сайта ни ТУК, той се свърза с нас, а писмото му заслужава внимание.
Уважаема редакция!
Пиша Ви във връзка със статията от брой 39 на „Знаме“ за петокласничката, която заради тежестта на раницата си, се е наложило да я замени с такава на колела. Това е поредният пример как тежките учебници и множеството помагала от години принуждават родителите да правят допълнителни инвестиции. Търсенето на решение за този дългогодишен проблем, на тази „схема“ за търговия с учебни материали, трябва да започне веднага с отговор на следните въпроси:
- Защо няма изисквания за максималната тежест на учебните материали, които децата ни са принудени да носят в един нормален учебен ден съобразно възрастта им?
- Защо училищата все още не са напълно оборудвани с шкафчета по единен стандарт за всяко дете?
За работещите с тежести възрастни в нашата нормативна уредба има създадени изисквания в специална наредба. Чрез тях не само се ограничава тежестта на предметите, с които се извършват работните дейности, но и поставят изисквания за начина, по който те трябва да се преместват. За децата обаче не ми е известно да съществуват подобни правила. Случаят, за който разказа Вашата медиа е доказателство за това и той не е единствен.
Броят на учебниците и помагалата, които те се налага да закупуват, е голям. Ето защо все повече семейства се принуждават да купуват специални раници с колела. Те обаче също крият рискове. В същата наредба, за която Ви разказах, е постановено, че „когато при ръчна работа с тежести се използват различни транспортни средства - колички, вагонетки и други, правилното усилие е бутане, а не теглене на транспортното средство“. Раниците с колела се теглят, нали?
Разнасянето на тежките раници между класните стаи също е част от проблема заради явно недостатъчния брой шкафчета в училище и непригодената среда. Кой родител не е давал пари за шкафчета? Ето Ви още една инвестиция, която немалко родители са били принудени да направят отново заради тежките учебници. Не особено популярен факт обаче е, че през учебната 2018/2019 г. Министерството на образованието похарчи 3 милиона лева за закупуване на шкафчета за около 200 хиляди ученици от първи до седми клас по модул „Осигуряване на ученически шкафчета“ към националната програма "Осигуряване на съвременна образователна среда". Същевременно статията Ви е ясно доказателство, че парите не са стигнали за всички. Какъв е смисълът тогава от една такава програма и изразходваните милиони, ако не решава проблема в неговата цялост? В разговор с МОН ги уведомих, че очевидно не във всички училища са се закупили достатъчен брой шкафчета, като ги попитах кога финансирането отново ще бъде възобновено. Е, няма да е през учебната 2022/2023 г., т.е. вече 4 години по-късно.
Не съществува обаче и стандарт за шкафчетата, нито той е бил зададен по програмата. В резултат на това вече закупените от родителите шкафчета във всякакви форми, обем и материали все още си стоят по стаите и коридорите. Невероятно е, но се запознах със случаи, при които един клас “продава” закупените от него шкафчета на друг клас, който започва да учи в същата стая. Има пример и за обратното: класът, закупил шкафчета в стаята, който учи първа смяна, не позволява те да се ползват от учениците, които са втора смяна. В резултат родителите инвестират почти 1000 лева за шкафчета на децата си в коридора.
Подобни примери показват абсурда на ситуацията. Нека не забравяме и факта, че ако децата са започнали да си държат учебниците в шкафчетата, то раниците и якетата им стоят по земята и столовете вътре в класната стая.
Спешно министерствата на образованието и здравеопазването трябва да вземат отношение, за да се реши този проблем веднъж завинаги. Крайно необходимо е, а аз съм се ангажирал, да бъде проведено широко експертно обсъждане, в резултат на което нормативно да бъдат ограничени тежестта на учебниците и броя на учебните помагала.
Според мен не съществува пречка учебните материали да бъдат изработвани от олекотена хартия вместо настоящата тежка гланцирана.
Разчитам, че така и цената им ще се повлияе позитивно, защото днес тъй нареченото безплатно основно образование по никакъв начин не спестява средства на родителите. Изразът “родителската среща започва от 100 лева” трябва да остане в миналото.
(Зн)
Бел. ред. Заглавието е на редакцията
