Анжел Вагенщайн – една епоха на 100

Във вторник телефонът на Анжел Вагенщайн прегря, но едва ли има честен наш сънародник, който да не се прекланя пред таланта и личността на този наш сценарист, кинорежисьор и писател. „Смъртникът” заради участието в антифашистката борба, с крупното му дело на водещ интелектуалец, и твърд и ревностен организатор на Движението за демокрация, истинска справедливост, преустройство и обновление. Джеки, както го наричат мнозина, обогати родното ни кино с над 50 игрални, късометражни и анимационни филма, а литературата ни със знаменити книги.

Кой друг режисьор и сценарист може да се похвали, че са

откупени негови филми в повече от 70 държави?

Анжел Вагенщайн е роден на 17 октомври 1922г. в Пловдив. Като гимназист влиза в РМС, а след нападението на Хитлер над СССР се включва незабавно в нелегалната антифашистка съпротива. Разказвал ми е как организира бойна група в столицата, която опожарява фабрика и складове за кожухчета, предназначени да топлят немските нашественици на Източния фронт… В Сливенския затвор пише и първата си пиеса "Европа", която излиза на бял свят чак през 1945г. Зад решетките младият Вагенщайн ще се вслуша в градивните съвети на режисьора Изидор Харцевич. Скришом от дебнещите очи на надзирателите сътворява дебютната си литературна рожба – пиесата "Европа". Писателското му амплоа ще нареди сред най-стойностните ни белетристи автора на "Петокнижие Исаково" (1986), "Приказка за Ла Минор" (1999), "Сбогом, Шанхай" (2004)...

Грохотът на войната е отминал, а той вече е в Московския държавен киноинститут. За да направи "Допълнение към Закона за защита на държавата", "Гоя или трудният път на прозрението", "Звезди в косите, сълзи в очите", за да стигнем до блестящите му екранни произведения "Борис І", "След края на света", "Един куршум и три зърна ориз"…

Вагенщайн има топъл нрав, вродено чувство за хумор, които предразполагат за сърдечно общуване и най-сдържания и скован характер. Всяко докосване до този необичайно общителен и сърдечен човек отпуска, облагородява, разкрепостява. Това го почувствах още

при първото ми стъпване през 2001 г. в неговия гостолюбив дом на ул. "Орел" 1

в столицата. Предстоеше ми да взема първото ми интервю от него, което наистина отвори широко вратите на необятния му разкошен вътрешен свят. Преди това се бяхме само чували няколко пъти по телефона. При това посещение разбрах и научих много неща от стремителния му творчески път. Зашеметиха ме високите му интелектуални измерения. Впечатляващ интелект, щедро дарование, удивителна човечност, широко скроен нрав и достъпност. Да не говорим за покоряващата му скромност и топла себеирония. Случвало се е, по време на посещение в ресторант,

поради липса на средства да предлага половината от порцията си и на мен

Не живееше затворен живот, обичаше компаниите и нерядко плащаше цялата сметка, даже и за сътрапезници, които не познава. Какъв човек, постоянно дарява всичката топлина на сърцето си. По време на моите отскачания до София, щом му звъннех, не ми даваше възможност да говоря, направо, въодушевен, с напорист глас се провикваше: "Хайде бе, пазарджиклия, къде се затри? Ела да му турим една весела ракия!"

Продрум ДИМОВ

Със съкращения. Цялата статия - в книжния брой на "Знаме".