Нямаше публика в залата - добре, че бяха моите гласовити приятели
Бронзов медал от световното първенство по борба за ветерани спечели пазарджиклията Пламен Палев. Класикът ни се качи на почетната стълбичка в кат. до 88 кг в дивизия А (възрастова група до 40 години). Българските борци осигуриха на страната ни общо 12 отличия от престижния форум в зала "Колодрума" в Пловдив - 2 златни, 1 сребърен и 9 бронзови. Шампиони станаха Ремзи Осман в категория до 62 кг на свободния стил, както и Христо Габровски при 100-килограмовите в класическия стил.
Пламен Палев е бронзов медалист от европейското за юноши през 2005-а. Многократен медалист и шампион на България в различните възрастови групи, включително и мъже. Той се бори и в немската първа лига с тима на "Конкордия" (Нойз), има два златни медала от международни турнири в Италия.
- Пламене, честито! Твоята възрастова група беше най-тежка…
- Благодаря! Така беше наистина. В тази възрастова група са най-силните ветерани, да не говорим, че има и много действащи състезатели, които тренират по два пъти на ден. А пък аз, както знаеш, съм скъсал отдавна с активния спорт. За това световно се подготвях точно един месец и за това време съм се борил на тепих само десетина пъти. А няма ли тепих, нищо не става. Максималист съм, но съм наясно, че на това състезание не можех да спечеля нещо повече от бронз. Не беше лесно, затова съм много доволен, че се преборих за медала.
- Ти пребори казахстанеца Абишев за бронза. Разкажи подробности за състезанието.
- Не само възрастовата група, но и категорията ми беше много тежка. Имаше десет човека. Сега кантарът не е вечерта преди състезанието, а сутрин – и нямаш време да сваляш килограми. В първата среща почивах, а във втората победих с 8:0 американеца Майкъл Морган. След това се борих с казахстанеца Андрей Самокин и той ме надви с 8:0. Той още се състезава активно, бил е и на олимпиада. Признавам си, не можех да го бия, беше много подготвен, докато аз 8 години не съм излизал на тепих. Същия ден, следобед, се сборих с друг казахстанец – Темирлан Абишев. Борбата ми тръгна, силно се сборих и за минута-минута и половина го надвих с технически туш 8:0. А казахът, който ме победи, игра много силен финал с азер, също действащ състезател – и двамата са много добри.
- Каза за скоростната подготовка, кой ти помагаше?
- През деня работя, а след работа ходех или в Пловдив или в Пазарджик. Правех кросове или в залата. Подготвях се със 7-кратния шампион по борба класически стил за ветерани Николай Видов, със сина му Боби и с още един приятел – Стефан. Много съм благодарен и на тях, и на старши треньора и председател на пазарджишкия клуб по борба Георги Средков, който ни предоставяше залата – каза, че сме добре дошли и я отваряше даже специално за нас.
Защо трибуните бяха празни и кой спаси атмосферата по трибуните в залата?. Помогна ли или не Федерацията на отбора ни? Ще има ли премии и ще атакува ли Палев следващото световно, без значение дали е близо и далеч от България? Отговорите четете в пълното интервю само в книжния брой на "Знаме".
Дочо ЧАНЕВ
